Решение № 1065 от 01.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1065 гр. Пловдив, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Анг. Станева

Членове:

Николай К. Стоянов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20245300502094 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.

Постъпила е жалба с вх. №25709/29.07.2024 г. на регистратурата на ОС Пловдив от М. М. А., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул. ***, длъжник в изпълнителното производство, против отказа на ЧСИ Константин Павлов, рег.№824 от регистъра на КЧСИ, с район на действие – района на ОС Пловдив, постановен по изп. дело №20158240402072, обективиран в разпореждане с изх.№58694/05.06.2024 г., с което ЧСИ е оставил без разглеждане молбата на длъжника за прекратяване на производството по изпълнителното дело поради изтекла давност.

В жалбата се поддържа, че отказът е незаконосъобразен и неправилен и се иска отмяната му. Твърди се, че вземането на взискателя е погасено по давност.

Взискателят по изпълнителното дело „С.Г.Груп“ ЕАД не изразява становище.

В мотивите към обжалваното изпълнително действие, депозирани в съответствие с чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ Константин Павлов поддържа, че жалбата е допустима, но е неоснователна по подробно изложени съображения.

Пловдивският окръжен съд, след като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в срок е и е допустима като насочена против отказ на съдебен изпълнител да прекрати производството, съгл. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

По същество съдът намира следното:

Настоящата инстанция приема, че жалбата е неоснователна по следните съображения.

Позоваването на жалбоподателя на изтекла погасителна давност, поради обстоятелството, че изпълнителния лист е издаден преди 13 години не може да бъде 1 предявено и обсъждано в производство по обжалване действията на ЧСИ, а само в инициирано състезателно исково производство с участието и на двете страни по чл.

439 от ГПК. Респективно такова процесуално основание не е предвидено от законодателя в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, където са посочени основанията, при които изпълнителното производство се прекратява. Сред основанията за прекратяване няма изрично посочено настъпила погасителна давност на вземането на кредитора. Предвидено е основание на прекратяване за изпълнението при влязло в сила съдебно решение по чл. 439 от ГПК, по силата на което длъжникът е провел успешно установителен иск като е оспорил съществуването на вземането на кредитора поради погасяването му по давност. В смисъл, ЧСИ не прилага служебно или по искане на длъжника института на погасителната давност по отношение на вземането, предмет на принудително изпълнение, а прилага последиците от уважения иск по чл.

439 от ГПК, по който исковият съд с решението си е признал за установено в отношенията между кредитора и длъжника, че вземането на кредитора срещу длъжника е погасено по давност и повече не съществува в правния мир, което е основание на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК. В този смисъл доводите за наличие или липса на настъпила погасителна давност за вземането не са предмет на преценка както от ЧСИ, така и от съда по реда н а чл. 435 и следващите от ГПК в производство за контрол за законосъобразното развитие на изпълнителния процес и на изпълнителните действия на съдебния изпълнител, доколкото за нейното прилагане и зачитане е налице друг предвиден в закона процесуален ред, като последиците от това се прилагат от ЧСИ въз основа на представено влязло в сила съдебно решение по чл. 439 от ГПК.

Наведените от жалбоподателя доводите, че самото вземане на взискателя по изпълнителния лист е погасено с изтичане на предвидената в закона погасителна давност, по същество са твърдения за липса на материалноправните условия за законност на изпълнителния процес. Това възражение не е допустимо да бъде разгледано и решено в рамките на принудителното изпълнение от страна на ЧСИ. Материалноправно възражение за погасяване на вземането по изпълнителния лист длъжникът може допустимо да релевира в рамките на състезателното исково производство, което да инициира по реда на чл. 439, ал. 1 от ГПК, в което би се разрешил спорът за материално право.

С неизвършването на изпълнителни действия по искане на взискателя за определен срок законодателят презюмира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение, предвид което и с чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК се приема прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, като актът на съдебния изпълнител има единствено констативно значение. Това прекратяване обаче не означава отпадане на материалното притезание на взискателя, поради което няма пречка изпълнителното производство да бъде възобновено.

Следователно оставяйки без разглеждане молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство поради изтекла давност, ЧСИ е постановил законосъобразен акт. Поради това жалбата срещу него следва да се остави без 2 уважение.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, VII-ми граждански състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №25709/29.07.2024 г. на регистратурата на ОС Пловдив, депозирана от М. М. А., ЕГН ********** от гр.

Пловдив, ул. ***, длъжник в изпълнителното производство, против разпореждане с изх.№58694/05.06.2024 г., постановено по изп. дело №20158240402072, с което ЧСИ Константин Павлов, рег.№824 от регистъра на КЧСИ, с район на действие – района на ОС Пловдив, е оставил без разглеждане молбата на длъжника за прекратяване на производството по изпълнителното дело поради изтекла давност.

РЕШЕНИЕТО е окончателно в съответствие с чл.437, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3