Определение № 208 от 11.08.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 208 гр. Варна, 11.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Д.а

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Павлина Г. Д.а Въззивно частно наказателно дело № 20263000600278 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал.2 във вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от лишения от свобода М. Д. М. чрез процесуалния му представител адв. Т. Е. /АК Бургас/, с която се оспорва правилността на протоколно определение № 761 на състава на Окръжен съд – Варна, постановено на 15.07.2026г. по ЧНД № 913/2026г. по описа на същия съд, с което по отношение на осъдения М. Д. М. с ЕГН **********, не е било допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му с присъда № 47/30.04.2018г. по НОХД № 186/2017г. на Окръжен съд – Ямбол наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 17 /седемнадесет/ години.

В частната жалба се навеждат доводи за настъпило поправянето на М., доколкото дефинитивно и необратимо са изпълнени целите на наказанието.

Акцентира се върху образцовото поведение на л. св. в затворническите общежития и липсата на прояви, разкриващи криминогенни елементи, свързани с насилие или с незачитане на чужди права. Изтъква се, че макар и остатъкът от наказанието действително да е голям, това обстоятелство само по себе си не може да служи за отказ от постановяване на условно предсрочно 1 освобождаване. Иска се отмяна на атакуваното определение и да бъде постановено ново, с което да бъде уважена молбата за условно предсрочно освобождаване на М. М..

Постъпила е и частна жалба, изготвена саморъчно от л. св. М., в която също се излагат твърдения за постигнат превъзпитателен и поправителен процес спрямо с акцент върху липсата на дисциплинарни наказания по време на пенитенциарния престой и наличието на множество награждавания. О.л. изтъква се, че към настоящия момент е търпял наказанието си в условията на „лек“ режим, което обстоятелство сочело положителната оценка на администрацията спрямо поведението му. Отправя молба за отмяна на атакуваното определение и постановяване на условно предсрочно освобождаване.

Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, установи следното:

Частните жалби се явяват процесуално допустими, доколкото са подадени в срок и от процесуално легитимирани лица.

Разгледани по същество обаче същите се преценяват като неоснователни поради следните съображения:

С протоколно определение № 761/15.07.2026г. на Окръжен съд – Варна е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за условно предсрочно освобождаване. Към момента на постановяване на атакувания акт осъденият е имал неизтърпян остатък от наказанието му в размер на 5 /пет/ години 7 /седем/ месеца и 1 /един/ ден. Доколкото към датата на постановяване на определението на решаващия съд, М. бил изтърпял срок на „лишаване от свобода“ в размер на повече от 1/2 от наложеното му наказание, е било изпълнено първото от условията за допускане на предсрочното му освобождаване. Окръжен съд – Варна, отхвърляйки молбата, преценил че не са налице всички предпоставки, предвидени в чл. 70 от НК, като изтъкнал, че липсват доказателства осъденият да се е поправил в цялост. Позовал се на липсата на предсрочно постигнати цели на наказанието – а именно да има трайно постигнати превъзпитателни резултати.

Апелативен съд – Варна споделя изводите на първата инстанция, 2 намирайки за нужно да добави следното:

Видно от приложеното досие на осъденото лице, първоначалната оценка на риска от рецидив към 31.05.2019г. била отчетена като средна стойност от 64 т. Впоследствие се наблюдава постепенно намаляване на оценката на риска от рецидив, като към датата на последната оценка – 19.05.2026г., била отчетена ниска стойност на риска от 28 т. Т.е. действително се наблюдава занижаване на риска от рецидив, но не и в нужната степен.

Изготвените становища от инспектор А.А. от ИСДВР при ЗО „Разделна“, от гл. инспектор Георги Негойчев - НС СДВР при Затвора – гр. Варна, от гл. инспектор Милко Драганов – НС ЗО „Разделна“ и от ст. комисар Й.Й. – началник на Затвора – гр. Варна, очертали като първоначални дефицитни зони отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение и умения за мислене. След изготвяне на актуалната оценка се наблюдава понижение в посочените зони, както и започнал процес по преодоляване на криминогенните нагласи и зоните с дефицити, но видно от становищата на затворническата администрация, този процес не е завършен и цялостно поправяне не е постигнато. М. повишил социалната си компетентност, зрялост и лична отговорност. Бележи се съществен напредък в усилията му за поведенческа корекция, но процесът е в начален етап и все още не е завършен.

В допълнение се изтъква, че риска от вреди за обществото е на средна стойност.

По време на престоя си в затворническите общежития М. бил многократно награждаван, включително и с „домашен отпуск“ и „ползване на годишната почивка извън общежитието“. Същият не бил наказван, като поведението му било съобразено с изискванията на пенитенциарната среда.

По време на престоя си в пенитенциарните заведения л. св. М. осъществявал почти непрекъсната трудова дейност, като заеманите от него длъжности били „хигиенист в затворническа столова“, „работник в ремонтна бригада в района на ЗО“, „водопроводчик“ и др. Към настоящия момент осъществява работна дейност по линия на доброволния неплатен труд на външен работен обект без охрана към РД ПБЗН. М. участвал според възможностите си в организираните трудови, спортни и културни дейности в условията на МЛС Затвора-гр. Варна и ЗО „Разделна“. С него се провеждали множество индивидуални срещи, в рамките на които се поставял акцент върху 3 необходимостта от планиране и предвиждане на последиците от активността му в средата. М. успешно завършил „пети“ клас, като към настоящия момент е ученик в „шести“ клас в СУ „А.Ж.“ – гр. Сливен, филиал Затвора – гр. Варна.

Отбелязва се значителен напредък, но процесът за поправяне и въздействие не може да бъде счетен за завършен в цялост поради необходимостта от подългосрочно и стабилно поведение, доказващо устойчивост на положителните тенденции.

Като краен извод в становищата било предложено молбата за условно предсрочно освобождаване на л. св. М. да бъде подкрепена с налагане на съответните пробационни мерки. Настоящият състав обаче счита, че не са налице достатъчно категорични доказателства за наличието на положително приключил превъзпитателен процес спрямо М. с оглед постигане на целите, визирани в чл. 36 от НК. Изложеното в становищата положително развитие в нагласите и поведението на л. св. е безспорно стъпка в правилната посока, но на този етап все още трябва да се продължи груповата и индивидуалната работа с М. до пълното реализиране на целите, свързани с превъзпитанието, отговорността и подготовката за живот извън пенитенциарната система.

В изготвената и представена на 19.05.2026г. експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на л. св. се изтъква, че критичността на М. не била достатъчно развита. Той декларативно споделял, че осъзнавал грешката си и не отричал извършеното престъпление, но като цяло смятал, че наказанието било завишено и го определял като „загуба на време“. Приемал отбранителна позиция за предходните си деяния, като прехвърлял отговорността върху приятелския си кръг и „по-големите“. Бил подвластен на манипулация и страдал от невъзможност да взима правилни решения за себе си. Обстоятелството, че М. не могъл да посочи причината, поради която бил извършил настоящото престъпление, свидетелствало за липса на граници в емоционално-волеви план, необмисляне на действията и последиците, както и липса на добър самоконтрол и рефлексия. Отчетена била липса на задоволително ниво на образование. Налице били фактори, които биха създали сериозни пречки по отношение на успешната му реинтеграция в обществото, сред които поддържането на връзки с криминално проявени лица и недостатъчните адекватни социални контакти. Сериозен проблем, който създавал пречки за цялостното осъществяване на корективната дейност, се явявали негативното отношение на М. към затвора като място за поправяне и 4 превъзпитание, както и изразената от него надменност и високото му самочувствие.

Твърдението на жалбоподателя, че към момента изтърпява наказанието си в условията на „лек“ режим се явява ирелевантно за настоящия състав, доколкото събраните по делото доказателства сочат за липса на поправяне на този етап. Следва да се отбележи, че е основателно виждането на жалбоподателя за това, че големият размер на остатъка от наказанието сам по себе си не може да служи за отказ от постановяване на условно предсрочно освобождаване, но в конкретния случай първоинстанционният съд е мотивирал отказа си с незавършен превъзпитателен процес и липса на доказано поправяне — обстоятелства, които действително са налице.

Твърдените в жалбата участия в трудови процеси, понижение в стойностите на риска от рецидив, множество награждавания и изтърпяване на повече от 1/2 от присъдата не са под съмнение, приемат се от съда за обективно налични, но те не са достатъчни да обосноват втората, изискуема от закона предпоставка – за категоричното поправяне на л. св. М..

Ревизиращата инстанция намира, че всичко изложено по-горе , както и констатациите, съдържащи се в становищата и оценката, категорично не свидетелстват в насока на извод за поправяне на осъденото лице, изискуем по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК, както и в установената съдебна практика – ПВС № 7/75г., изм. с ПВС № 8/87г.

По изложените съображения определението на Окръжен съд – Варна се явява правилно и законосъобразно, поради което съставът на АпС Варна, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 761 на състава на Окръжен съд – Варна, постановено на 15.07.2026г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6