Решение № 444 от 22.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20241100510274 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Д. К.- ответник в първоинстанционното производство чрез адв. М. срещу решение №14029/16.07.2024 г., постановено по гр. д. №17807/2023 г. по описа на СРС, ГО, 76 състав. В жалбата се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Твърди се, че не е доказано участието му в процесното ПТП. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.

Въззиваемата страна ЗД „Бул Инс“ АД оспорва подадената въззивна жалба. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

1

Ищецът ЗД „БУЛ ИНС” АД е предявил срещу ответника Д. К. осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за заплащане на сумата от 316.53 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба - 19.10.2022 г. до пълното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 21.04.2019 г. по вина на ответника пътно-транспортно произшествие (ПТП) в района на гр. ****, ул.

**** е изплатил във връзка с предявена претенция по сключена застраховка „Гражданска отговорност”, сумата от 291.53 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по лек автомобил с марка „Опел Астра“ с рег. № ****. Поддържа, че е обезпечил гражданската отговорност на ответника и след заплащане на застрахователно обезщетение във връзка със задълженията му по застраховка „Гражданска отговорност” е възникнало правото му на регресен иск срещу него, тъй като посоченото ПТП е настъпило по вина на ответника Д. К., който след настъпване на произшествието е напуснал мястото на ПТП.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. К., чрез представителя си по чл. 47, ал. 6 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание.

С решение №14029/16.07.2024 г., постановено по гр. д. №17807/2023 г. по описа на СРС, ГО, 76 състав, исковата претенция е уважена изцяло.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Не се установяват нарушения на процесуалните правила.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да 2 препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

От представения по делото протокол за ПТП №1611140/07.05.2019 г., съставен от длъжностно лице при РДВР – гр. Ямбол, се установява, че на 21.04.2019 г. около 01.45 часа в гр. ****, Д. К., като водач на лек автомобил с марка „Рено Клио” с рег. № **** СТ, поради движение с несъобразена с пътя скорост – ремонтиран участък, губи контрол над управляваното МПС и реализира ПТП с паркирания лек автомобил с марка „Опел Астра“ с рег. № ****, при което са причинени щети и на двете МПС. Същият носи подписи за участниците в ПТП-то, включително за ответника Д. К.. Не е оспорен в нито една своя част и представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила, относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото на увреждането, механизма, предвид изрично предвидената в ЗДвП компетентност, и причинените вреди на автомобилите. Тъй като материалната доказателствена сила на този официален свидетелстващ документ не бе оборена от ответника, съдът приема за установено, че процесното ПТП е осъществено при несъмнено участие на Д. К., управлявал лек автомобил с марка „Рено Клио” с рег. № ****. Този извод се подкрепя от приетото по делото наказателно постановление №19-0261-000172/17.05.2019 г., в което е посочено, че във връзка с процесното ПТП на Д. К. са наложени административни наказания „глоба“ за виновно допуснатите нарушения на чл.

20, ал.2 и чл. 123, ал.1, т.3, б.А от ЗДвП. Противно на възражението на жалбоподателя във въззивната жалба участието на Д. К. в ПТПто не се опоровергава от свидетелските показания на свидетеля М.. Те служат като допълнение за установяване цялостната картина на процесния случай, а именно, че на 21.04.2019 г. свидетелят бил паркирал собствения си лек 3 автомобил „Опел Астра“ пред къщата си в гр. ****, когато през нощта около 1.45 ч. чул шум от силен удар и на другата сутрин установил, че автомобилът му е бил ударен от друго МПС и че на автомобила му са причинени материални щети. Подал сигнал и впоследствие бил уведомен от органите на полицията, че ПТП-то е причинено от ответника Д. К.. Същите не оборват по никакъв начин тезата на ищеца.

Както правилно е отбелязал и районният съд ответникът не е ангажирал никакви доказателства за провеждане на насрещно доказване по отношение на установените от посочената доказателствена съвкупност причина и механизъм на ПТП, нито за наведените от него твърдения.

С оглед изложеното възраженията на жалбоподателя се явяват неоснователни, а решението следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Предвид неоснователността на въззивната жалба право на разноски за настоящото производство има само въззиваемата страна в размер на 200 лв. депозит за особен представител, доколкото не са представени доказателства за други извършени такива.

Всички изложени дотук разсъждения касаят претенциите в лева, представляващ официална парична единица към датата на приключване на устните състезания пред съда. Същевременно към момента на постановяване на решението по делото, считано от 1.1.2026 г., официалната парична единица в Република България е евро. С чл. 11, ал.1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България е предвидено, че въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти, с позовавания и препратки към лева. Това означава, че посочването на претенциите на страните в лева следва да остане в решението в лева, като в скоби се посочи и стойността в евро, което към произнасянето на съда, е официалната парична единица в Република България, при стриктно прилагане разпоредбите на чл.

12, ал. 1 ЗВЕ, който гласи: „В съответствие с чл. 4 от Регламент (EО) № 1103/97 превалутирането от левове в евро се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая.“, и чл. 12, ал. ал. 2 ЗВЕ, според който: „Официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането.“.

С оглед така изложеното при официален и фиксиран курс от 1.95583 лева за едно евро това означава, че в диспозитива като дължима сума за юрисконсутско възнаграждение следва да се отрази следната сума: 102.26 4 евро /200 лв./.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №14029/16.07.2024 г., постановено по гр. д.

№17807/2023 г. по описа на СРС, ГО, 76 състав.

ОСЪЖДА Д. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.

****, офис 345, адв. М. М., да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, сумата от 102.26 евро /200.00 лв./ – разноски по делото на основание чл. 78, ал.

3 ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5