Решение № 1409 от 02.12.2025, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1409 гр. Пловдив, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20255330204604 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от „Миг Инженеринг“ ЕООД, против наказателно постановление № 499 от 25.07.2025г. на Кмет на Община Пловдив, с което на основание чл. 40 ал.3 от Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000.00 лева, за извършено нарушение на чл.40 ал.2 т.2 от Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив.

Счита, издаденото наказателно постановление за неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна не взема писмено становище.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.

Я., който поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт П., която оспорва подадената жалба. Моли съда да потвърди наказателното постановление. Претендира разноски.

1

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановкавъв връзка с постъпила преписка в Пловдивски общински инспекторат с вх. № 25 ПОИ -239/ 14.03.2025г. от район Северен, е извършена проверка и е установено следното нарушение: на 20.02.2025г. в гр. Пловдив, в имот с идентификатор ПИ – ***, собственост на „Миг инженеринг“ ЕООД служители на район Северен са констатирали премахването на храстова и дървесна растителност от видовете „Ясенолистен явор“, „Орех“, „Американски ясен“, „Айлант“, без разрешение от кмета на район „Северен“.

Нарушен е чл.40 ал.2 т.2 от Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив.

От показанията на свид. Д. М. и свид. Е. А. се установява, че при извършена проверка е установено, че в процесният имот има изсечена дървесна растителност. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите. Това е така, тъй като показанията им са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото доказателства, в това число писмените такива.

Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, 2 свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.

Компетентността на административно наказващия орган се извлича от приложената по делото Заповед № 2201/ 1494/ 05.07.2022г. на кмета на Община Пловдив.

Обстоятелствата, посочени в АУАН и издаденото наказателно постановление изцяло кореспондират с другите събрани по делото писмени доказателствени средства- констативен протокол за извършена проверка, допълнение към констативен протокол, снимков материал.

От представената преписка от район Северен към Община Пловдив се установява, че в деловодството е била депозирана проектна документация за одобрение на бъдещо строителство, в последствие, която е оттеглена и прекратена.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са основания за отмяна на наказателното постановление.

Съгласно чл.40 ал.1 от Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив, за нарушения при ползването на обектите на зелената система на Община Пловдив на нарушителите се налагат санкции, както следва: ал.2 с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание т.2

Лице, което разпореди или отсече, изкорени или унищожи дълготрайна декоративна растителност, зелена площ, паркова територия и др., без писмено разрешение от компетентния орган.

3

Съгласно чл.40 ал.3 от Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив, когато някои от нарушенията по ал. 1 е извършено от едноличен търговец, или юридическо лице или техни служители, се налага имуществена санкция в размер от 1 000 до 5 000 лв., а за нарушения по ал. 2 – в размер от 5 000 до 10 000 лв.

От събраните по делото доказателства не се установи по несъмнен и категоричен начин, че дружеството жалбоподател, или негов работник или служител, е осъществило формата на изпълнителното деяние на нарушението: разпореди или отсече растителност. Не се установява по несъмнен и категоричен начин, че нарушението е извършено от жалбоподателя. Не се установява субекта на нарушението. Напротив, същестуват доказателства, които не установяват кой правен субект е извършил нарушението, ако такова въобще е извършено. От показанията на актосъставителя свид. Д. М. и служителят свид. Е. А., извършили проверка на място не се установява, същите са да установили, че жалбоподателят или негов служител е отсекъл растителност – „ попадаме на имот заграден, който в момента се събира растителност, която вече е отсечена“ (свид. М., стр. 17). Не е установено кой конкретно е изсекъл – „Дърветата бяха на няколко купчини, изсечени от основата. Когато попитахме кой е изсякъл дърветата, в първия момент нищо не отговориха“ (свид. А., стр. 60). Не се установява свидетелите лично и непосредствено да са установили изсичане или разпореждане за изсичане, нито от работници на жалбоподателя, нито лично от управител на жалбоподателя, нито да е било възложено такова изсичане. Ето защо, съдът приема, че не е доказано, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

На следващо място, допуснато е съществено процесуално нарушение на императивната разпоредба на чл.34 ал.1 от ЗАНН, като не е спазен давностният тримесечен срок за съставяне на АУАН, предвид което наказателното постановление е незаконосъобразно, поради допуснати съществени неотстраними нарушения в административнонаказателното производство и следва да се отмени.

Съгласно Тълкувателно постановление 1/2015 на ВКС и ВАС сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата губи възможността да реализира правомощията си по административно4 наказателното правоотношение, включително и да накаже дееца за извършеното нарушение. Според трайната съдебна практика нарушителят се счита за открит, когато наказващият орган разполага с необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, тоест когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. Правната квалификация на тези факти, съответно индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на нарушението, представляват действия по извършване на преценка относно наличието на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност, които действия следват откриването на нарушението и нарушителя и представляват част от дейността по установяването на нарушения и налагането на административните санкции.

В този смисъл законодателят разграничава понятията „откриване на нарушителя“ и „установяване на нарушението по несъмнен начин“, като именно с първата от посочените активности е свързано течението на давностния срок по чл. 34 ЗАНН, докато установяването на нарушението по несъмнен начин е последваща дейност, относима към реализирането на административно-наказателната отговорност и нейната индивидуализация. В този смисъл Решение № 919 от 23.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 236 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 661 от 25.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 260 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд Пловдив, Решение № 102 от 14.01.2019 г. по к. адм. н. д. № 3554 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2705 от 17.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 2760 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2704 от 17.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 2194 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 2615 от 10.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3039 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2540 от 03.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3224 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2485 от 23.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 1994 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2452 от 22.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2099 / 2018 г. на XX състав на Административен съд Пловдив, Решение № 2314 от 09.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2304 / 2018 г. на 5

XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2319 от 22.12.2017 г. по к. адм. н. д. № 3252 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.

Като принципно положение обаче, въпросът за откриването на нарушителя е чисто фактически, като във всеки случай следва да се преценява от кой момент администрацията е разполагала с достатъчно конкретни данни за извършен от обективна страна административен състав и че именно наказаното лице е правонарушителя. В някои случаи тези данни се добиват едва след извършване на конкретна проверка по установяване на факти. В други ситуации обаче, в зависимост от особеностите на конкретната нарушена административна норма и фактическия състав на нарушението, наказващия орган разполага с всички необходими данни още от един много по-ранен момент, предшестващ извършването на формална проверка. Във всички случаи обаче, за да се счита за открит нарушителят е напълно достатъчно администрацията да разполага с достатъчно данни за извършеното нарушение и самоличността му, без тази дейност да е обвързана с формални процедури, а още по-малко с юридическото оформяне и подписване на актове, които финализират проверката. Водещият принцип е, че когато контролният орган разполага с достатъчно данни за извършеното нарушение и нарушителя, той не може чрез неоправдано забавяне да извърши нужните проверки или да състави съответните финализиращи проверката актове (които са за вътрешна употреба и са непротивопоставими на трети лица), напрактика да продължава в нарушение на закона установените давностни срокове. В този смисъл решение № 351 от 10.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3757 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 476 от 20.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3986 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 963 от 14.05.2016 г. по н. д. № 561/2016 г. на Административен съд – Пловдив.