Определение № 19827 от 28.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19827 гр. София, 28.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20261110109250 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на П. С. И. срещу фирма, която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от същия.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.

Доказателственото искане на ищцата за приемане като писмени доказателства по делото на представените към исковата молба документи е допустимо и относимо към правния спор, предмет на делото.

Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде оставено без уважение като ненеобходимо за изясняване на правния спор, предмет на делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 24.06.2026 г. от 15:30 часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а ищецът – с препис и от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Ищецът извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че на 19.03.2024 г. сключил с ответника договор за кредит №9743457017, по силата на който усвоил сумата в размер на 890 лева за срок от 5 дни, при уговорен лихвен процент за срока на кредит в размер на 40,27% и стандартен лихвен процент в размер на 40,97%.

Посочено било, че ГПР е в размер на 49,40%, като същият не включва разходите, които 1 кредитополучателя може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения и таксите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане. Твърди, че кредитодателят му наложил заплащането на такса за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 99,79 лева, като по този начин общо дължимата сума възлизала в размер на 994,70 лева.

Твърди, че по-късния същият ден усвоил допълнително кредитен ресурс в размер на 510 лева, с което общият размер на усвоения кредит бил в размер на 1400 лева със срок за погасяване – 24.03.2024 г. След отпускане на допълнителната сума било уговорено, че лихвеният процент за срока на кредита е в размер на 40,36% и стандартен лихвен процент в размер на 40,97%, както и ГПР в размер на 49,60%. наложил заплащането на такса за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 163,32 лева, като общо дължимата сума станала в размер на 1571,05 лева. сочи, че се възползвал от предвидената в общите условия възможност за удължаване на срока за връщане на кредита срещу заплащането на допълнителна такса в определен размер, като на 24.03.2024г. удължил срока с 14 дни и заплатил такса за удължаване на срока на кредита в размер на 161,28лв., на 07.04.2024г. – с 14 дни, като заплатил такса от 161,28 лв., на 21.04.2024г. – с 14 дни, като заплатил такса в размер на 161,28 лв., на 07.05.2024г. – със 7 дни, като заплатил такса в размер на 134,40 лв. На 10.05.2024г. извършил пълно погасяване на кредита, като е заплатил сума в размер на 1571,05 лева, с което общо заплатената сума по договора за кредит възлизала на 2189,29 лева.

Излага съображения за недействителност на договора за кредит поради недействителност на уговорката за възнаградителна лихва, която противоречала на добрите нрави, доколкото същата надвишавала трикратния размер на законната лихва, като се позовава на съдебна практика в подкрепа на твърденията си. не било спазено и изискването н чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК кредиторът да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва. Твърди, че клаузата на ГПР била недействителна, тъй като изразява два от разходите по кредит – таксата за експресно разглеждане на искането за кредит и таксата за удължаване на кредита.

Договорът за кредит бил нищожен и поради нарушаване разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, предвиждаща задължение за разписване на лихвения процент на ден.

По изложените съображения ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 403,56 евро (с равностойност 789,29 лева) – платена без основание над главницата по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. В условията на евентуалност моли съда да осъди ответното дружество да заплати на ищеца следните платени от него без правно основание суми, ведно със законната лихва върху тях, считано от предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане: 1/ 134.53 евро (263,11 лева)- заплатена такса за бързо разглеждане на искането за кредит. 2/ 316.10 евро (618,24 лева) – заплатена такса за удължаване на срока на кредита.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Излага съображения относно процеса по сключване на кредита, които съответстват на изложеното от ищеца. потвърждава, че ищецът е заплатил посочените от него такси за удължаване на срока за погасяване в общ размер от 618,24 лева, както и че на 10.05.2024 г. ищецът е погасил изцяло задълженията си по договора, като заплатил сумата в размер на 1571,07 лева. Излага съображения, че допълнителната услуга по бързо разглеждане не била задължително условие за 2 получаване на заявената сума и не повишавала шансовете на кредитополучателя да получи сумата. Излага аргументи за действителността на процесния договор за кредит.

Твърди, че ищецът е стана по множество договори за кредит с ответното дружество, което изключвало възможността да се приеме, че у него липсва информираност, заблуда или неразбиране на договорните клаузи. Ищецът бил завел десет идентични иска за неоснователно обогатяване, като най-ранното дело било заведено на 25.04.2025 г., след който момент обаче ищецът подал 18 заявки до ответника за отпускане на кредити. Прави възражение за злоупотреба с права от страна на адв. Ф. относно искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв предвид заведените множество дела между страните. В условията на евентуалност, моли аргументите да бъдат разгледани като възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът намира, че е сезиран с главен и с евентуални искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД е да докаже, че е заплатил на ответника посочената в исковата молба сума в общ размер от 2189,29 лева

В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание да задържи сумата.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ: че ищецът е заплатил на ответника сумата в размер на 2189,29 лева по процесния договор за кредит.

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.

УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3