Решение № 444 от 10.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. София, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Махмудиева

Членове:

Снежана Бакалова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20221000502097 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по: 1.

Въззивна жалба вх. № 2586/2227/09.06.2022 г. от „ДЖЕНЕРАЛИ ГЕРМАНИЯ“ АГ, рег. № HRB 220771, със съдебен адрес на територията на РБ: АД „ А. Д., Р. Г. и съдружници“, гр. София, ул. „6-ти септември“, № 51, ет. 2 срещу Решение № 102/27.04.2022 г., по гр.д. № 126/2021 г., на ОС Монтана, в частите, с които на осн. Чл. 844 Гражданския кодекс на ФРГ, е осъден да заплати:

1. На А. К. И., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № ***, сумата 113573.00 лв., допълнително обезщетение за неимуществени вреди, от смъртта на С. К. Б., настъпила в резултат на ПТП на 14.11.2018 г. на територията на Република Германия, близо до гр. Верлте, по вина на водача на л.а. „Мерцедес“, рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от 11.03.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата 26.00 лв. разноски по делото;

2. На К. С. Б., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител А. К. И., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № ***, сумата 139732.00 лв., допълнително обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 3857.00 лв., допълнително обезщетение за имуществени вреди, в резултат от смъртта на С. К. Б., негов баща, ведно със законната лихва, считано от 11.03.2021 г. до окончателното изплащане;

3. На В. С. Б. , ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител А. К. И., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № ***, сумата 139732.00 лв., допълнително обезщетение за неимуществени 1 вреди, както и сумата 4683.00 лв., допълнително обезщетение за имуществени вреди, в резултат от смъртта на С. К. Б., негов баща, ведно със законната лихва, считано от 11.03.2021 г. до окончателното изплащане;

4. На В. С. Б. , ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител А. К. И., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № ***, сумата 139732.00 лв., допълнително обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 6220.00 лв., допълнително обезщетение за имуществени вреди, в резултат от смъртта на С. К. Б., нейн баща, ведно със законната лихва, считано от 11.03.2021 г. до окончателното изплащане;

5. На В. К. Р., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № ***, сумата 53573.00 лв., допълнително обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от смъртта на С. К. Б., нейн син, ведно със законната лихва, считано от 11.03.2021г. до окончателното изплащане;

6. На К. Б. Р., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № ***, сумата 53573.00 лв., допълнително обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от смъртта на С. К. Б., негов син, ведно със законната лихва, считано от 11.03.2021 г., до окончателното изплащане.

Въззивникът счита решението в атакуваните му части за неправилно.

Счита, че първоинстанционният съд не е изготвил окончателен доклад по делото, който да съдържа всички изискуеми елементи, а окончателно правна квалификация на предявените искове била дадена едва със съдебното решение. Счита, че в решението съдът не е изследвал всички приложими норми към задължението за издръжка. Счита, че не са били съобразени нормите на българското материално право и задължителна практика на ВКС по определяне на размера на издръжката (тъй като децата са с обичайно местопребиваване в РБ), не била съобразена и получаваната от децата наследствена пенсия, чийто размер следвало да бъде приспаднат от размера на издръжката, в каквато насока бил релевирал възражение още с отговора на исковата молба. Излага, че е следвало да бъде съобразена и т. 8 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на ПВС. Настоява, че при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди освен приложимите разпоредби от немското материално право, е следвало да бъдат съобразени и указанията по тълкуването и прилагането им. Не била съобразена и немската съдебна практика във връзка с определяне на размера на тези обезщетения. Вместо това първоинстанционния съд приложил българското материално право и практика. Сочи, че определените и изплатени обезщетения за неимуществени вреди на всеки от ищците били съобразени с размерите трайно застъпени в практиката на немските съдилища, както и при отчитане на съпричиняване, определено от въззивника на 30 %. По същество, моли за отмяна на решението в атакуваните му част и присъждане на разноски.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемите страни, депозират писмен отговор вх. № 2897/2501/29.06.2022 г ., в който счита оплакването за липса на доклад по делото за неочаквано, предвид липсата на подобно възражение релевирано от въззивника в проведеното първо заседание, а напротив изразено било съгласие проекта за такъв да бъде приет за окончателен. Излага, че оплакванията досежно исковете за имуществени вреди са неоснователни, тъй като в случая не са предявени искове за издръжка, а такива за имуществени вреди произтичащи от непозволеното увреждане. Още сочи, че размера на обезщетенията за неимуществени вреди следва да се определят по справедливост, предвид посоченото в т. II.1., б. в) 2 от съдебната поръчка, че в немското право не съществува правнообвързваща таблица за определяне размера на неимуществените вреди. По същество, моли за потвърждаване на атакуваното решение. Претендира разноски и адв.

Хонорар за оказана безплатна правна помощ.

В съдебно заседание въззивникът и въззиваемите, чрез процесуални представители, поддържат жалбата и отговора по изложените в тях оплаквания, доводи и съображения.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, насрещната жалба и отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с постановеното по делото Разпореждане № 12210/25.08.2022 г., поради което същата подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели съставът на САС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно.

Произнасянето на ОС - Монтана съответства на заявената за разглеждане искови претенции, които черпят правното си основание от разпоредбата на чл.

432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, поради което решението се явява и допустимо. Този извод не може да бъде разколебан и от обстоятелството, че в постановения краен съдебен акт, съставът на ОС – Монтана е посочил правна квалификация на претенциите чл. 844, ал. 3 от ГК на ФРГ, последното с оглед произнасянето по приложимото материално право. Възражението на въззивника в тази посока се явява неоснователно.

Видно от материалите по първоинстанционното дело е, че съдът е изготвил надлежен проект за доклад, обективиран в Определение № 238/19.10.2021 г., който при липса на възражения от страните е обявен за окончателен с протоколно определение от с.з., поведено на 02.12.2021 г.

Поради което и възражението на въззивника за липса на изготвен доклад се преценява като неоснователно.

Настъпването на ПТП на 14.11.2018 г. на територията на Република Германия, близо до гр. Верлте, по вина на водача на л.а. „Мерцедес“, рег. № *** – А. И. М., в което С. К. Б. е бил пътник на предна дясна седалка не било е предмет на спор между страните, а и са налице кореспондиращи доказателства.

Безспорно се установява и, че смъртта на Б. е настъпила в резултат на получени при произшествието травми, несъвместими с живота. По този въпрос и по въпроса за механизма на настъпване на произшествието са събрани специални знания, посредством заключенията на СМЕ и САТЕ, които неоспорени от страните са кредитирани от първоинстанционния съд.

Заключенията се ценят и от въззивния съд като компетентни, безпристрастно дадени и непротиворечащи на останалите събрани доказателства.

Между страните не е повдиган спор и, че по отношение автомобила, в 3 който починалият е бил пътник, е имало сключен валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“, с ответното дружество.

Страните не са спорили и по въпросите, че първата ищцата – А. К. И., е съжителствала на семейни начала с поч. Б., от което съжителство са родени три деца – К., В. и В. Б.и, също ищци в производството. Не е било спорно и, че ищците К. и В. Р. са родители на поч. Б.. Отношенията между починалия и всеки от ищците, както и обстоятелството как смъртта му се е отразила на всеки от тях, са били предмет на установяване посредством събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства – св. Б. Б. Н. и А. Й. К., чиито показания се ценят от въззивната инстанция, в частите в които обективират непосредствени и лични възприятия и не противоречат на останалите приети за установени данни по делото.

Не е било предмет на спор и обстоятелството, че всички ищци са от кръга на правоимащите лица, чиито понесени вреди от смъртта на техния партньор, баща и син, неимуществени и имуществени, подлежат на обезщетяване. В този смисъл, не е било предмет на спор и обстоятелството, че ответникът е изплатил на всеки от ищците следните суми: на А. И. – 8400.00 евро, обезщетение за неимуществени вреди, на К. Б. – 5250.00 евро, обезщетение за неимуществени вреди и 4900.00 евро, обезщетение за имуществени вреди, на В. Б. - 5250.00 евро, обезщетение за неимуществени вреди и 5950.00 евро, обезщетение за имуществени вреди, на В. Б. – 5250.00 евро, обезщетение за неимуществени вреди и 7700.00 евро, обезщетение за имуществени вреди, на В. Р. – 5250.00 евро, обезщетение за неимуществени вреди и на К. Р. 5250.00 евро, обезщетение за неимуществени вреди.

Във връзка с въведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалият, изразяващо се в непоставяне на инерционен колан, от заключението на САТЕ се установява, че поради липса на поставен колан тялото на Б. е излетяло през предното стъкло на автомобила, в резултат на удара, както и, че при правилно поставен колан тялото би останало на предната седалка. Експертът още е посочил, че скоростта на автомобила преди произшествието е била значително над допустимата 100 км./ч., при каквато скорост е практически невъзможно да се даде отговор на въпроса каква е степента на ограничаване на инерционния интензитет, а последствията при ПТП са непредвидими. Експертът сочи, че е установено, че коланите намаляват с около 30 % загиналите и ранените при ПТП. Още сочи, че при скорост на движение 80 км./ч. и блъскане в неподвижно препятствие или челен удар, водач или пътник с тегло 80 кг., придобива кинетична енергия от 196 кг./кв.см. В с.з. експертът пояснява, че е научно доказано, че коланът е ефективен при скорост до 80 км.ч.

По същият въпрос експертът по СМЕ сочи, че при скорост по-висока от 60 км./ч ефекта на поставения колан е обратен – причиняват се тежки травми на пътника – от мекотъканни травми до счупвания на гръдния кош, гръбначен стълб, вътрешни органи, както в гръдната така и в коремната кухина.

Във връзка с претендираните имуществени вреди, настъпили в резултат на лишаването на децата на починалия от издръжка от страна на въззивника е било представено писмо от 15.12.2021 г. от НОС, ТП – Монтана, от което се установява, че тримата ищци – К. Б., В. Б. и В. Б., получават наследствени пенсии от 27.05.2019 г., от наследодател С. Б., актуалния размер на които, считано от 01.01.2021 г. възлиза на 225.00 лв.