Решение № 11067 от 14.10.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 11067

Варна, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXV състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА и с участието на прокурора ЗЛАТИН АТАНАСОВ ЗЛАТЕВ като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА административно дело № 20257050700268 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по изпратена с Определение № 14591 от 26.12.2024 г. по гр. д. № 512/2024 г. на Районен съд – Варна по подсъдност искова молба с вх. рег. № 66593/19.08.2024 г.

Първоначално с исковата молба на М. Н. М., с [ЕГН], от гр. Варна, подадена чрез пълномощник – адв. С. В., и уточнена на 07.10.2024 г., срещу Община Варна са предявени два обективно съединени иска, като след частично прекратяване на производството с Определение № 6128/05.06.2025 г., предмет на разглеждане е исковата молба по втория предявен иск, а именно: за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца имуществени вреди - сумата в размер на 365,64 лв., представляваща заплатени такси в полза на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) З. Д. по изпълнително дело (изп. дело) № 169/2023 г., вследствие незаконосъобразно действие на административен орган при Община Варна по образуване и водене на изп. дело № 169/2023 г. на ЧСИ З. Д. за събиране на вземане по нищожен и впоследствие отменен АУЗ № МД-АУ-7987-1/11.11.2021 г., издаден от старши инспектор по приходите при Община Варна.

Ищецът твърди следното: На 12.07.2024 г., при справка на каса в Дирекция „Местни данъци" към Община Варна, установил, че има незаплатени задължения по ЗМДТ, представляващи дължим данък за МПС. След като заплатил сумата, установил, че част от задълженията са му начислени за МПС „Фолксваген Туран“ с peг. № [рег. номер] за 2018 г. и за 2019 г., през които периоди ищецът не е притежавал посочения лек автомобил. Заплатената от ищеца сума за данък за този автомобил в полза на Община Варна за 2018 г. е съответно - 247,50 лв. (главница), и 162,43 лв. (лихва), а за 2019 г. – 38,14 лв. (главница), и 21,12 лв. (лихва). На 03.08.2024 г. на М. е била връчена покана за доброволно изпълнение (ПДИ) от ЧСИ З. Д., с която бил поканен доброволно да заплати същото задължение по изп. дело № 169/2023 г., във връзка с АУЗ № МД-АУ-7987-1/11.11.2021 г. по чл. 107, ал. 3 ДОПК, който АУЗ никога преди това не е бил връчван на ищеца. В посочения АУЗ било обективирано задължение, еквивалентно на данъка за посоченото по-горе МПС с peг.№ [рег. номер] за 2018 г. и 2019 г. С цел прекратяване на изп. дело № 169/2023 г., М. М. е платил в полза на ЧСИ З. Д. и сума в размер на 365,64 лв.

Ищецът отправя искане да бъде осъдена Община Варна, да му заплати сумата в размер на 365,64 лв., представляваща заплатени такси в полза на ЧСИ З. Д. по изп. дело № 169/2023 г. Претендира и присъждане на разноските по делото. От страна на адв. С. В. е отправено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Община Варна, представлявана от кмета, чрез юрисконсулт М. Д., в писмени отговори поддържа недопустимост и неоснователност на исковата молба. Настоява се, че АУЗ не е отменен. Сочи се, че не са подадени данни за промяна в собствеността на автомобила от оспорващия. Платената сума за данък върху превозното средство е възстановена на ищеца с акт за прихващане или възстановяване, като на ищеца е възстановена и сумата в размер на 365,64 лева, платена от ищеца на ЧСИ за такси и разноски. В съдебно заседание и по същество се пледира за отхвърляне на исковата претенция като недоказана, както по основание, така и по размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на исковата молба и пледира отхвърлянето . Посочва, че обезщетението е платено, поради което не следва да бъде осъждан ответникът, но следва да се присъдят на ищеца направените в настоящото производство разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С АУЗ № МД-АУ-7987-1/11.11.2021 г., издаден от ст. инспектор КРД в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е установено задължение на М. Н. М. за данък върху превозните средства и лихви за периода 2018 г. и 2019 г., за лек автомобил „Фолксваген“, модел „Туран“, с рег.№ [рег. номер], в общ размер на 379,56 лв. (главница и лихва).

АУЗ е изпращан за съобщаване на М. на три различни адреса, като на два от адресите е изпращан двукратно. Петте известия за доставяне са се върнали в Община Варна с отбелязване, че пратката не е потърсена. На 10.11.2022 г., на таблото за съобщения е поставено съобщение до М. Н. М. за явяване на лицето в Дирекция „Местни данъци“ за връчване на посочения по-горе АУЗ, с указание, че при неявяване, след 14 дни актът ще се счита за връчен, съгласно чл. 32, ал. 6 ДОПК, като съобщение е свалено на 24.11.2022 г.,. На гърба на АУЗ е направено отбелязване, че е влязъл в сила на 09.12.2022 г.

С молба вх. № 3546/21.02.2023 г. от Община Варна, подадена чрез юриск. Д. В. до ЧСИ З. Д. е направено искане за образуване на изпълнително дело във връзка със събиране на сумата по въпросния АУЗ.

На 12.07.2024 г. М. М. заплаща по сметка на Община Варна, Местни данъци сумата в размер на 409,93 лв., с основание данък върху превозните средства за лек автомобил рег.№ [рег. номер] за 2018 г., както и 59,26 лв., с основание данък върху превозните средства за лек автомобил рег.№ [рег. номер] за 2019 г., предвид разписка № 0400022629760489/12.07.2024 г.

На 03.08.2024 г. на М. М. е връчена ПДИ от ЧСИ З. Д. с изх. № 15970/29.07.2024 г., с която настоящият ищец е уведомен за паричното му задължение по Акт по чл.106/107 от ДОПК № МД-АУ-7987-1/11.11.2021 г. на Община Варна, МДТ, в полза на взискателя Община Варна, като е посочено, че задължението по изп. дело № 169/2024 г. възлиза на 929,62 лв., от които 285,64 лв. (главница), 55,94 лв. (лихва) за периода 16.02.2023 г. – 12.08.2024 г., 131,12 лв. (неолихвяеми вземания), както и разноски в размер на 456,92 лв. (такси по Тарифата към ЗЧСИ), дължими към 12.08.2024 г. На 29.07.2024 г. ЧСИ З. Д. изпраща до М. и съобщение, с което уведомява, че по повод молба от взискателя с вх. № 13665/16.07.2024 г. за прекратяване на изпълнителното дело, изпълнителното дело ще бъде прекратено след заплащане на таксите и разноските по делото в размер на 456,92 лв., дължими към 29.07.2024 г.

На 13.08.2024 г. М. М. заплаща по сметка на ЧСИ З. Д. сумата в размер на 365,64 лв. по изп. дело № 169/2023 г. - вносна бележка от 13.08.2024 г. от „Общинска банка“ АД.

Процесната заплатена от ищеца сума в размер на 365,64 лв. е за такси в изпълнителното производство, на основание ТТРЗЧСИ, с подробна разбивка по основания и суми в Удостоверение с изх. № 9299/29.05.2025 г., издадено от ЧСИ З. Д., л. 51 от делото.

На 19.08.2024 г. М. М. подава до Директор на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна жалба, с която сочи, че на 12.07.2024 г. при справка на каса на „Местни данъци“ установил, че има незаплатени задължения за данък за МПС, като след като заплатил задълженията си констатирал, че част от същите са начислени за МПС Ф. Т. с рег. № [рег. номер] за 2018 г. и 2019 г., какъвто той не е притежавал в тези данъчни периоди. С жалбата се твърди, че от връчената ПДИ от ЧСИ М. установил, че задължението е по АУЗ № МД-АУ-7987/11.11.2021 г., който никога не му е бил връчван, като е отправено искане за отмяна на АУЗ като неправилен и незаконосъобразен.

С писмо рег. № МД-Т24006431ВН-003ВН/17.10.2024 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в отговор на подадената жалба против АУЗ, М. е уведомен, че съгласно удостоверение от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, въпросното МПС е собственост на М. само за периода от 27.04.2018 г. до 30.04.2018 г., предвид което платените 469,19 лева са установени като надвнесени и за възстановяването им е необходимо М. да направи искане за прихващане или възстановяване на недължимо платени суми. Известието за доставяне на процесното писмо е върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена. Няма данни за изрично произнасяне от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна за отмяна или обявяване на нищожност на въпросния АУЗ, както и данни за оспорване пред съда на писмо рег. № МД-Т24006431ВН-003ВН/17.10.2024 г. от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.

На 21.11.2024 г., по инициатива на органа по приходите, от ст. инспектор КРД при Община Варна е издаден Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № АПВ24006431, с който е прието, че платените суми за периода от 01.04.2018 г. до 28.01.2019 г. за МПС Ф. Т. с рег. № [рег. номер], във вр. с АУЗ № МД-АУ-7987-1/11.11.2021 г., предвид установеното, че процесният лек автомобил е бил собственост на ищеца за периода от 27.04.2018 г. – 30.04.2018 г., се явяват недължимо внесени и е постановено възстановяване на М. М. на сумата от 469,19 лв. Съобщението за АПВ е получено от ищеца на 27.11.2024 г.

На 13.05.2025 г. сумата в размер на 469,19 лева е преведена от Община Варна по банкова сметка на ищеца, с посочено основание: възстановяване ДПС АПВ 24006431/21.11.2024 г. – Преводно нареждане от 13.05.2025 г.

На 01.07.2025 г. ЧСИ З. Д. превежда по банкова сметка на М. Н. М. сумата в размер на 365,64 лв., с посочено основание: възстановяване суми по ИД 169/2023 г. – платежно нареждане от 01.07.2025 г.

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Във фактическия състав на безвиновната отговорност на държавата и общините за дейността на администрацията по чл. 1 ЗОДОВ, се включват следните кумулативно изискуеми елементи, посочени в чл. 4 ЗОДОВ: 1.) отменен незаконосъобразен акт, или действие или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2.) вреда за ищеца; 3.) наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата.

Под „вреда” следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени и неимуществени интереси на увредения, а под "пряка и непосредствена" - тази вреда, която следва закономерно от акта и действието на компетентния административен орган по силата на безусловно необходимата връзка между тях, което важи и за процесния казус.

В случаите, когато се твърди, че вредите са причинени от незаконосъобразен административен акт, предпоставка за допустимостта на иска е отмяната на административния акт по съответния ред – чл. 204, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 204, ал. 3 и ал. 4 АПК, когато се твърди, че вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, както и от незаконосъобразно действие или бездействие, незаконосъобразността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

При липсата на който и да е от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 203 АПК, във вр. с чл. 1 ЗОДОВ.

В случая ищецът твърди, че вредите са от незаконосъобразно действие на административен орган при Община Варна, състоящо се в образуване и водене на изпълнително дело за събиране на вземания по нищожен и впоследствие отменен АУЗ № МД-АУ-7987-1/11.11.2021 г., издаден от ст. инспектор по приходите при Община Варна.

Съдът намира, че в случая не е налице първата изискуема предпоставка за ангажиране на отговорността на Община Варна по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразно действие като административна дейност.

Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ, както установяването, така и обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като принудителното събиране на невнесените в срок местни данъци и такси се извършва от публични изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК.