Определение № 3035 от 20.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3035 гр. София, 20.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20248002901536 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Д. Д. П., чрез адв. Б. К. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, и на ЗД „Бул Инс” АД, чрез адв. Ал. И. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 236/05.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 18/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 1 с-в, в частта, в която след частична отмяна на решение № 100/11.10.2023 г., постановено по т. д. № 192/2022 г. по описа на Софийския окръжен съд, I търговски състав, е отхвърлен, респ. уважен предявеният от Д. Д. П. срещу ЗД „Бул Инс” АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1) от Д. Д. П. - в частта, в която искът е отхвърлен над сумата от 30000 лв. до пълния му предявен размер от 40000 лв., ведно със законната лихва от 07.07.2022 г. до окончателното заплащане и 2) от ЗД „Бул Инс” АД - в частта, в която този иск е уважен над сумата от 3000 лв. до присъдения размер от 30000 лв.

Касаторът Д. Д. П. поддържа, че в обжалваната от нея част въззивното решение е неправилно, тъй като вследствие на допуснато съществено 1 нарушение на съдопроизводствените правила – необсъждане в цялост на всички доказателства, относими към обема на причинените неимуществени вреди, при определяне на размера на заместващото обезщетение съобразно критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, първоинстанционният съд не е съобразил по-високия интензитет на действително претърпените болки и страдания, поради което присъденото застрахователно обезщетение е прекомерно ниско.

Този касатор обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроса: 1. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?” (по този материалноправен въпрос се твърди противоречие както със задължителната практика, намерила израз в ППВС № 4/1968 г., така и в казуалната практика - решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., II т. о. на ВКС; решение № 60112/01.12.2021 г. по т. д № 1221/2020 г., I т. о. на ВКС и цитираните в тях решения на ВКС); 2. „За приложението на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да извърши цялостен анализ и оценка на всички обективно събрани по делото доказателства, имащи отношение към установяване обема на причинените неимуществени вреди на пострадалия? В противен случай налице ли е нарушение на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД?” (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с ППВС № 4/1968 г.; решение № 72/29.06.2022 г. по т. д. № 1191/2021 г., I г. о на ВКС, решение № 71/18.06.2020 г. по т. д. № 900/2019 г., т. к , II т. о на ВКС, решение № 78/07.05.2013 г. по т. д. № 490/2012 г., II т. о. на ВКС и цитираните в тях решения на ВКС); 3. „За определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди при деликт следва ли съдът да оцени и съобрази всяко едно от получените от пострадалия увреждания или е достатъчно единствено изброяването им в контекста на цитиране на изготвената в хода на делото СМЕ?” (твърде се, че този процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с ППВС № 4/1968 г.; решение № 215/03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г., I т. о. на ВКС и цитираните в него 2 решения на ВКС) и 4. „Причинените в резултат на деликт увреждания и усложнения, които обаче не са включени в заключителната част на СМЕ, а са описани в нейната обстоятелствена част и са посочени впоследствие от вещото лице при изслушването му в о. с. з., представляват ли по своята същност част от тази СМЕ и съответно следва ли същите да бъдат съобразени и ценени от съда при определяне на справедливия размер на обезщетението?” (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение № 59/24.04.2020 г. по гр. д. № 3624/2019 г., IV г. о. на ВКС и цитираните в него решения на ВКС).

Ответникът по тази касационна жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Касаторът ЗД „Бул Инс” АД счита, че съобразно установените от събраните по делото доказателствени средства правнорелевантни факти размерът на присъденото застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди е прекомерно завишен, поради което в тази част въззивното решение е необосновано.

Този касатор обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с допълнителната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т.

1 ГПК, като поставя следния материалноправен въпрос: „Даденото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния резултат по делото въпрос на материалното право, свързан с критериите за определяне на „справедливо” по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди, явява ли се в противоречие със задължителната практика на ВКС в тази насока, израз на която е ППВС № 4/68 г., като е определено завишено обезщетение, което не отговаря на травмата и принципа за справедливост?” (по този материалноправен въпрос се твърди противоречие и със задължителната – по т. 9 от ППВС № 7/78 г., и с казуалната практика – решение № 93/23.06.2011 г. по гр.д. № 43/2010 г. на II т. о. на ВКС, решение № 582/06.07.2010 г. на ВКС, I г. о. по гр. д. № 802/2009 г., 3 решение № 147/19.06.2012 г. по гр. д. № 582/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 532/24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на III г. о. на ВКС, решение № 377/22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 832/10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о. на ВКС, решение № 302/4.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на III г. о. на ВКС и решение № 179/08.09.2010 г. по гр. д. № 656/2008 г. II т. о. на ВКС).

Ответникът по тази касационна жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страна, чрез пълномощници – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 17.06.2022 г. в гр. Ботевград при настъпило ПТП, при което водачът на т. а. „Нисан Навара”, чиято деликтната отговорност е била обезпечена през релевантния период от ответното застрахователно дружество чрез сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, е ударил пешеходеца Д. П. в зоната на пешеходната пътека. Възприемайки фактическите изводи на приетата СМЕ, апелативният съд е изяснил, че вследствие на ПТП пострадалата е получила деколман (отслояване на кожата от подлежащите тъкани е оформен джоб) на дясната длан, разкъсноконтузна рана на дясната гривнена става, продължаваща в областта на основата на малкия пръст (хипотенара), частично разкъсване (лезия) на хипотерната мускулатура, разкъсноконтузни рани в областта на палеца, четвърти и пети пръсти на дясната ръка. В резултат на травмата са настъпили усложнения, изразяващи се в увреждане на радиалния нерв и нервус Медианус на дясната ръка, деформация на палеца на дясната ръка с ограничение в движенията му, деформация на пети пръст на дясната ръката с 4 невъзможност за сгъване в проксималната (първата от китката към върха на пръста) интерфалангеална става, нарушение в извършването на фини движения с ръката. Поради усложненията функцията на десния горен крайник няма да бъде възстановена в пълен обем. Пострадалата била подложена на оперативно лечение - сложена била гипсова превръзка. Възстановяването е продължило месеци без да настъпи възстановяване на функцията на крайника в пълен обем. Въззивният съд е взел предвид и пояснението на вещото лице в о. с. з., че деколманът най-вероятно е получен при прегазване на ръката от колело на автомобила, като най-вероятният механизъм на получаване на травмите е приплъзване по автомобила, след което ищцата е паднала и ръката е останала под автомобилната гума. Захватът с дясната ръка е възможен, но фините движения са загубени. Апелативният съд, възприемайки като достоверни показанията на свидетеля - дъщеря на пострадалата, е приел за установено, че ръката на ищцата била с лонгета и превръзки – за период от около 35-40 дни, като за около месец тя се нуждаела от помощ за тоалет, обличане, хранене; през целия възстановителен период имала оплаквания от болки - лежала и имала нужда от обслужване. Преди настъпване на процесното ПТП ходела два пъти в седмицата да работи в магазин за месо, но след него преустановила работа. Едва след третия месец започнала да се самообслужва, но не можела да работи в градината. Ръката не е възстановена - въпреки осъществената рехабилитация и консултации.

Инцидентът се отразил на нейната психика - тя е травмирана, малко поизолирана и загубила желание за нещата, които преди е обичала. Ищцата изпитвала страх навън и при приближаване на коли.

При така приетите за установени правнорелевантни обстоятелства въззивният съд е достигнал до правния извод, че в процеса на доказване е изяснено, че чрез своето виновно противоправно поведение водачът на МПС, чиято деликтна отговорност е била обезпечена през релевантния период от ответното застрахователно дружество чрез договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, е причинил на ищцата увреждане на здравето, като тези обстоятелства обуславят основателността на предявения пряк иск срещу застрахователя.

Прилагайки уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост, апелативният съд е изяснил, че определянето на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди е свързано със съвкупната преценка на 5 конкретно съществуващи обстоятелства по всяко дело като например характер и тежест на уврежданията, обстоятелствата, при които те са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, физически и психически последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за тях представляват и нивата на застрахователно покритие към този момент.

При тези принципни съображения съдът е приел, че към момента на ПТП ищцата е била на 70 години, като съобразно претърпените от нея увреди и наложената вследствие на преживяното транспортно произшествие промяна в начина на живот - тя е имала нужда първоначално от помощ в ежедневието си, а впоследствие се наложило да се откаже от работа и част от заниманията си, претърпеният стрес, даващ отражение в живота и досега, справедливото заместващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 30000 лв. Апелативният съд е и момента на настъпване на увреждането – 2022 г., респ. стандарта на живот в страната към този момент.