Присъда № 66 от 18.12.2023, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 66 от 13.12.2023 Г. ПО НОХД № 816/2023 Г. ПО ОПИСА НА В.СКИ РАЙОНЕН СЪД

Делото е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-В., с който е повдигнато обвинение против подсъдимия М.Н.М.

- роден на 04.11. 9731г. в гр. В., от гр. В., обл. В., ***, българин, български гражданин, с основно образование, женен, безработен, осъждан, ЕГН: ********** , в това, за това че на 26.11.2019г. в гр. В. при подаване на заявление на документ за самоличност на български гражданин с вх. № 4147/26.11.2019г. подал Декларация до Началника на „Пътна полиция“ при ОД МВР В. с вх. № 953000-9902/26.11.2019г., в която потвърдил неистина, а именно, че свидетелството му за управление на МПС с №

282676326/19.05.2015г. е изгубено и поради тази причина иска издаване на ново свидетелство, която Декларация се подава на основание чл. 17, ал.1 от Правилник за издаване на български лични документи, приет с Постановление на Министерския съвет № 13 от 08.02.2010г., се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на тези обстоятелства – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

Представителят на РП-В. заяви в с.з., че поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт.

Процесуалният представител на подсъдимия заяви в с.з., че подзащитният му следва да бъде оправдан по повдигнатото с обвинителния акт обвинение или да му бъде приложена разпоредбата на чл. 55 от НК, като му бъде наложено наказание глоба.

Подсъдимият не заема становище в с.з., като делото е разгледано в негово отсъствие.

По делото няма конституиран частен обвинител, граждански ищец и граждански ответник.

Съдът, като се запозна с доказателствата, прие за установено следното:

При извършена полицейска проверка на 14.04.2021г. в района на Р., магистрала „АЗ“, Ротал Ост във Ф.Р. Г. подсъдимият М.М. представил пред немските полицейски служители свидетелство за управление на моторно превозно средство № 282676326, издадено през 2015г. което бил обявил за изгубено в Р. България. След извършената проверка от германските власти било изпратено уведомително писмо до българските, тъй като това свидетелство било обявено за издирване. В съобщението се сочело, че документа е намерен в лицето за което е издадено и не е иззето. След получаване на съобщението при извършена проверка е установено, че на 26.11.2019 г. М.Н.М. се явил в с-р „ПП“ при ОД на МВР-В., където пред свидетелката А. С. , системен оператор на гише „Отчет и квалификация на водачите“, подал заявление с вх. № 4147 от същата дата за издаване на свидетелство за управление на МПС и Декларация, която се 1 подава на основание чл. 17, ал. 1 от Правилник за издаване на български лични документи, приет с декларирал, че СУМПС с № 282676326 е паднало в канала за мръсна вода и искал да му се издаде ново свидетелство. На 09.01.2020 г., М. получил издаденото му ново българско СУМПС с № 284149709, отнето със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с № 19/0953-000564 на сектор „Пътна полиция - В.“ при ОДМВР-В. от 25.11.2019 г. Видно от заключението на графическата експертиза, подписите в реквизитите „декларатор“ в инкриминираната декларация, и „подпис на заявителя“ в заявлението за издаване на документ за самоличност на български гражданин, както и в документа, с който на М. е връчено новото СУМПС, са изпълнени от подсъдимия М..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава отпоказанията на свидетелите А. В. С. ,

Ивайло

Обретенов Йорданов, заключението на вещото лице Георги Николаев Дечев специалист в „НТЛ“ при ОДМВР-В. по извършената от него графическа експертиза, както и от приетите писмени доказателства: декларация по чл.

17, ал.1 от ПИБЛД, приложение №6 към чл. 17, ал.1 от правилника, изхождаща от името на М.Н.М. с ЕГН ********** от 26.11.2019г.. Заявление за издаване на документ за издаване на самоличност на български гражданин с вх. № 4147/26.11.2019г. на сектор „ПП“ при ОДМВР – В. и документ за връчване на СУМПС от 19.01.2020г. на името на М.Н.М. с ЕГН **********.

Между посочените гласни и писмени доказателства, както и заключението на вещото лице, което съдът приема за компетентно и обективно съставено, няма противоречия, поради което Съдът ги кредитира.

Извършеното престъпление и участието на подсъдимия М. в него се доказва от показанията на свидетелите , които са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, поради което Съдът ги кредитира. От посочените гласни доказателства, се налага изводът относно извършеното деяние и авторството му. Всички установени по делото релевантни факти относно времето, начина и механизма на извършеното престъпно посегателство, по безспорен начин налагат извода, че именно подсъдимият е автор на престъплението, което е предмет на обвинителния акт.

При това положение съдът счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 313, ал. 1 от НК . Видно от приложената справка за съдимост, подс. М. е осъждан, което следва да се приеме за смекчаващо отговорността обстоятелство.

От субективна страна подсъдимият е съзнавал противообществения характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Деянието е извършено с пряк умисъл по смисъла н чл.

11, ал. 2 от НК, който извод се налага от конкретното поведение на подсъдимия.

От обективна страна подсъдимия М.Н.М. - роден на 04.11. 9731г. в гр.

2

В., от гр. В., обл. В., ***, българин, български гражданин, с основно образование, женен, безработен, осъждан, ЕГН: ********** , на 26.11.2019г. в гр. В. при подаване на заявление на документ за самоличност на български гражданин с вх. № 4147/26.11.2019г. подал Декларация до Началника на „Пътна полиция“ при ОД МВР В. с вх. № 9530009902/26.11.2019г., в която потвърдил неистина, а именно, че свидетелството му за управление на МПС с № 282676326/19.05.2015г. е изгубено и поради тази причина иска издаване на ново свидетелство, която Декларация се подава на основание чл. 17, ал.1 от Правилник за издаване на български лични документи, приет с Постановление на Министерския съвет № 13 от 08.02.2010г., се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на тези обстоятелства – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

Причина за извършеното деяние е ниската правна култура на подсъдимия, несъобразяването му с установения правов ред в страната, пренебрежително отношение към правилата за законосъобразно деклариране при издаване на СУМПС от надлежен държавен орган.

Съдът, съобразявайки горното и разпоредбата на чл. 54 от НК, приема, че целите на наказанието по чл. 36 от НК ще се постигнат, като следва да се признае подсъдимият М.Н.М. - роден на 04.11. 9731г. в гр. В., от гр. В., обл.

В., ***, българин, български гражданин, с основно образование, женен, безработен, осъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, за това че на 26.11.2019г. в гр. В. при подаване на заявление на документ за самоличност на български гражданин с вх. № 4147/26.11.2019г. подал Декларация до Началника на „Пътна полиция“ при ОД МВР В. с вх. № 953000-9902/26.11.2019г., в която потвърдил неистина, а именно, че свидетелството му за управление на МПС с № 282676326/19.05.2015г. е изгубено и поради тази причина иска издаване на ново свидетелство, която Декларация се подава на основание чл. 17, ал.1 от Правилник за издаване на български лични документи, приет с Постановление на Министерския съвет № 13 от 08.02.2010г., се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на тези обстоятелства – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, за което и на основание същия текст и във вр. с чл. 36, чл. 54 и чл. 57 от НК следва да бъде осъден, като му се наложи НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ МЕСЕЦА при общ режим на основание чл. 57, ал.

1 т. 3 от ЗИНЗС.

Следва да се осъди подсъдимият М.Н.М. със снета по делото самоличност да заплати по сметка на ОД МВР В. направените разноски за изготвена графическа експертиза в размер на 91.40лв., като разноските за преводач в досъдебното производство в размер на 45.00лв. остават за сметка на съответния орган на основание чл. 189, ал.2 от НПК.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - инкриминирана декларация по чл. 17, ал.1 от ПИБЛД, приложение №6 към чл. 17, ал.1 от правилника, изхождаща от името на М.Н.М. с ЕГН ********** от 26.11.2019г.. Заявление 3 за издаване на документ за издаване на самоличност на български гражданин с вх. № 4147/26.11.2019г. на сектор „ПП“ при ОДМВР – В. и документ за връчване на СУМПС от 19.01.2020г. на името на М.Н.М. с ЕГН ********** да останат по делото.

Водим от горното Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН

4

СЪДИЯ :

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 66 гр. В., 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Д. при участието на секретаря Павлинка Н. Й.а и прокурора И. Ат. Ц. като разгледа докладваното от Андрей Ж. Д. Наказателно дело от общ характер № 20231320200816 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия МИХАИЛ Н. М. - роден на 04.11. 9731г. в гр. В., от гр. В., обл. В., ***, българин, български гражданин, с основно образование, женен, безработен, осъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, за това че на 26.11.2019г. в гр. В. при подаване на заявление на документ за самоличност на български гражданин с вх. № 4147/26.11.2019г. подал Декларация до Началника на „Пътна полиция“ при ОД МВР В. с вх. № 953000-9902/26.11.2019г., в която потвърдил неистина, а именно, че свидетелството му за управление на МПС с №

282676326/19.05.2015г. е изгубено и поради тази причина иска издаване на ново свидетелство, която Декларация се подава на основание чл. 17, ал.1 от Правилник за издаване на български лични документи, приет с Постановление на Министерския съвет № 13 от 08.02.2010г., се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на тези обстоятелства – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, за което и на основание същия текст и във вр. с чл. 36, чл. 54 и чл. 57 от НК го ОСЪЖДА като му налага НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ 1

МЕСЕЦА при общ режим на основание чл. 57, ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС.

ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯ МИХАИЛ Н. М. със снета по делото самоличност да заплати по сметка на ОД МВР В. направените разноски за изготвена графическа експертиза в размер на 91.40лв., като разноските за преводач в досъдебното производство в размер на 45.00лв. остават за сметка на съответния орган на основание чл. 189, ал.2 от НПК.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА инкриминирана декларация по чл. 17, ал.1 от ПИБЛД, приложение №6 към чл. 17, ал.1 от правилника, изхождаща от името на Михаил Н. М. с ЕГН ********** от 26.11.2019г..

Заявление за издаване на документ за издаване на самоличност на български гражданин с вх. № 4147/26.11.2019г. на сектор „ПП“ при ОДМВР – В. и документ за връчване на СУМПС от 19.01.2020г. на името на Михаил Н. М. с ЕГН ********** да останат по делото.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в петнадесет дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________ 2