Решение № 196 от 29.06.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. гр. Лом, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20251620102396 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр.

240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Делото е образувано по предявен от „Общинска банка“ АД с ЕИК 121086224, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „Врабча“ № 6, представлявана от Н.В.Н. и Б.Я.Ч., срещу Л. И. Ц. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *******, установителен иск с правно основание: чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.

92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземания към същия, както следва: 8 095,45 лева (осем хиляди деветдесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки), представляващи главница, 36,00 лева /тридесет и шест лева/, представляващи разноски за връчване на нотариална покана, 355,38 лева (триста петдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки), представляващи възнаградителна лихва за периода от 01.10.2022 г. до 31.01.2024 г., 116,47 лева (сто и шестнадесет лева и четиридесет и седем стотинки) лихва за просрочие за периода от 15.10.2024г. до 21.11.2024 г., 5,11 лева (пет лева и единадесет стотинки) неустойка за периода от 15.10.2024 г. до 21.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2751/2024 г. по описа на PC – Лом. Претендират се разноски.

Твърди се в исковата молба, че за събиране на описаните по-горе вземания, „Общинска банка” АД е образувала изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ ***, per. № ***на КЧСИ, с район на действие ********. На 06.10.2025 г. на „Общинска банка“ АД е връчено Разпореждане № 2676 от 16.09.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 20241620102751 по описа на Районен съд - Лом. Съгласно това разпореждане на 09.09.2025 г. длъжникът по заповедта за изпълнение е възразил срещу процесната заповед за изпълнение.

1

С оглед на това, с цитираното разпореждане съдът е дал указания, че на основания чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, „Общинска банка“ АД, би могла да предяви установителен иск за установяване на вземанията си, за чието събиране са издадени процесните заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Посоченото по-горе обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване на вземанията си към Л. И. Ц. с ЕГН **********, произтичащи от Договор за банков кредит № Д2410042998, от 10.02.2022 г.

(Договор за кредит) и установени с процесната заповед за изпълнение.

Съгласно приложения към молбата ни Договор за кредит, сключен между „Общинска банка” АД (Банка), в качеството му на кредитодател от една страна, и Р.Р. с ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател (наследодател на Л. И. Ц. с ЕГН **********), от друга страна, банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 11 000 лева.

Отпуснатият кредит е усвоен изцяло от кредитополучателя, видно от електронно бордеро и електронни документи (екрани) от счетоводната система на банката. Кредитът следва да бъде погасен съгласно погасителен план - Приложение № 3 към Договора за кредит, съгласно който кредитът падежира изцяло на 01.02.2024 г. Считано от 01.09.2022 г. плащането на изискуемите месечни погасителни е прекратено. Неизпълнението е налице по отношение на всички погасителни вноски, падежирали до 01.02.2024г., включително и тази, която падежира на 01.02.2024 г., когато кредитът трябвало да бъде изцяло погасен. Представен е от ищеца препис - извлечение от Акт за смърт № ***** на Р.Р., издадено от Столична община, район „Младост“, съгласно което Р.Р. е починал на ***г. *и копие от Удостоверение за наследници изх. РМЛ22-УГ01-8860 от 01.06.2022 г., издадено от Столична община, район „***“, съгласно което наследник на Р.Р. е Л. И. Ц. с ЕГН **********. Релевира се в исковата молба, че разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичането на седем дни от поканата. Найстарата забава в плащанията е възникнала на 01.09.2024 г., т.е. всички просрочил в това число и пълното падежиране на кредита, са възникнали след смъртта на кредитополучателя. Предвид това банката отправи до г-жа Ц. нотариална покана с peг. № 5790 от 23.08.2024 г. по описа на нотариус ****, per. № 637 на НК с район на действие районен съд - ****, с която я кани да погаси всички съществуващи изискуеми вземания, произтичащи от Договора за кредит в едномесечен срок от връчването й. Нотариалната покана е представена за връчване на нотариус С.С. с peг. № **** с район на действие районен съд - Лом на 26.08.2024г. peг. № 4924, том 2, акт 23. Видно от отбелязването, нотариалната покана е връчена от нотариус С.С. с peг. № **** с район на действие районен съд - Лом на 14.09.2024 г. лично на адресата.

„Общинска банка“ АД приема, че спрямо Ц. изискуемостта на задълженията, произтичащи от Договора за кредит, е настъпила съгласно разпоредбата на чл.

84, ал. 1 от ЗЗД - след изтичането на седем дни от връчването на поканата 25.09.2024 г., а забавата в плащането на вече изискуемите задължения е настъпила след изтичането на предоставения с поканата едномесечен срок, считано от връчването й -15.10.2024г. Към настоящия момент задълженията, произтичащи от Договора за банков кредит, не са погасени. За връчването на описаната по-горе нотариална покана, банката е заплатила на нотариус С.С. нотариална такса в размер на 36 лева, за което е представена фактура с № 82076 от 26.08.2024 г. и платежно нареждане с № 101PMOU242770875 от 03.10.2024 г. относно направеното плащане.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.

Ответникът сочи, че още с възражението, депозирано в съда в заповедното 2 производство, ответницата е приложила копие от съдебно удостоверение № 59312/2022 г., от което е видно, че Л. И. Ц. е направила отказ от наследството на сина си Р.Р.Р., който отказ е вписан в особената книга на съда под №2191/04.11.2022 г. С оглед направения отказ от наследството на кредитополучателя Р., искът на „Общинска банка“ АД се явява неоснователен, тъй като Ц. няма пасивна материална легитимация да отговаря по предявения иск. Ето защо с отговора се приема, че исковата молба, въз основа на която е образувано делото, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С отказа от наследство ответницата, която е и единствен наследник на починалия си син Р.Р.Р., се отказва от всички права и задължения, които нейният наследодател е притежавал към момента на смъртта си. Отказът от наследство е вписан в специалната книга на СРС под № 2191/04.11.2022 г. От горното следва, че предявеният срещу ответницата иск е неоснователен. С така изложеното в отговора ответникът моли съдът да отхвърли изцяло предявените от „Общинска банка“ АД срещу Л. И. Ц. искове. Моли също и да се отхвърлят и претенциите на ищеца за заплащане на съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение, както за заповедното, така и за исковото производство. Претендират се разноските направени от ответника.

В откритото съдебно заседание по делото ищецът не се представлява, като с писмено становище заявява, че предявеният иск е неоснователен, доколкото ответникът не притежава качеството наследник на длъжника по договора за кредит и съответно не носи отговорност за задълженията на наследодателя. Моли да не бъдат присъждани разноски в полза на ответника.

В откритото съдебно заседание по делото ответникът не се представлява, като с писмено становище заявява, че предявеният иск е неоснователен с оглед сторения отказ от наследство от страна на ответника, като претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства и след като прецени същите поотделно и в съвкупността им, при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, намери за установено следното:

Не е спорно по делото, установява се и от приложения към исковата молба договор за банков кредит от 10.02.2022 г., че между „Общинска банка“ АД, от една страна като кредитор, и Р.Р.Р. - от друга като кредитополучател, е възникнало договорно правоотношение, по силата на което кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 11000 лева за рефинансиране и текущи нужди, като кредитополучателят се е задължил да го усвои, да го ползва целево и да го връща, ведно с изчислени лихви, такси и други разходи в уговорени срокове, с краен срок на погасяване – 01.02.2024г., съгласно двустранно подписан погасителен план.

Не се спори и по това, че кредитополучателят Р.Р.Р. е починал на **** г., за което е издаден акт за смърт 0998 от **** г., съставен в гр. ****. Съгласно 3 удостоверение за наследници на Столична община от 01.06.2022 г. Р.Р.Р. е оставил наследник своята майка – ответника Л. И. Ц..

Съгласно удостоверение, издадено по гр.д. № 59312/2022 г. на СРС ответникът Л. И. Ц. е сторила отказ от наследството на наследодателя си Р.Р.Р., като отказът е вписан в особената книга на съда под № 2191/04.11.2022 г. Така представеното удостоверение не се оспорва от ищеца.

На 22.11.2024 г. „Общинска банка“ АД е депозирало пред РС-Лом заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу Л. И. Ц. за заплащане на дължимите по горепосочения договор за кредит суми, а именно: 8 095,45 лева (осем хиляди деветдесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки), представляващи главница, 36,00 лева /тридесет и шест лева/, представляващи разноски за връчване на нотариална покана, 355,38 лева (триста петдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки), представляващи възнаградителна лихва за периода от 01.10.2022 г. до 31.01.2024 г., 116,47 лева (сто и шестнадесет лева и четиридесет и седем стотинки) лихва за просрочие за периода от 15.10.2024г. до 21.11.2024 г., 5,11 лева (пет лева и единадесет стотинки) неустойка за периода от 15.10.2024 г. до 21.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Заявлението е било уважено, като наред с претендираните суми в издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по образуваното ч.гр.д.№ 2751/2024 г. по описа на ЛРС са включени и разноски – 172,17 лева – за заплатена държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. В установения от закона срок длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, подадено на 09.09.2025 г., заедно с което възражение е представено гореупоменатото удостоверение за отказ от наследството на Р.Р.Р.. На заявителя е била указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си, за което му е било връчено съобщение на 06.10.2025 г. На 30.10.2025 г. е подадена исковата молба, предмет на настоящото разглеждане.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Искът е допустим, доколкото е предявен в хипотезата на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и предполага установяване съществуването на 4 вземане, което е било предмет на заповед за изпълнение. Исковата претенция е заявена в срока по чл. 415 от ГПК.

Искът за установяване съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, е неоснователен, поради следното:

Става ясно от представените писмени доказателства, че наследникът на кредитополучателя Р.Р.Р. – Л. И. Ц., която е длъжник по заповедта за изпълнение по ч. гр.д.№ 2751/2024 г. по описа на Ломския районен съд, е направила отказ от наследството на Р.Р.Р. и този отказ е действителен, което не е оспорено от ищеца, поради което ответникът не дължи сумите по заповедта за изпълнение, тъй като не е приемал наследството на Р.Р.Р., а е извършил отказ от това наследство. По изложените съображения съдът счита, че искът по чл.422 от ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като ответникът не е задължено лице по смисъла на чл.48, изр.1 от Закона за наследството – същият не е приел наследството, а се е отказал от него по реда на чл.52 вр. чл.49, ал.1 от ЗН с изрично направен отказ, вписан в особената книга на СРС.