Решение № 248 от 10.03.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1973/2024
- Вид
- Решение № 248
- Подписан
- 10.03.2025
- В сила
- 19.04.2025
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 31 · Закон за общинската собственост
- чл. 59, ал. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 79 · Закон за собствеността
- чл. 86 · Закон за собствеността
- чл. 9, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 25, ал. 1 и ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 25, ал. 1 и ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 248 гр. Варна, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100501973 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ж. К. К. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 2546/05.07.2024 год., постановено по гр. дело № 1267/2023 год. по описа на РС-Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Община Варна обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът Община Варна не е собственик на следните имоти: 1) реална част с площ от 553 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, оцветена с червени щрихи на скицата на л. 21 от делото на РС-Варна, при граници на реалната част: поземлени имоти с идентификатори ***; ***; *** и останалата част от поземлен имот с идентификатор ***; 2) поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с площ по КККР от 1064 кв. м., при граници: поземлени имоти с идентификатори: ***; ***; *** и ***.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а също и че е необосновано. Ответникът по исковете – Община Варна не е ангажирала доказателства и не е установила, как е придобила правото на собственост върху процесните имоти, отразено в акта за частна държавна собственост, 1 трансформирано в актовете за частна общинска собственост, с които двама процесни имота са актувани като общински. Липсвала заповед по чл. 95 ЗТСУ (отм.), като се излагат доводи, че планът по чл. 22 ЗТСУ (отм.) няма непосредствено отчуждително действие; не е доказано как общината е придобила имотите без изобщо да влиза във владение на същите; позовава се и на чл. 9, ал. 2 от ЗУТ (вероятно жалбоподателят има предвид § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ).
Твърди се също, че Община Варна не е конкретизирала правното основание за актуване на процесните имоти като общински. Счита, че по делото няма доказателства, че по отношение на процесните имоти е бил осъществен фактическия състав на § 42 от ПЗР на ЗОбС, тъй като към момента на влизане в сила на тази разпоредба в имотите няма извършено строителство и липсва отчуждаване. В жалбата са развити и съображения относно хипотезите на отчуждаване на имоти по реда и при условията на ЗОбС. Твърди се още, че към 1981 год. двата процесни имота са били отчуждени за доказана държавна нужда, но мероприятието не е реализирано, тази нужда е отпаднала и към настоящия момент предвиждането на плана е различно. Позовава се и на разпоредбата на чл. 31 от ЗОбС, според който отчуждаването подлежи на отмяна поради неизпълнение на мероприятието още към 1998 год., а забраната на чл. 86 от ЗС е отпаднала, поради което и процесните имоти могат да се придобиват по давност, а в случая въззивникът владее имотите повече от десет години. Навежда още, че неправилно не е било зачетено владението на неговия баща върху имотите, осъществявано в периода от 1996 год. до смъртта на последния на 25.10.2000 год., към което владение въззивникът присъединява и своето владение, осъществявано и понастоящем, като счита, че срокът е достатъчен за придобиването на процесните два имота по давност.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявените от ищеца, настоящ въззивник, против Община Варна отрицателни установителни искове за собственост върху процесните имоти да бъдат уважени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна Община Варна писмен отговор на жалбата не е подаден.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата си и настоява да бъде уважена, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В съдебно заседание въззиваемата страна – Община Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на разноски Съдът съобрази следното:
Производството е образувано по предявени от Ж. К. К. от гр. Варна срещу Община Варна обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът 2
Община Варна не е собственик на следните имоти: 1) реална част с площ от 553 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, оцветена с червени щрихи на скицата на л. 21 от с делото на РС-Варна, при граници на реалната част: поземлени имоти с идентификатори ***; ***; *** и останалата част от поземлен имот с идентификатор ***; 2) поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с площ по КККР от 1064 кв. м., при граници: поземлени имоти с идентификатори: ***; ***; *** и ***.
Ищецът е навел следните твърдения:
Собственик е по давност на гореописаните два имота въз основа на владение, осъществявано в периода 25.10.2000 год. до предявяване на иска с присъединяване на владението върху имотите, осъществявано от наследодателя му К.Г. К., б. ж. на гр. Варна, починал на 25.10.2000 год., в периода 1996 год. до 25.10.2000 год.
През 2022 год. предприел процедура по снабдяване с к. н. а. за собственост върху процесните имоти по давност и узнал, че общината е актувала имотите като общински с актове за частна общинска собственост (АЧОС). Ищецът оспорва Община Варна да е собственик на имотите. Сочи, че АЧОС е с декларативен характер и няма правопораждащо действие. С актуването на процесните имоти като общински Община Варна оспорва собствеността на ищеца върху описаните два имота и е пречка ищецът да се снабди с к. н. а. за собственост по давност, което обуславя и правния му интерес от исковете.
Въз основа на наведените твърдения са и отправените искания – да се признае за установено в отношенията между страните, че Община Варна не е собственик на реална част с площ от 553 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, оцветена с червени щрихи на скицата на л. 21 от с делото на РС-Варна, при граници на реалната част: поземлени имоти с идентификатори ***; ***; *** и останалата част от поземлен имот с идентификатор *** и на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с площ по КККР от 1064 кв. м., при граници: поземлени имоти с идентификатори ***; ***; *** и ***.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът Община Варна, чрез процесуален представител, оспорва исковете. Твърди, че процесните имоти са били държавна собственост – отчуждени са по реда и условията на ЗТСУ (отм.) за мероприятие на държавата и са станали общинска собственост по силата на закона – § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОбС, обн. ДВ бр. 96/05.11.1999 год.
Твърди още, че ищецът не е придобил собствеността върху процесните имоти по давност предвид нормата на §1 от ЗД на ЗС, с която придобивната давност по отношение на имоти частна държавна или общинска собственост е била спряна и не е текла в периода от 01.06.2006 до 08.03.2022 год., когато във в. Държавен вестник е обнародвано Решението № 3/24.02.2022 год. по конституционно дело № 16/2021 год. на Конституционния съд на РБ, с което решение нормата на §1 от ЗД на ЗС е обявена за противоконституционна, поради което и в полза на ищеца не е изтекъл установения в чл. 79 ЗС 3 давностен срок.
По тези съображения счита, че исковете са неоснователни и настоява за отхвърлянето им.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете си, а ответникът поддържа подадения писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
От удостоверение за наследници от 12.08.2021 год., изд. от общ. Варна е видно, че ищецът е наследник по закон (син) на К.Г. К., б. ж. на гр. Варна, починал на 25.10.2000 год.
С молба –декларация от 27.07.2020 год. ищецът е предприел процедура да се снабди с констативен нотариален акт за собственост по давност върху процесните имоти.
От представените на л. 12; 13; 16 и 17 от делото на РС-Варна доказателства, е видно, че ищецът е декларирал пред Община Варна поземлените имоти с идентификатори *** и *** по КККР на гр. Варна през 2020 год.
От съдържащите се в преписките по съставянето на АЧОС с № 10468/24.09.2020 год. и № 10469/24.09.2020 год. писмени доказателства се установява следното:
Със Заповед № 2552/07.09.1979 год. на Председателя на ОбНС – Варна, на основание чл. 95 ЗТСУ (отм.) е отчужден недвижим имот, находящ се в гр.
Варна, местност „Франга дере“ с пл. № № 3269; 3274 и 3269а, за предвидено по ЗРП мероприятие на държавата – Експериментални блок-секции на ж. к.
„Стойко Пеев“. Определено е обезщетение на собствениците на отчуждените имоти с посочени в заповедта жилища.
Със Заповед № 2126/27.07.1979 год. на Председателя на ОбНС – Варна, на основание чл. 95 ЗТСУ (отм.) е отчужден недвижим имот, находящ се в гр.
Варна, местност „Франга дере“, с пл. № 3275 за предвидено по ЗРП мероприятие на държавата – Експериментални блок-секции на ж. к. „Стойко Пеев“. Определено е обезщетение на собственика на отчуждения имот с посочено в заповедта жилище.
Със заповеди по чл. 100 ЗТСУ (отм.) собствениците на отчуждените имоти са обезщетени с жилища, съгласно посочените в заповедите по чл. 98 ЗТСУ (отм.) условия.
Въз основа на заповедите по чл. 98 ЗТСУ (отм.) е издаден акт за държавна собственост № 150/08.06.1981 год. върху множество отчуждени за мероприятия на държавата по ЗРП имоти, включително и върху имоти с пл. № 3275 и с пл. № 3275, находящи се в гр. Варна, местност „Франга дере“ с вписано основание за придобиването им от държавата – чл. 63 ЗТСУ (отм).
След влизане в сила на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. собствениците на отчуждения имот с пл. № № 3269; 3274 и 3269а по КП 1972 4 год. на местност „Франга дере“, гр. Варна, са заявили по реда и при условията на цитирания реституционен закон отмяна на отчуждаването, като с Решение № 322/31.07.1992 год. на кмета на Община Варна искането им е отхвърлено, поради това, че отчуждените собственици не желаят да върнат дадените им като обезщетение три жилища, независимо, че отчужденият имот не е засегнат от мероприятието, за което е отчужден и съществува в реални граници.
Със Заповед № АО-1-7703(89) от 19.02.2003 год. на областния управител на област с административен център Варна е наредено да се отпишат от актовите книги на държавата (да се деактуват) имоти- частна държавна собственост, а именно: дворно място от 1050 кв. м., съставляващо имот с пл. № 409 по действащия [към издаването на заповедта] КП на местност „Франга дере“, представляващ част от дворно място с площ (по скица) от 1408 кв. м., съставляващо имот с пл. № 3274 по КП на местността, изработен през 1972 год. и дворно място с площ от 1067 кв. м., съставляващо имот с пл. № 412 по действащия [към издаването на заповедта] КП на местност „Франга дере“, представляващ част от дворно място с площ (по скица) от 1357 кв. м., съставляващо имот с пл. № 3275 по КП на местността, изработен през 1972 год.
Въз основа на горната заповед, с която описаните два имота са деактувани като държавни, имотите са актувани като общински, съответно: С АЧОС № 2652/07.05.2003 год. е актуван като общински имотът с пл. № 412 по КП на местност „Франга дере и Кокарджа“ от 1999 год. (бивш имот с пл. № 3275 по КП от 1972 год.), а с АЧОС № 2653/07.05.2003 год. е актуван като общински имотът с пл. № 409 по КП на местност „Франга дере и Кокарджа“ от 1999 год. (бивш имот с пл. № 3274 по КП от 1972 год.).
С АЧОС № 10468/24.09.2020 год. е актуван като общински, на основание чл. 59, ал. 1 ЗОбС, поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, а с АЧОС № 10469/24.09.2020 год. е актуван като общински, на основание чл.
Разпечатката съдържа 42 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e3beb5db-b523-43ec-b049-04a6ee089a19