Решение № 132 от 28.07.2022, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Кюстендил, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20211500500497 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба, с вх.№268161/09.11.2021г., подадена от адв.Ю.С., пълномощник на ЦВ. В. В., ЕГН **********, с адрес Д., общ.Д., обл.К., ул.“**************“******** срещу решение №260317/21.10.2021г. постановено по гр.д.

№295/2021г. на Дупнишкия районен съд, с което по предявен от К. Н. Н., ЕГН ********** и С. С. Н., ЕГН **********, двамата от Д., ул.“**************“№44, действащи чрез адв.Здр.В. от АК- К. срещу ЦВ. В. В., ЕГН ********** от Д., ул.“**************“******** отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК е признато за установено, че ЦВ. В. В. не е собственик на 139/281 ид.ч. от имот заснет по ККР на Д., одобрени със заповед №300-5-56 от 30.07.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, като поземлен имот с идентификатор *** с площ 281 кв.м., с трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, със стар идентификатор: няма, номер по предходен план 5005 в кв.142 и при съседи: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***. С решението съдът е отменил на основание чл.537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт, издаден от нотариус С.С.,№74, том ІІІ, дело 442 от 05.12.2005г., с който Ц.В. е призната за собственик на основание наследство и давностно владение на ПИС с пл.№5005, с площ от 255 кв.м., 1 включен в парцел ХХІІ в кв.161, отреден за имоти п.№5005,5006,5007, и 6125 по плана на Д., с площ на парцела 992 кв.м. при съседи на имота: улица, А.С., Й.П. и при съседи на парцела по скица : от две страни улици, В.И., Г.Х., А.Х. до размера от 139/281 ид.ч., който поземлен имот по КК на Д., одобрена със заповед №300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АККГ е идентичен с ПИ с идентификатор №*** с площ 281 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия с начин на трайно ползване – ниско застрояване( до 10 м), при съседи: поземлен имот с идент. ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***.С решението ответницата Ц.В. е осъдена да заплати на ищците разноски за производството възлизащи на ******* лева, както на основание чл.77 ГПК *** лева, доплащане за възнаграждение на вещо лице.

В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.Сочи се несъответствие на обжалвания съдебен акт и начина на процедиране, с дадените в ТР №8/27.11.2013г. разяснения и указания по прилагане на закона, по конкретно с оглед въведеното с посочения съдебен акт изискване, за доказване от ищцовата страна на защитимо право засегнато от правния спор, както и фактите от които то произтича, в изключване като възможност на теза при която доказване да бъде осъществявано само от ответната страна.С оглед титула за собственост на които се позовават ищците се изтъква, че доколкото се касае за нотариален акт за 139 кв.м., от имот пл.№5005, в кв.142 по плана на Д., с площ 370.00 кв.м., следва да се има предвид, че регулационните планове от 1978 и 1991г. не са приложени, сочещо, че нотариалният акт е издаден при действието на регулационнен план от *******г., според който е предвидено отделянето на нов имот от имот пл.№5005 с нов планоснимачен номер 6125 в кв.145( Приложение №1) без да е ясно всеки от съсобствениците какви идеални части от този имот притежава, както, че липсва идентичност между имот пл.№5005 и поземлен имот с идентификатор *** правото им на собственост не е установено.В допълнение към казаното се изтъква, че е необходимо да бъде изяснено, каква част от процесния имот притежават страните ,както да бъде инициирана промяна на кадастралната карта, като имоти с идентификатор *** и *** се проектират по границата на имоти с пл.№ 5005 и №6125, при доказаност, че на място ищците ползват 104 кв.м., от имот пл.№5005, а ответниците ползват 145, при аритметичен сбор 249 кв.м. – сбор различаващ се от площта на имота 370.00 кв.м, когато е закупен имота и площта на имота към момента.От факта, че първоначално площта на имот №5005 е била 370.00 кв.м., а към момента поземлен имот с идентификатор *** е с площ 281 кв.м. се твърди необоснованост на извода, че ответницата не е собственик на 169/281 ид.ч. от имот с идентификатор ***.С оглед показанията на разпитаните по делото свидетели се поддържа становище за доказаност на тезата, за придобиване от ответницата на 255 кв.м. от 281 кв.м. от имот с идентификатор ***.- пространството което Ц.В. е ползвала непрекъснато и необезпокоявано повече от 30 години, намиращо се зад стената на жилищната сграда на ищците, влизайки от друга улица, не откъм „**************“, където е входа на имота, като ищците никога не са ползвали дворно място зад жилищната сграда, ползвайки съседен имот.В съответствие с изложеното е искане 2 за отмяна на решението и уважаване на предявения иск, чрез заплащане на сторените за производството разноски.

Преписи от жалбата се връчени на ищците в първоинстанционното производство.В законоустановения срок е подаден писмен отговор от адв.З.В. от АК – Кюстендил, със служебен адрес Д., ул.“******** “******, действащ като процесуален представител на К.Н. и С.Н..В отговора е изразено становище за правилно и законосъобразност на обжалвания съдебен акт.Оспорено е твърдението за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.С оглед даденото в определение №635 от 27.12.2018г. по гр.д.№2897/2018г. ІІ – ро отд. на ВКС разрешение се поддържа допустимост на иска предвид факта ,че ищците притежават документ за собственост на 139/281 ид.ч. от имота, подробно индивидуализиран в нотариален акт за покупко – продажба №47, том ІІ, дело 503 от 29.03.1991г. на Ст.Д.ски нотариус, имущество придобито по време на брака между ищците.Изразеното от ВКС ОСГТК в решение по ТД №8/2012г. на ОСГТК разбиране, в което изрично е указано, че е налице правен интерес от предявяване на такъв иск при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект, потвърждава според ответниците по жалбата поддържаната от тях теза.Изводите на съда са определени, като логични и последователни, в съответствие с подробно анализирани в производството доказателства.Ответниците се позовават на отразеното в нотариален акт №47, том ІІ, дело №503 от 29.03.1991г. на Ст.Димитр. нотариус, относно покупка на 139/370 ид.ч. от имот пл..

№5005, попадащ в кв.142 по плана на С. Д., целият с площ от 370 кв.м., ведно с построената в него паянтова жилищна сграда, находяща се откъм ул.“****“ .Сочат, следните обстоятелства, при одобряване на уличната и дворищна регулация на Д. със заповед №374/ 30.04.1991г. на Кмета на Д. е направено попълване на регулационния план с имот пл.№6125, който имот по предходния план от 1978г. е бил част от имот пл.№5005, чиято площ при знак за общност Z е била 370 кв.м. По кадастралната карта и кадастрални регистри на Д., одобрени със заповед №300-5-56 от 30.07.2004г. на Ид на АГКК, имот с пл.№5005 заснет като имот с идентификатор *** е с площ 281 кв.м., с трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване – за застрояване, със стар идентификатор: няма, при съседи: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, като по този начин е отделен от поземлен имот с идентификатор *** , идентичен с отделения имот с пл.№6125.Визира скица на поземлен имот с идентификатор ***, издадена на 23.02.2021г., в която е посочен номер на имота по предходен план а именно имот пл.№5005, кв.142, парцел ХХІІ5005,5006,5007,6125..Ответниците считат, че фактологията на съществуващия между страните правен спор намира законодателно разрешение в разпоредбите на чл.31, ал.1 ЗТСУ пар.52 от ППЗПИНМ, регламентираща правата на съсобственици в създадени по регулация общи парцели, постановено със заповед за попълване на регулационния план №484/21.03.1989г..в първата от която постановява, че частите на съсобствениците в образувани по регулация общи парцели за малкоетажно застрояване са равни, а останалата, че при малкоетажно застрояване, частите на съсобствениците в отразените обща парцели 3 пар.49 и 50 са равни – тъй като имотът е предвиден за ниско застрояване, то именно тези разрешения са приложими в случая.Оспорва се твърдението относно придобиване на права върху ПИ *** по реда на обстоятелствена проверка, давностно владение, което не установено при условията на пълно и главно доказване, в потвърждение на което сочи обстоятелството, че владеене от ответниците не е оспорено, липса на обяснение как е възможно едновременно владеене.Оспорва се всеки един от признаците на владеене – явно, непрекъснато и открито, продължило повече от *****.Отбелязано е обстоятелството, че нотариалния акт от който се ползва жалбоподателката включва и площта застроена със страда на ищците, при безспорност на обстоятелството,че тя изобщо няма достъп до вход ползван от ул.“**************“.Разположението на сградата на терена игнорира възможността теренът да е завладян по давност от въззивника, който на основание давностно владение е признат за собственик на целия имот.Допълнително се сочи, че със заключение на в.л. е установено, че ползването на имота се осъществява съгласно разпределението извършено с решение по гр.д.№1288/1988г – площта е означена на скица към заключението, като пространство оцветено в оранжев цвят, състоящо се от 137 кв.м.- не е установено давностно владение на 2 кв.м. до предявените с исковата молба 139 кв.м., закупени с представения по делото нотариален акт за покупко – продажба, с показания на свидетели е установено, че между сградите и двете страни съхраняват багаж, мястото е обща част по предназначение.Извън горното се твърди недопустимост на давностно владение върху недвижим имот в която и двете страни притежават сгради, изключителна собственост .В подкрепа на последното становище се сочи решение №99 от 24.02.2009г. по гр.д.

№1162/2008г. на V г.о, според което етажна собственост е налице когато в един урегулиран поземлен имот, съществуват сгради, принадлежащи на различни собственици, както е прието и в определение №110/13.03.2013г. по д.№2/2013г. на ВКС, ГК , ІІ г.о.Забрана за придобиване на общи части по давност според отговора на въззивната жалба е провъзгласена и в постановеното решение №159 от 02.01.2019г. по гр.д.№4622/2017г. на Іво Г.О на ВКС.Като се отрича доказаност на принадлежност на право на собственост в полза на ответника, придобита по давност се пледира за потвърждаване на обжалваното решение, с което искът е уважен.В отговора се съдържа и искане за заплащане на сторените за производството разноски.

Страните не са посочили нови доказателства във въззивното производство.

На основание чл.154, ал.1 ГПК е назначена съдебно – техническа експертиза, свързана с проследяване регулационната история на имота.

Според чл.269, ал.1 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

За да се произнесе по подадената жалба, съдът въз основа на представените доказателства, доводите и възраженията на страните взе предвид следното:

Обект на предявения отрицателен установителен иск е поземлен имот с идентификатор ***, отразен на скица №15-364592-25.08.2015г. – л.8 от делото.Касае се за дворно 4 място с намиращите се в същото две жилищни постройки.

Исковата претенция се основава на обстоятелствата, че с нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №47, том ІІ, дело №503 от 29.03.1991г. на Ст.Димтр. нотариус К.Н. закупил следният недвижим имот, а именно 139/370 ид.ч. от имот пл.№5005, попадащ в к.142, по плана на гр.Ст.Д., целия с площ от 370 кв.м. при посочени в нотариалния акт съседи, ведно с намиращата се в имота паянтова жилищна сграда, находяща се откъм ул.“****“.Продавачи по тази сделка са родителите на ищеца, които основават правата си на нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност №84, том І, дело 123/12.02.1988г. на Ст.Димитр. районен съдия.