Решение № 437 от 19.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. П., 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Т. като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20265200500512 по описа за 2026 година

Образувано е по въззивна жалба вх. № 12500/29.04.2026 г. подадена от Г. С. К.

ЕГН ********** с адрес : гр. П., ул. „Д. „ № 4, ет.8, ап.40 чрез процесуален представител адв. Л. К. от АК – П., със съдебен адрес : гр. П., ул. „И.В. „ № 18, ет.2, офис № 13 против Решение № 448 / 16.04.2026 г. по гр.д. № 1919 / 2025 г. по описа на Пазарджишки районен съд ,в частта с която е признато за установено на основание чл.422 от ГПК по отношение на Г. С. К. с ЕГН ********** от град П., ул.“Д.“№4, ет.8, ап.40 , че съществува вземане на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление град София, ж.к.Младост, , ул.Бизнес Парк София №1 бл.15, вх.А, ет.4, представлявано от Р.И.М.

–Т. за сумата от 1022.58 евро/ равностойност 2000,00 лв./, представляваща главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №361/0348/R187110 от 18.09.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.01.2025 г./ датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед рег.№130/22.01.2025г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№211/2025г по описа на РС-П.. В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Поддържа се, че по неоспорените от страните факти, съдът е направил погрешни правни изводи, тъй като в срока за отговор ответницата е направила своевременно възражение, че вземането за претендираната главница е погасено по давност. Не е спорно, че по отношение на това вземане е приложима общата 5-годишна давност, но се поддържа , че началния момент на тази давност е момента на настъпване на изискуемостта на вземането , което е станало с изтичане на уговорения в договора срок 18.09. 2016 г.от която дата до датата на подаване на заявлението в съда / 21.01.2025 г. / е изтекъл този срок, поради което вземането се е погасило по давност. Развиват се подробни доводи, че ищецът като цесионер не е доказал основанието за продължаване действието на договора и след изтичане на първоначалния срок, като се поддържа, че клаузата на т.12.1 от договора предвиждаща автоматично подновяване на договора е нищожна като неравноправна. По изложените съображения въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в тази му част и да се постанови друго, с което да се отхвърли установителния иск, както и да му се присъдят направените разноски.

1

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата „Еос Матрикс” ООД, в който застъпва становище за правилност и обоснованост на обжалваното решение. По изложените съображения моли въззивният съд да остави в сила първоинстанционното решение.

За да се произнесе по спора, съставът на ПзОС съобрази следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правнo основание чл. 422 ГПК с искова молба подадена от „Еос Матрикс” ООД, ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София №1 бл.15, вх.А, ет.4, управлявано от Р.М. –Т., с която претендира да бъде прието за установено по отношение на ответницата Г. С. К. с ЕГН ********** от град П., ул.“Д.“№4, ет.8, ап.40, че дължи на ищеца сумата 3021.79 лв., от които: главница - 2 000,00 лв., договорна лихва306.61лв. за периода от 18.02.2022 до 18.09.2022 г. и лихва за забава- 715.18лв. за периода от 18.02.2022 до дата на подаване на заявление-20.01.2025г., дължими по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице,усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 361/0348/R1871104 от 18.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото разноски за заповедното и за исковото производство.В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства. В исковата молба се сочи, че на 18.09.2015г. между „Уникредит Булбанк“ АД и ответницата Г. К. е сключен договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 361/0348/R1871104, по силата на който банката е отпуснала на длъжника кредит в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/. Съгласно т. 7 срокът на договора е бил една година. Съгласно чл. 12.1 същият се удължава с период от една година, при условие, че кредитополучателят спазва условията на настоящия договор, не е в просрочие по нито едно от своите задължения и не е подал искане за отказ от удължаване срока на овърдрафта. Твърди се, че първоначалният определен краен срок за погасяване (издължаване) на кредита е бил до 18.09.2016 г. Кредитополучателят не е подал искане за отказ от удължаване на срока на договора съгласно чл.12.1, като същият е бил продължаван няколко пъти. Последно договорът е бил подновен с още една година със срок до 18.09.2022 г. Поради неизрядността на кредитополучателя след последното продължаване на договора, крайният срок за погасяване (издължаване) на кредита не е подновен след 18.09.2022г., като след тази дата кредитът се счита за изцяло изискуем. Твърди се , че по договора е останало непогасено задължение в размер на 3021,79лв., от които: главница - 2 000лв., договорна лихва- 306.61лв. и лихва за забава- 715.18лв. Твърди се, че на 10.06.2024 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК 831919536 и ищцовото дружество „ЕОС Матрикс” ЕООД, по силата на който задължението на ответницата Г. К., произтичащо от договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 361/0348/R1871104 от 18.09.2015г., е изкупено от „ЕОС Матрикс” ЕООД.Твърди се ,че след предприема на действия за уведомление на длъжника , ищецът е пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на заявление до Районен съд П. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 20.01.2025 г.

Образувано е частно гражданско дело №211/2025г, по което е издадена Заповед за парично изпълнение. Срещу издадената заповед ответникът е подал възражение, за което ищецът е бил уведомен със съобщение, надлежно връчено на 11.04.2025 г.Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 3021.79лв., от които: главница - 2 000 лв., договорна лихва- 306.61лв. за периода от 18.02.2022 до 18.09.2022 г. и лихва за забава- 715.18лв. за периода от 18.02.2022 до дата на подаване на заявление-20.01.2025г., дължими по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице,усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 361/0348/R1871104 от 18.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото разноски за заповедното и за исковото производство.В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответницата, чрез пълномощника и е подаден писмен отговор, с който се изразява становище, че искът е неоснователен. Не се оспорва твърдението, че е била страна по сключен договор за банков потребителски кредит на физическо лице, за сумата от 2 000 лева, с определен краен срок на погасяване 18.09.2016 г.

Не се оспорва също твърдението на ищеца, че не е подавала искане за отказ от удължаване на срока на договора съгласно чл.12.1. като не и било известно, че договорът е бил 2 подновяван няколко пъти и последно до 18.09.2022 г. Твърди, че не й известно също, че договорът е бил подновяван с още една година със срок до - 18.09.2022 год., тъй като изобщо не е подписвала последващите договори. Не й е известно също, че след последното продължаване на договора, крайният му срок за погасяване (издължаване) на кредита не е подновен след 18.09.2022 год., като след тази дата кредитът се счита за изцяло изискуем, тъй като не е подписвала този договор и изобщо ответницата твърди, че не е давала съгласие за неговото продължаване. Соченото от ищеца основание в чл.12.1, от ОУ предвижда, че крайният срок за погасяване на кредита се определя съгласно т. 7. Предвиденият там срок се удължава многократно с период от още една година, при условие че кредитополучателят спазва условията на настоящия договор, в т. ч. по т. 10.9 и т. 17. и не е в просрочие по нито едно от своите задължения към кредитора в уговорените в договора срокове, включително и по т. 7, както и ако кредитополучателят не е подал междувременно искане за отказ от удължаване на срока на овърдрафта. Основното възражение , което се поддържа е за изтекла погасителна давност , като се поддържа , че началният момент от който започва да тече давностния срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на изискуемостта на съответната вноска /решение №45/17.06.2020 год. по т. д. № 237/2019 год. на ІІ-ро т .о. на ВКС/.Поддържа се ,че дори и да се приеме, че цялата усвоена сума от ответницата - кредитополучателката е отнесена в забава и е станала изискуема към 18.09.2016 год. то спрямо нея давността по чл.110 от ЗЗД е изтекла на 18.09.2021 год. в тази насока банката-кредитор не е предприела никакви действия по събиране на възникналите спрямо нея задължения по процесния договор. Следва да се съобрази и че няма никакво значение дали процесният договор действа или е прекратен.

Както се посочи вземанията по отношение на ползваните от ответницата суми в рамките на същия са станали изискуеми на собствено основание, банката-кредитор не е предприела никакви действия в насока събирането им, което е и единствено правнорелевантно за приложението на чл.110 във връзка с чл. 114 от ЗЗД. Всяка вноска по използваната част от сумата се дължи на собствено основание, на отделен падеж и има отделна изискуемост.

Същността на тази облигация е издаването и ползването на револвираща кредитна карта с чип от страна на ответницата за усвояване на предоставения овърдрафт по разкрита от банката-кредитор разплащателна сметка съобразно чл.1,2 и 3 от същият. Следователно без средството кредитна карта, ответницата не е могла по никакъв начин да ползва предоставената й банкова услуга, тъй като самата карта е единствения начин за достъп до осигурения от банката паричен ресурс. Съобразно доказателствата но делото срокът на валидност на издадената кредитна карта е 18.09.2016 год. като последваща не е издавана.

Банката - кредитор не й е издала нова кредитна карта, предвид обстоятелството, че към 18.09.2016 год. усвоените изцяло суми по договора от нейна страна не са изплатени и сама е отнесла същите в забава. Следва да се съобрази и че самият договор, сключен между страните е с основен предмет именно издаване на револвираща международна кредитна карта с чип, чрез която да се ползва предоставения овърдрафт по разкрита разплащателна сметка. Следователно при липса на карта не може да съществува и функционира самия договор. Вземанията на банката като главница и лихви са погасени по давност именно поради бездействие.Револвиращият кредит, какъвто по естеството си е процесният, е автоматично възобновяем, т. е. в рамките на определен интервал от време, едновременно с погасяването на част от кредита, банката предоставя на клиента сума до определения размер(лимит) на самия кредит, т.е. позволява се да се теглят непрекъснато средства до определен размер при изпълнението на определени условия, до настъпване падежа за пълно издължаване на главницата по кредита, т.е. до срока от 12 месеца, или 18.09.2016г.Усвоената част от кредита /главницата/ е дължима именно на крайната падежна дата. Следователно, ако към падежната дата, длъжникът е бил неизряден и е съществувало задължение към банката (тогава) за главницата и начислените лихви, то съгласно чл.12.1 от договора е предвидено прекратяване ползването на кредита, а не продължаване на договора. Единствената смислена причина за продължаване на договора при тези условия и липсата на деактивиране на картата, е възможността за начисляване на лихви, за които не е ясно изначало дали са годишна лихва или помесечна. При условие, че е съществувало задължение към - 18.09.2016 год. то същото е станало изискуемо на тази дата и поради бездействие на кредитора банката е погасено по давност, с изтичане на петте години съгласно чл. 110 от ЗЗД.Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция на ищеца - като неоснователна и недоказана.Претендират разноски.

Разпечатката съдържа 21 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e3be1623-473a-41bf-8d4f-10d9e278ab87