Решение № 321 от 09.06.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Благоевград, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Вера Г. Коева при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20211210102920 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по глава 25 ГПК, чл.310 и сл. ГПК - Бързо производство.

Образувано е по искова молба от В. Й. ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С , ул. „П ” , чрез пълномощника си адв. К.П., Адвокатска колегия - Благоевград, с адрес за призоваване: гр. Б , ул. „А ” , с която против „М ” ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. Б , ул. „П “ , представлявано от Вл Р В при условията на кумулативно обективно съединяване са предявени искове за - за признаване на уволнението, обективирано в заповедта, издадена от управителя на „М ” ООД, за незаконно и за отмяна на същото; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност - „шивач на обувки” с код по НКП 75331012 , при „М ” ООД; за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 3026.34 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за срок от шест месеца за периода от 28.09.2021г. до 28.03.2022г., ведно със законната лихва от предявяване на иска да окончателното плащане, както и разноските по делото - правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ.

Препис от ИМ е връчена на ответната страна, която в срока по чл.131 ГПК е подала писмен отговор.

Твърди се от ищеца, че на основание сключен на 01.04.2019г. трудов договор между страните същите са се намирали в трудово правоотношение, като заеманата от ищеца длъжност е била „шивач на обувки” с код по НКП 75331012. Сочи, че съвестно е изпълнявала трудовото си задължения по време на съществуване на трудовото правоотношение.

Твърди, че на 28.09.2021г. около обяд управителя на дружеството й заявил да напусне работното място, тъй като трудовото и правоотношение ще и бъде прекратено без да получи обяснение защо и на какво основание ще бъде прекратено. Ищцата сочи, че е останала изненадана от действията на своя работодател по отношение прекратяването на договора и, тъй като до настоящият момент съвестно е изпълвала трудовите си задължения и не е имала никакъв конфликт с ръководството на дружеството.

Твърди, че не й е връчена заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение, но на 08.10.2021г. направила справка в ТД на НАП за основанието на прекратяване на трудовото и правоотношение от която се установило, че трудовото й правоотношение е прекратено от дата 28.09.2021г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по взаимно съгласие на страните, което се потвърждавало и отразеното във върнатата й трудова книжка.

Твърди се, че липсва писмено волеизявление на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 325, ал. 1, т.

1 от КТ по взаимно съгласие на страните.

При поддържане на фактически твърдения в горната насока се иска уважаване на исковете.

Доказателствените искания са за приемане на писмени доказателства, за задължаване на ответника, на основание чл. 190 от ГПК да представи за датата на първото по делото заседание ЛТД на ищеца, да се изиска от ТД на НАП С , справка, от която да е видно дали В. Й. ИВ., ЕГН **********, след 28.09.2021г. има регистриран трудов договор, както и на основание чл. 195 ГПК да се допусне и назначи съдебно — счетоводна експертиза, изпълнима от вещо лице-счетоводител, което след като се запознае с материалите по делото и направи справка в счетоводството на предприятието на работодателя и провери РПВ, да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответния работодател.

Не оспорва твърдението на ищцата, че между нея и ответното Дружество е налице сключен трудов договор на 01.04.2019г. за длъжността „шивач, обувки”, като последно действащото споразумение с нея е от 04.01.2021г.

Оспорват се твърденията в исковата молба, че ищцата е била в неизвестност относно прекратяването на трудовото й правоотношение Твърди се, че на 28.09.2021 г. от И. е подадена молба за прекратяване на договора, като от страна на работодателя 1 същата е приета и респ. искането уважено чрез издаване на заповед № 130/28.09.2021г. Сочи се, че със същата трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ — по взаимно съгласие на страните, както и че заповедта е връчена на И. на същата тази дата, за което от нея е положен и подпис, удостоверяващ това обстоятелство.

На това основание искът за отмяна на уволнението се определя за неоснователен, а като последица от това неоснователни са и претенциите за възстановяване на работа и респ. за заплащане на обезщетение. По отношение на последното в исковата молба се изтъква, че липсват всякакви обстоятелства, което я прави и нередовна от процесуална гледна точка. Независимо от това обаче се заявява становище, че и този иск се оспорва по основание, като се твърди, че не са налице предпоставките на чл. 225 КТ за уважаването му.

При тези обстоятелства се иска отхвърляне на предявените искове.

Доказателствените искания на ответната страна са за приемане на писмени доказателства. Възразява се по искането за представяне на ЛТД на ищеца, с оглед на писмените документи представени към отговора. Оспорва се искането за служебно изискване на документи от НАП, тъй като тежестта да ангажира доказателства е изцяло върху ищеца, а не на съда. Искането за експертиза се определя за процесуално допустимо, но се иска отхвърлянето му, поради неотносимост на първия въпрос , поради неотносимост на първия въпрос към предмета на спора, а за втория се сочи, че не са необходими специални знания на в.л.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца чл.146, ал.1, т.2 от ГПК - Предявени са от ищеца при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1-3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

По делото са приети писмени доказателства. Събрани са и гласни такива чрез разпит на свидетели при довеждане от страните.

Допусната и назначена е еднолична и тройна съдебно – графологична и ССЕ експертизи и са приети заключения на вещи лица.

В съдебно заседание от 26.05.2022г., на основание чл.214, ал.1 ГПК, по искане на ищеца е допуснато изменение на размера на иска по чл.225, ал.1 КТ като същият е поддържан последно за сумата от 3946,80 лв.

Анализът на събраните доказателства, във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:

Не се спори между страните, че на основание трудов договор № 088/01.04.2019г. помежду им е възникнало валидно трудово правоотношение, на основание чл.67, ал.1 КТ вр. с чл.70, ал.1 КТ със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя, като заеманата от ищеца длъжност е била „шивач, обувки“ с код по НКПД: 75331012, в отдел цех Б ,с място на работа Б , при 8 часов работен ден и договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лв. Към този трудов договор на 04.01.2021г. е сключено Допълнително споразумение, с което на основание чл.119 КТ , считано от 01.01.2021г. е изменен размера на трудовото възнаграждение от 650 лв. месечно.

Няма спор между страните и че възникналото като срочно трудовото правоотношение между страните се е трансформирало в безсрочно такова, когато работодателят е издал обжалваната Заповед № 130/28.09.2021г., с която на основание чл.325, ал.1 КТ, т.1 КТ е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, считано от 28.09.2021г. – по взаимно съгласие с молба от работника. Върху заповедта е отразено, че ищцата В. Й. ИВ. е получила лично заповедта срещу подпис на 28.09.2021г.

От работодателя е представена молба , изходяща от В. Й. ИВ., с която същата иска да бъде освободена от заеманата от нея длъжност в предприятието на работодателя, считано от 28.09.2021г., като върху същата тази молба има резолюция: „Да се издаде заповед по чл.325, ал.1, т.1 КТ“ с подпис и дата – 28.09.2021г.

От ищеца е оспорен както подписа, така и датата върху молбата и върху заповедта, като е оспорено, че са положени от ищеца. На основание това оспорване е назначена еднолична, а впоследствие, поради оспорване и тройна съдебно – графологична /почеркова/ експертизи. Едноличната експертиза, изготвена от в.л. С сочи, че подписите, положени за „подпис“ в молба от 28.09.2021г., изписан от името на В. Й. ИВ., до управителя на „М “ ООД и за работник/служител в издадената Заповед № 130 от 28.09.2021г. за прекратяване на Трудов договор № 088 от 01.04.2019г., изписан от името на В. Й. ИВ. са изписани от В. Й. ИВ..

Ръкописно изписаните тестове в частта „28.09.2021г.“ в молба от 28.09.2021г., подадена до управителя на „М “ ООД и в издадената Заповед № 130 от 28.09.2021г. за прекратяване на Трудов договор № 088 от 01.04.2019г. не са изписани от В. Й. ИВ., а от някой друг.

Горните изводи на едноличната съдебно – графологична /почеркова/ експертиза изцяло и единодушно се потвърждават и от тройната такава, а именно, че подписите в молбата от 28.09.2021г. до управителя на ответното дружество и в заповед № 130/28.09.2021г. са положени от ищеца, но не и датите върху тези два документа. В тройната експертиза се сочи, че датите върху молбата и обжалваната заповед не са изписани от ищцата.

По делото като свидетел е разпитано лицето В Г . Св.Г сочи, че познава ищцата като работник в предприятието на ответната страна и посещава често цеха на ответника. Твърди, че работи във фирма, която възлага работа на ответника, една и съща счетоводна къща ги обслужва. Твърди, че е присъствала на прекратяването на правоотношението с ищцата. Твърди, че става дума за дата 28.09., която свързва с рождения ден на дъщеря й на следващия ден. Твърди, че на тази дата в офиса дошла ищцата и поискала молба, защото искала да напусне още същия ден. Провела с управителя някакъв разговор, след което се разбрали да се прекрати правоотношението без страните да си дължат обезщетение. Свидетелката посочва, че след около 10 минути по ел.поща пристигнали молби – бланки, заповед за освобождаване, които ищцата пред нея подписала, прочела и си тръгнала. Нее имала възражения, както по молбата, така и по заповедта, номера на която свидетелката твърди, че получила от счетоводството и положила лично тя. След като документите били разписани от ищцата свидетелката твърди, че установила, че върху тях няма дата, подканила ищцата да постави дата, но тя заявила на свидетелката тя да попълни липсващите дати върху документите. Св. твърди, че тя е попълнила датите върху молбата и върху заповедта.

2

Св.Г уточнява в показанията си, че не е служител в ответното дружество , няма трудово правоотношение с ответника, но е попълнила документите с изписване номера на заповедта, както и датата върху молбата и върху заповедта, след като ищцата била поканена, но същата тръгвайки заявила на свидетеля тя да попълни липсващите дати и си тръгнала.

Във връзка с проверка достоверността на показанията на свидетеля от ищеца е представена и приета като доказателство Заповед № 130/28.09.2021г., съдържаща подпис само на работодател, без печат от ответното дружество и без данни за вписан ръкописен текст , изцяло с напечатан текст без да съдържа ръкописен такъв, находяща се на лист 88 от делото.

От ищеца е представено копие от трудовата книжка, от която е видно, че в същата след отразяване прекратяване на трудовото правоотношение с ответника не е отразено започване на работа при друг работодател, от която е видно, че след вписаното прекратяване на трудовия договор при ответника няма вписани сключването на други договори с други работодатели. Тази справка към с.з. от 08.03.2022г. не е оспорена от ответника и същата е приета като доказателство.

Според приетата по делото ССЕ се установява, че последният пълен отработен месец от ищеца преди прекратяване на правоотношението му е м.07.2021г. и полученото за този месец БТВ от ищеца е в размер на 657,80 лв. Размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за периода от 28.09.2021г. до 28.03.2022г. включително е в размер от 3946, 80 лв.