Решение № 156 от 31.03.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Русе, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Ралица С. Костадинова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20254520200641 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Й. М., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, ********, против Наказателно постановление № 25-0453-000111/28.03.2025 г. на началника на РУ Сливо поле към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно. Оспорва фактическите обстоятелства и моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. А. К., който оспорва наказателното постановление и претендира разноски за производството. Излага кратки съображения по същество в съдебно заседание, като представя и подробни писмени бележки.

Административнонаказващият орган – началникът на РУ Сливо поле към ОД МВР – Русе, редовно призован, не се явява и не взема отношение по същество във връзка с жалбата.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща 1 представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 15.04.2025 г., при положение че наказателното постановление е било връчено на нарушителя лично на 03.04.2025 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление

№ 25-0453-000111/28.03.2025 г. на началника на РУ Сливо поле към ОД МВР – Русе е издадено против Г. Й. М. за това, че на 07.03.2025 г., около 09,18 ч., управлявал товарен автомобил „ИВЕКО ДЕЙЛИ 35Ц17 ЛВБ“, с рег. № ****, по общински път № RSE 1130, намиращ се в Община Сливо поле, като при втори километър в посока с.

Хотанца било установено, че управляваният товарен автомобил бил с опасна техническа неизправност, изразяваща се в неизправност на светлинната уредба и спукана задна лява гума и това съставлявало нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

От разпита на актсъставителя, свидетеля по акта, допуснатия свидетел, посочен от защитата, обясненията на нарушителя и приложените към делото писмени и веществени доказателств се установи следната фактическа обстановка:

Свидетелите М. Т. Х. и Й. Д. С. били полицейски служители при РУ Сливо поле към ОД МВР – Русе. Утринните часове на 07.03.2025 г. те се намирали на разстановка на общински път RSE1130 в общ. Сливо поле, при втори километър, като извършвали контрол на движещите се МПС в посока с.

Хотанца. Около 09,18 ч. те забелязали да приближава товарен автомобил „ИВЕКО ДЕЙЛИ 35Ц17 ЛВБ“, с рег. № ****, който бил видимо много натоварен и се движел като че ли на една страна. Те решили да му извършат проверка и го спрели. Установили, че автомобилът се управлява от жалб. Г. Й.

М.. Те му извършили рутинна проверка, включително за пожарогасител и алкохол. Възприели, че задна лява гума на автомобила била сцепена и спукана, както и че джантата, на която била поставена била изкривена, за което на жалбоподателя бил съставен АУАН за констатираната техническа неизправност. В същия полицейските служители отразили, че неизправна била и светлинната уредба. Всичко това било характеризирано от полицейските 2 служители като „опасни неизправности“. Жалб. М. се свързал с представляващ собственика на автомобила – дружеството „П. А.

ИНЖЕНЕРИНГ 2012“ ЕООД, като на място бил изпратен ремонтен екип, в състава на който бил св. С. С. Г. – механик на дружеството. Те установили, че гумата била с ненарушена цялост, но същата била спихнала, поради деформация в джантата, поради което отстранили цялото колело и монтирали нова гума с джанта.

Тази фактическа обстановка като цяло не е спорна между страните.

Единствено се оспорват възприятията на полицейските служители досежно нарушението, спазването на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, както и приложението на материалния закон.

По отношение наведените от жалбоподателя доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът намира, че такива са налице касателно установената техническа изправност „неизправност на светлинна уредба“. Никъде в АУАН и НП не е посочено в какво се изразява тази неизправност, доколкото светлинната уредба има няколко елементи, като всеки от тях – заедно и поотделно, биха могли да бъдат квалифицирани като неизправни, респективно да повлияят върху квалифицирането на техническата неизправност като опасна, значителна или незначителна. В настоящия случай контролните органи е следвало да използват критериите, заложени в Приложение № 5 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, уреждаща проверката за техническа изправност на ППС. Видно от Част 5, която урежда въпроса с изправността на светлините, светлоотражателите и електрическото оборудване, не малка част от посочените технически неизправности се явяват незначителни или значителни, а съвсем малко могат да бъдат квалифицирани и като опасни. Нормата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП е бланкетна, поради което следва да се запълни със съответното съдържание – в какво се изразява неизправността и поради какви обстоятелства е квалифицирана като опасна. В този смисъл е основателен аргументът на жалбоподателя, като е правдиво позоваването му на релевантен за съдебното производство акт на касационната инстанция – Решение № 1055/27.03.2024 г. по КАНД № 55/2024 г. на АдмС-Русе, според което в НП следва да бъде описано конкретното състояние на неизправните елементи. Посочва се още и че случаите на техническа неизправност са регламентирани в ППЗДвП – чл.

10. Това принципно положение е закрепено още и с чл. 101, ал. 4 ЗДвП, 3 именно която разпоредба препраща и към Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС. Това положение не е спазено и по отношение на установената техническа неизправност във връзка с поставената на ляво задно колело гума.

В АУАН и НП е посочено, че гумата е спукана, поради което би могло да бъде изведено, че се касае за хипотезата по Наредбата, визирана в Част I, т. 5.2.3., б.

„г“ – „сериозна повреда или срязване на гумата“. Тъй като обаче към датата на нарушението е действал текстът на санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 5 ЗДвП, то към датата на нарушението, без изрично да са посочени основанията за техническата неизправност на МПС, наказващият орган, респективно въззивната инстанция, са могли да преквалифицират деянието на по-леко наказуемото такова, доколкото се подразбира, че думата „разкъсани гуми“ следва да обхваща и спуканите такива или общо взето всички гуми, които са компрометирани по някакъв начин, че да не могат да бъдат ползвани по предназначение, когато са поставени върху колелата на МПС, или тяхното ползване би създало сериозна опасност за сигурността и устойчивото праволинейно движение на въпросното МПС. При това положение единственият възможен вариант пред въззивната инстанция остава отмяната на обжалваното наказателно постановление поради допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, които съдът е в невъзможност да отстрани, както и да преквалифицира нарушението като такова по чл. 183, ал.

4, т. 5 ЗДвП, щом тази разпоредба понастоящем е вече отменена. Последното се явява невъзможно, защото това би означавало, че законодателят е решил от момента на отмяната на този текст вече да третира нарушенията, свързани с чл. 183, ал. 4, т. 5 ЗДвП, като такива, част от тези по чл. 179, ал. 6, т. 3 ЗДвП и следователно декриминализира като нарушение това конкретно поведение, описано в отменения текст, поради което се явява и по-благоприятен закон съгласно чл. 2, ал. 2 ЗАНН.

На следващо място, дори и да се приеме, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи конкретно техническата изправност на гумите, то от доказателствата по делото се установява, че всъщност неизправността не е била свързана с гумите, а с джантата на колелото, която е била изкривена. Това се потвърждава и от показанията на св.

С. С. Г., който е механик при собственика на управлявания от жалбоподателя товарен автомобил, и е присъствал при смяната на колелото, като е придобил непосредствени впечатления от ситуацията и състоянието на колелото и 4 гумата. Той е възприел определените от полицейските служители като пукнатини в гумата за водни пръски, получили се при изместването на гумата от правилното и място върху колелото, вследствие на което тя е спихнала, защото разместването е осигурило възможността на въздуха в нея да я напусне рязко. В подобен смисъл са и дадените от жалбоподателя обяснения в хода на съдебното производство. Показанията на полицейските служители не опровергават този извод. И двамата заявяват, че гумата е била спукана, като актосъставителят посочва, че е била „пръсната“. Когато му бе предявена фотоснимка на въпросната гума, актосъставителят не можа с категоричност да заяви, че гумата е „пръсната“ или дори и „спукана“, само отбеляза, че му изглежда напукана по цялата периферия, а джантата била видимо огъната. В своите показания св. С. заявява, че гумата е била спукана. При предявяване на фотоснимка впоследствие заявява, че тя е била спихнала, след което отново при предявяване на друга фотоснимка заявява, че е била спукана. Разбира се в рамките на житейската логика е изводимо, че една спукана гума е нормално да спихне, но не всяка спихната гума е спукана, доколкото спихването на гумата може да се дължи на други фактори, несвързани с нарушаване целостта .

Такъв е и настоящият случай. Видно увреждането на джантата е довело до разместването на гумата от колелото и изпускането на въздух. При това положение техническата неизправност е следвало да се квалифицира като такава, свързана с джантата, като бъде посочен текстът на чл. 10, ал. 1, т. 9, б.

„в“ ППЗДвП или такова съгласно хипотезите, визирани в Приложение № 5, Ч а с т I , т. 5.2.2. Съдът няма възможност, в качеството си на въззивна инстанция, да приеме нарушение извън рамките на фактическите обстоятелства, визирани в АУАН и НП, поради което е в невъзможност да квалифицира нарушението като такова, засягащо изправността на колелото или джантата, доколкото такива обстоятелства и факти не фигурират в АУАН и НП.

Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на разноски предвид правилото на чл. 63д, ал. 1, вр. чл. 143 АПК. В представения договор за правна защита и съдействие е посочено, че той е заплатил сумата от 300 лв. в брой за адвокатско възнаграждение и същата съставлява разноски, направени в хода на съдебното производство, които подлежат на обезщетяване, предвид на 5 което юридическото лице, в чиято структура се намира наказващият орган – ОД МВР – Русе, съгласно § 1, т. 6 АПК, следва да бъде осъдено да заплати тази сума в полза на жалбоподателя. Наказващият орган не е направил възражение за прекомерност на това адвокатско възнаграждение, но дори и да бе направил, то същото е уговорено под материалния интерес по делото – 500 лв., както и в размер, под визирания минимален такъв съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за ВАР от 400 лв.

Мотивиран така, Русенският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0453-000111/28.03.2025 г. на началника на РУ Сливо поле към ОД МВР – Русе, с което на Г. Й. М., ЕГН:

**********, с адрес гр. Русе, ********, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Областната дирекция на МВР – Русе, със седалище в гр.

Русе, бул. „Скобелев“ № 49, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Й. М., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, ********, сумата от 300 лв. (153,39 евро) – разноски за производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд – Русе.