Решение № 213 от 23.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Варна, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20253110204130 по описа за 2025 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й. Б. В., с ЕГН: **********, с адрес: *, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. К. К. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 25 – 0819 – 000117 от 23.01.2025 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.

Варна, с което на жалбоподателя В., на основание разпоредбата на чл. 177, ал.

4, т. 2 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за това, че на 08.01.2025 г. в 16:12 часа в гр. Варна, по бул. „Васил Левски“ в посока ул. „Девня“ до кръстовището с бул. „Цар Освободител“ управлява товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № *, собственост на дружеството „Строй Транс Варна“ ЕООД, като извършва превоз на насипен товар (земна маса), който не е укрепен (покрит) в нарушение на чл. 127, ал. 4 от Закона за движение по пътищата при констатирани значителни неизправности при укрепването на товара, съгласно елемент 20.5.3 от Приложение 1 към чл. 9, ал. 4 от Наредба № 7/ 27.04.2018 г.

– нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 2 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят Й. Б. В. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в 1 защита на своята позиция. Навежда твърдения, че преди да приведе товарния автомобил в движение по бул. „Васил Левски“ в гр. Варна, лично той е опънал покривало върху товарния отсег на превозното средство, което впоследствие заради силния вятър вероятно се е откачило, доколкото когато е бил спрян от служителите на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна е установил, че покривалото действително липсва. Допълва, че е обяснил на полицейските служители, че количеството на товара не е много, поради което и е изключена възможността да се разсипе, но въпреки това те са пристъпили към съставяне на АУАН. Намира, че е налице „случайно деяние“, поради което и не следва да бъде ангажирана административно – наказателната му отговорност. Възразява във въззивната жалба срещу приетата правна квалификация на нарушението, като също така акцентира върху многобройните според него нарушения на процесуалните правила, свързани с нарушаване на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които според него са опорочили административно – наказателното производство. На последно място излага своите аргументи в защита на становището си, че процесното нарушение би могло да попадне в обхвата на разпоредбата на чл.

28, ал. 1 от ЗАНН. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят отправя молба за отмяна на наказателното постановление и претендира присъждане на сторените от него разноски.

В проведеното на 09.02.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4130 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Й. Б. В. не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв. Й.

А. от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, като също така отправя молба за присъждане в полза на неговия подзащитен сторените разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство.

Въззиваемата страна Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител по време на проведеното на 09.02.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4130 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, като в изготвени от гл. юрисконсулт Катя Л.-А. писмени бележки, въззиваемата страна моли за потвърждаване на наказателното постановление, акцентирайки, че липсват нарушения на материалния и процесуалния закон по време на проведеното административно – наказателно производство, както и, 2 че нарушението е безспорно установено. Гл. юрисконсулт Л.-А. моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

В 16:12 часа на 08.01.2025 г. жалбоподателят Й. Б. В., с ЕГН: ********** управлявал товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № *, собственост на дружеството „Строй Транс Варна“ ЕООД като се движел с него по бул. „Васил Левски“ в гр. Варна в посока към ул. „Девня“, като превозвал земна маса, който товар обаче не бил покрит, нито по някакъв начин укрепен.

По същото време по бул. „Васил Левски“ в посока ул. „Девня“ със служебен автомобил се движел екип на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, състоящ се от свидетелите М. М. П. и А. П. П., които изпълнявали служебните си задължения по контрол върху автомобилното движение в този район на града.

Свидетелите М. М. П. и А. П. П. забелязали движещия се с неукрепен товар автомобил, управляван от жалбоподателя В., поради което и го спрели за извършване на проверка на кръстовището на бул. „Васил Левски“ и бул.

„Цар Освободител“.

Св. М. М. П. огледал товарния автомобил, като преценил, че жалбоподателя В. управлява превозното средство, без обаче да е укрепил по някакъв начин или покрил превозната земна маса.

Преценявайки, че с това свое поведение жалбоподателят В. е нарушил разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 2 от Закона за движение по пътищата, на същата тази дата 08.01.2025 г. св. П. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 23.01.2025 г. Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 2 от Закона за движение по пътищата, наложил на жалбоподателя Й. Б. В. административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 2 от Закона за движение по пътищата.

3

По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателно постановление е подадена в установения в чл.

59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения:

На първо място съдът би желал да отбележи, че изцяло дава вяра и кредитира показанията на св. М. М. П. и св. А. П. П. като последователни, взаимнодопълващи се и подкрепени от изготвения от тях снимков материал, които доказателства установяват, че действително в следобедните часове на 08.01.2025 г. жалбоподателят В. е управлявал товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № *, собственост на дружеството „Строй Транс Варна“ ЕООД като се е движел с него по бул. „Васил Левски“ в гр. Варна в посока към ул. „Девня“, като е превозвал земна маса, който товар обаче не е бил покрит, нито по някакъв начин е бил укрепен.

В тази посока са показанията на двамата разпитани полицейски служители и приложения снимков материал, най – вече снимката, находяща се на л. 27 от НАХД № 4130 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, която въпреки, че е снимана срещу залязващото слънце, все пак ясно установява липсата на каквото и да е покривало на превозваната земна маса, поради което и съдът намира, че действително жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 2 от Закона за движение по пътищата.

Съобразно самата разпоредба на чл. 127, ал. 1 от Закона за движение по пътищата превозваните товари трябва: 1. да не създават опасност за участниците в движението; 2. да бъдат укрепени и да не се влачат по пътя и 3. да не ограничават видимостта на водача и да не нарушават устойчивостта и управляемостта на пътното превозно средство. Според ал. 4 на цитираната правна норма министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласувано с министъра на вътрешните работи, определя с наредба условията и реда за укрепване на превозваните товари, а именно това се явява Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари обн., ДВ, бр. 39 от 11.05.2018 г., в сила от 20.05.2018 г.

Разпоредбата на § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 7 от 4

27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари дефинира понятието "товар" - всички стоки, които обикновено биха се поставили във или върху частта от превозното средство, предназначена за превоз на товари, които не са постоянно прикрепени към него, включително предмети в носители на товари, като касети, подвижни тела или контейнери в превозни средства. С тази наредба също така се определят: 1. задълженията на водачите и превозвачите за укрепване на товарите; 2. изискванията за укрепване на товарите при превоза, товаренето, разтоварването и обработката им; 3. видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите и тяхната класификация и 4. контролът за укрепване на товарите съгласно чл. 1, ал. 1 от същата. Нормата на ал. 2 на чл. 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. регламентира, че укрепването на товарите, превозвани с пътни превозни средства /ППС/, се извършва така, че да не пречи на безопасното управление на превозното средство и да не застрашава живота и здравето на участниците в движението, имуществото им, както и околната среда. Освен това в разпоредбата на чл. 3 от посочената наредба е установено задължение за водача преди натоварването да приложи най-подходящите методи за обезопасяване на товарите съгласно изискванията на чл. 8 /укрепването на товара се извършва по един или повече от следните стандарти: БДС ЕN 12195-1, БДС ЕN 121952, БДС ЕN 12195-3, БДС ЕN 12195, БДС ЕN 12640, БДС ЕN 12642, БДС ЕN 283, ISO 1161 и ISO 1496, приложими към превозвания товар и превозното средство/ и да определи броя и вида и да използва необходимите средства за максимална надеждност на обезопасяването.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари неизправностите, свързани с укрепването на товари се класифицират в три групи според степента на риска, както следва: 1. незначителна неизправност – когато товарът е бил обезопасен правилно, но е целесъобразно да се дадат препоръки за безопасност от проверяващите органи; 2. значителна неизправност – когато товарът не е бил обезопасен достатъчно и е възможно значителното му изместване или преобръщане на части от него и 3. опасна неизправност – когато безопасността на движението е пряко застрашена поради риск от изсипване, разливане или изпадане на товара или на част от него или поради опасност, произтичаща пряко от товара и застрашаваща живота или здравето на хората.

Оценката на неизправността при укрепването на товара се осъществява 5 по правилата, регламентирани в Приложение № 1 към чл. 9, ал. 4 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. и в определена степен /извън заложените обективни критерии/, е предоставена на преценката на проверяващия.

Съгласно § 6, т. 72 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата по смисъла на този закон „Значителни неизправности“, включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по – значителни несъответствия. Съобразно § 25. т. 2 от Допълнителната разпоредба на Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) този закон въвежда изискванията на Директива 2014/47/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно крайпътната техническа проверка на изправността на търговски превозни средства, които се движат на територията на Съюза, и за отмяна на Директива 2000/30/ЕО (ОВ, L 127/134 от 29 април 2014 г.). Съобразно чл. 3, т. 5 на Директива 2014/47/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 03.04.2014 г. относно крайпътната техническа проверка на изправността на търговски превозни средства, които се движат на територията на Съюза, и за отмяна на Директива 2000/30/ЕО е дадено определение на "товар" като е посочено, че "товар" означава всички стоки, които обикновено биха се поставили във или върху частта от превозното средство, предназначена за превоз на товари, които не са постоянно прикрепени към него, включително предмети в носители на товари, като касети, подвижни тела или контейнери в превозни средства.