Решение № 262 от 18.07.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. гр.Несебър, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20242150100044 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 480/15.01.2024 г. на собствениците в Етажна собственост в комплекс „С.С.*“ - сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, комплекс „С.С.*“, представлявани от управителя В. Н. Л., чрез адвокат Н. Ч. от БАК, със съдебен адрес: гр. ***, срещу А.М.Д., БУЛСТАТ ***, гражданин на Руската Федерация, родена на *** г. в Молдова, с адрес: гр. Несебър, т.к. „***, с която се иска от съда да осъди ответницата да заплати на етажната собственост сумата в общ размер на 6914,70 лева, представляваща дължими вноски към етажната собственост за собствените на ответницата СОС с ид. № № ***.20; ***.52; ***.58 и ***.105, въз основа на решения на общото събрание на етажната собственост, взети на 22/23.05.2023 г., от която сума в размер на 1336,34 лева за СОС с ид. № ***.20 /вкл. 1071,06 лева – вноска за разходи по чл. 50 от ЗУЕС за периода 01.06.2023 г. – 04.12.2023 г. и 265,28 лева – вноска за разходи по чл. 51 от ЗУЕС/; сума в размер на 1183,66 лева за СОС с ид. № ***.52 /вкл.

918,38 лева – вноска за разходи по чл. 50 от ЗУЕС и 265,28 лева – вноска за разходи по чл. 51 от ЗУЕС/; сума в размер на 3096,24 лева за СОС с ид. № ***.58 /вкл. 2830,96 лева – вноска за разходи по чл. 50 от ЗУЕС и 265,28 лева – вноска за разходи по чл. 51 от ЗУЕС/; и сума в размер на 1298,46 лева за СОС с ид. № ***.105 /вкл. 1033,18 лева – вноска за разходи по чл. 50 от ЗУЕС и 265,28 лева – вноска за разходи по чл. 51 от ЗУЕС/; сумата от 503,41 лева, представляваща лихва за забава върху главниците за периода от 01.07.2023 г. – 15.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 15.01.2024 г. до окончателното изплащане.

Посочва се, че съгласно нотариален акт № 108, том III, рег. № 2259, дело № 460/01.06.2011 г. на нотариус с рег. № 110 с район на действие Районен съд - Несебър ответната страна е придобила собствеността по отношение на самостоятелен обект с идентификатор № ***.20 по КККР на гр. Несебър, представляващ апартамент № 2, находящ се в к-с „С.С.“, вх. ***, със застроена площ от 55,85 кв.м., ведно с 2,038 % ид.

1 ч. от общите части на сградата, равняващи се на 8,38 кв.м. и 2,038 % ид. ч. от правото на строеж върху терена, както и по отношение на самостоятелен обект с идентификатор № ***.58 по КККР на гр. Несебър, представляващ апартамент № 1 в кс „С.С.*“, вх. Д, ет. 1, със застроена площ от 74,04 кв.м., ведно с 2,605 % ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на 12,14 кв.м. и 2,605 % ид. ч. от правото на строеж върху терена. Допълва се, че по силата на същия нотариален акт ответницата придобила и два гаража /парко-места/ в същата сграда, както следва: СОС с ид. № ***.52 – парко-място № 10, находящо се на партерен етаж в секция „В“ със застроена площ от 24,35 кв.м. и ведно с 0,8547% ид.ч. от общите части на сградата и СОС с ид.

№ ***.105 – парко-място № 18, находящо се на партерен етаж в секция „Д“ със застроена площ от 27,45 кв.м. и ведно с 0,9593% ид.ч. от общите части на сградата.

Твърди се, че на 23.07.2018 г. било проведено ОС на ЕС, на което с влезли в сила решения за управител на етажната собственост бил избран В. Л., както и било прието изготвено площообразуване, съобразно което се извъшвало разпределянето на сумите по чл. 50 от ЗУЕС между етажните собственици. Сочи се, че на 22/23.05.2023 г. било проведено ОС на ЕС, на което с решение по т. 9 В. Л. отново бил избран за управител на етажната собственост. С решения по т. 5, т. 6 и т. 7 били взети решения за приемане на бюджет за 2023/2024 г., начин за разпределяне на видовете разходи/суми, начало и край на финансовата година, срокове и начин на плащане на отделните вноски за разходи от собствениците, ползвателите и обитателите в етажната собственост.

Изтъква се, че по силата на решенията ответната страна дължала сумата в общ размер на 6914,70 лева за собствените четири имота, която следвало да бъде заплатена по банкова сметка на ЕС в срок до 30.06.2023 г., но до настоящия момент това не било сторено. С доводи за изпадане на ответницата в забава, считано от 01.07.2023 г. се претендира и осъждането за лихва за забава в размер на 503,41 лева. По изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове и присъждане в полза на ищеца на съдебни разноски. Към исковата молба са представени писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК са депозирани писмен отговор вх. № 3347/10.04.2024 г. и молба вх. № 3395/11.04.2024 г., от ответната страна, чрез адв. З. Н. от БАК, с които предявените искове се оспорват. Завява се, че считано от 07.12.2023 г. ответницата не е собственик на СОС с ид. № ***.20, предвид което не дължи претендираните във връзка с него вноски по чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС. Излагат се съображения за незаконосъобразност на решенията, на които се основават ищцовите претенции, като се твърди, че ответницата от години не посещава България и се релевира в тази връзка възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Възразява се за нищожността на взетото на 23.07.2018 г. решение за определяне на площообразуване за процесната сграда, като привидно взето, при отсъствие на реално формирана воля от законоизискуемото по закон мнозинство от самостоятелни обекти в сградата. Оспорва се представената от ищеца таблица за броя на собствениците на обекти в ЕС към 25.05.2023 г. Моли се за отхвърляне в цялост на претенциите, като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи и присъди претендираните суми.

Претендират се съдебни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответницата се представлява в проведеното по делото съдебно заседание от адв.

Н., която претендира отхвърляне на претенциите по изложените в отговора съображения и присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното 2 от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени искови претенции с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при което в тежест на ищцовата етажна собственост по главните претенции е да докаже, че ответницата е собственик на самостоятелни обекти в сградата в режим на ЕС за процесния период, като с влезли в сила решения на ОСЕС от 22/23.05.2023 г. са определени такси и вноски за етажните собственици, дължими към ЕС, както и размерите им и настъпилата изискуемост. В условията на насрещно доказване в тежест на ответницата е разпределено доказването на факта, че вземанията на ЕС са погасени, както и релевираното възражение по чл.

51, ал. 2 от ЗУЕС – а именно, че за процесните периоди не е пребивавала в етажната собственост за повече от 30 дни годишно.

С протоколно определение № 377/19.06.2024 г. съдът е изготвил окончателен доклад на делото, приет без възражения от страните, като със същия е обявил за безспорно обстоятелството, че Аурелия Данилова не е пребивавала на територията на Република България повече от 30 дни за годините 2023 г. и 2024 г.

Страните не спорят и от представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 108, том III, рег. № 2259, дело № 460/01.06.2011 г. по описа на нотариус Мария Бакърджиева с рег. № 110 с район на действие Районен съд - Несебър /л. 6-8 от делото/ се установява, че ответницата е собственик на СОС с ид. № ***.20 – ап. 2, находящ се в града № 2, вх. *** на в.с. „С.С. III“ – к.к. Сл. бряг, с площ по документ от 56 кв.м., ведно с 2,038% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 8,38 кв.м., както и на: СОС с ид. № ***.58 – ап. 1, находящ се в сграда № 2, вх. Д, ет. 1 на в.с. „С.С. III“ – к.к. Сл. бряг, с площ по документ от 74 кв.м., ведно с 2,605% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 12,14 кв.м., СОС с ид. № ***.52 – гараж/парко-място № 10 със застроена площ от 24,35 кв.м., ведно с 0,8547% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 3,51 кв.м. и СОС с ид. № ***.105 гараж/парко-място № 18 със застроена площ от 24,35 кв.м., ведно с 0,9593% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 4,47 кв.м., считано от 01.06.2011 г.

Не е спорно, а и от представените към отговора справка по партидата на СОС с ид. № ***.20 при СВ – гр. Несебър и постановление за възлагане на НИ на ЧСИ Таня Маджарова с район на действие БОС /л. 57-58; л. 67-68 от делото/ е видно, че ответницата е загубила собствеността по отношение на процесния СОС с ид. № ***.20 на 07.12.2023 г.

С исковата молба е приложено извлечение от протокол от ОСЕС, проведено на 23.07.2018 г., видно от който с решение по т. 1 е прието площообразуване за сграда с ид. № *** по КККР на гр. Несебър, представено като приложение в официално заверен препис от адвокат /л. 9-21 от делото/. След служебна проверка с електронната система за публичен достъп до съдебни актове, съдът установи, че съгласно твърденията на ищеца образуваното гр.д. № 887/2018 г. по описа на НРС по искова молба за отмяна на взетите от ОСЕС решения от 23.07.2018 г. е било прекратено с съдебно определение, потвърдено с окончателно определение № IV-1859/04.10.2019 г. по в.ч.гр.д.

№1376/2019 г. по описа на БОС, като ответницата не сочи посочените решения да са били отменени по съдебен ред и в рамките на различно съдебно производство.

Видно от одобреното с решение по т. 1 от 23.07.2018 г. на ОСЕС площообразуване за сградата, в която се намират собствените на ответницата самостоятелни обекти, за СОС ***.20 са определени 0,989 % прилежащи ид.ч. от общите части на сградата, за СОС с ид. № ***.58 – 1,307 % ид.ч. от общите части, за СОС с ид. № ***.52 – 0,424 % ид.ч. от общите части и за СОС с ид. № ***.105 – 0,477 % ид.ч. от общите части.

Съгласно представен с исковата молба протокол /л. 22-30 от делото/, на 3

22/23.05.2023 г. е било проведено общо събрание на етажната собственост на сграда с ид. № *** по КККР на гр. Несебър – комплекс „С.С.*“, като с решение по т. 9 от дневния ред за управител на ЕС е избран В. Л., а с решения по т. 5, т. 6 и т. 7 са приети бюджет за 2023/24 г., начин за разпределяне на разходите между собствениците и срокове и начин на плащането им. Така са взети решения гласуваните разходи по чл.

50 от ЗУЕС в общ размер от 216 600 лева да се разпределят между съсобствениците, съобразно притежаваните от тях ид.ч. от общите части на сградата, а гласуваните разходи по чл. 51 от ЗУЕС в общ размер от 38 200 лева – поравно и според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, като финансовата година е определена от 01.06.2023 г. до 31.05.2024 г., а за краен срок за заплащане на задълженията е определена датата 30.06.2023 г. Ищцовата етажна собственост е ангажирала доказателства за подадено уведомление по чл. 46б от ЗУЕС от 31.05.2023 г. до Община Несебър и въз основа на взетите решения от ОСЕС на 22/23.05.2023 г., както и за поставянето на уведомления на входните врати на собствените на ответницата апартаменти в ЕС относно задълженията, срока за плащането им и основанието им, като по делото не се събраха доказателства за това взетите на 22/23.05.2023 г. решения на ОСЕС да са били оспорени, вкл. отменени по съдебен ред, предвид което и настоящият съд приема, че същите са придобили стабилитет и съставляват годно основание за ангажиране отговорността на етажните собственици във връзка с изпълнението им и съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС.

Тук е моментът да се отбележи, че в практиката си върховната инстанция константно приема, че етажната собственост, като неперсонифицирана общност, се управлява от общото събрание на етажните собственици, чрез взимането на решения, които се формират от успоредните изявления на мнозинството от присъстващите, насочени към постигането на определена цел. Съответно, за решенията на ОСЕС са неприложими правилата за сделките, доколкото липсват насрещни престации, като в тази връзка е несъстоятелно и възражението на ответницата за отсъствие на доказателства /финансово-оправдателни документи/ за надлежно изпълнение от страна на ищцовата ЕС и изразходваните от бюджета суми. От друга страна, субективните предели на действие на решенията ОСЕС са по-широки от тези на многостранните сделки и обвързват, след влизането си в сила, по задължителен начин, всички етажни собственици, вкл. тези, които са гласували против, неучаствалите съсобственици, както и бъдещите етажни собственици, ползватели и обитатели /така Решение № 39/19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г. по описа на ВКС, I-во Г.О./.