Решение № 2859 от 28.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2859 гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20251100501962 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по подадена от Ц. П. И. въззивна жалба срещу решение № 16254/28.08.2024г. постановено по гр.д. № 53692/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 150 състав, с което е отхвърлен предявения от нея положителен установителен иск – чл.124 от ГПК за признаване за установено спрямо Държавата, че е собственик на описания в исковата молба недвижим имот придобит на оригинерно основание - давностно владение вкл. и чрез присъединяване на владението на нейните праводатели /наследодатели/.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на решението. Правят се оплаквания, че първоинстанционният съд не е анализирал подробно представените по делото доказателства при установяване на релевантните факти, поради което е направил неправилни фактически изводи и правни изводи в противоречие с материалния закон.

Сочи, че несъмнено се установява, че ищецът в продължение на повече от 10 години вкл. и преди влизане в сила на забраната за придобиване на държавни и общински имоти – 1996г. е владял имота /присъденинео владение на наследодателите й/, а и след отпадане на същата с намерение за своене, поради което го е придобила на оригинерно правно основание. Счита, че изложените мотиви от страна на първоинстанционният съд, че както наследодателите й, така и ищеца следва да се считат за държатели на имота се опровергава от събраните свидетелски показания и извършваните фактически действия в процесния имот, които еднозначно и недвусмислено манифестират промененото собственически намерение, с което се владее процесния имот.

Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което се уважи установителния иск спряво Държавата. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната по нея страна –ДЪРЖАВАТА чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, с който 1 оспорва да са налице наведените във въззивната жалба пороци на първоинстанционното решение, твърди същото да е постановено при съвкупна преценка на доказателствата и правилно приложение на материалния закон. Посочва, че процесния имот никога не е могъл да бъде предмет на годно давностно владение, доколкото от 1951г. съществува забрана за придобиване по давност на социалистическата собственост, а след това действа мораториума по чл.86 от ЗС. На самостоятелно основание след като имота е отстъпен на наследодателите на ищеца за ползване във връзка с учреденото им право на строеж, което е реализирано, то същите се считат държатели на недвижимия имот, а на владелци, съответно по никакъв начин не се установява манифестирано пред собственика променено намерение за ползване и владение от страна на държателите на имота.

Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността на обжалваното съдебно решение, настоящият състав намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на описания в исковата молба имот на основание – изтелкла в нейна полза придобивна давност.

Институтът на придобивната давност е уреден в закона като оригинерно придобивно правно основание – арг. чл. 77 предл. 2 ЗС , и за да настъпят правните му последици, е необходимо кумулативното наличие на две материални предпоставки: 1. в продължение на определен период от време /5 или 10 години, едно лице, което не е собственик, да упражнява постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно фактическата власт върху определена вещ, които съответстват на вещните правомощия на собственика /обективният признак на владението/ и 2. фактическата власт следва да се упражнява с намерение за своене, а именно да се държи вещта като собствена - чрез извършване на фактически и правни действия, които съответстват на вещните правомощия, част от предметното съдържание на сложното вещно право на собственост /субективният признак на владението/.

Установяването на горните предпоставки, пълно и главно, съобразно разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК са в тежест на ищеца.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Не е предмет на оспорване пред въззивната инстанция фактическата обстановка по делото, установена от първоинстанционния съд , а именно:

-въз основа на решение на компетентния орган – ИК на ОНС взето с протокол № 67 от 2

04.09. 1970 г., утвърдено от зам.председателя на ИК на Благоевски РНС и договор от 20.05.1971г. на основание чл.1 от Узак за насърчаване и подпомагане на кооперагтивното и индивидуално строителство във връзка с §3 и §8 от Правилника за приложенеи на УНПКИС в полза на наследодателите на ищеца /родители/ П.Я.Т. и Л.И.Я. е отстъпено право на строеж върху държавна земя – към настоящия момент съставляващ парцел XIII, квартал 37 по плана на село Железница, разширението, с площ 596 кв. м. и граници: парцел XII, улица, парцел XIV и парцел XV, идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-36/ 17. 06. 2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, административен адрес село Железница, ул. **** и в който съобразно отстъпеното право на строеж е построена едноетажна жилищна сграда /към настоящия момент с идентификатор ***/ съобразно утвърдените архитектурни и технически планове едноетажна жилищна сграда с площ 51 кв. м. и селскостопанска сграда с площ 21 кв. м., собственост на праводателите на ищеца - т.5 от цитирания договор за отстъпване право на строеж от 1971г.

-както изрично е посочено в т.5 от договор за отстъпване право на строе

-за периода от отстъпване на правото на строеж и до настоящия момент нас Спорните въпроси се отнасят до правните въпроси дали за периода от 1982г.до настоящия момент /подаване на исковата молба/ и при присъединяване на владението като фактическа власт на наследодателите на ищеца от 1971г. до смъртта им е изтекла в полза на ищеца придобивна давност и на която валидно може да се позове в настоящия процес.

Владението като фактическо състояние е дефинирано в чл. 68 ЗС - "упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя лично или чрез другиго". Владение по смисъла на чл. 68 ЗС може да се упражнява само върху чужда вещ, респ. чужда идеална част от вещ. Знанието или незнанието, че вещта е чужда е от значение само за квалификацията на владението като добросъвестно по или като недобросъвестно, която квалификация е от значение за правните последици от владението (срок за придобиване на вещно право върху недвижим имот въз основа на придобивна давност, собственост на плодовете, размер на облигационните вземания за полезни разноски), но не и за определяне на фактическата власт като владение.

По прилагане института на придобивната давност е налице константна практика на ВКС, според която владението се определя като упражняване на фактическа власт върху чужда вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. За да е основание за придобиване по давност на имот, владението трябва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. /знанието или незнанието, че веща е чужда има значение за квалификацията на владението/, но не и за фактическата власт като владение.

За да изтече придобивната давност в полза на владелеца, упражняването на фактическата власт с намерение за своене, трябва да е постоянно. За да се приеме, че то е такова, следва да е установен началният момент, както и че владелецът във всеки момент, когато пожелае, може да реализира владелческата си власт. Не е необходимо да се повтарят действия от негова страна, респ. той да се намира физически в имота във всеки момент от срока на владение, след като спрямо имота не са осъществявани действия от трети лица, водещи до прекъсването му или създаващи съмнения за явността на владението. В този смисъл следва да се посочи, че преместването на ищеца да живее при синовете си след 2000г. те означава прекъсване на владението като упражняване на фактическа власт.

Разпоредбата на чл. 86 ЗС е установява забрана за придобиване по давност на имоти, които са социалистическа собственост /в ред. от 1951 г. до 1990 г./, а за периода 1990 г. до 01.06.1996 г. е съществувала забрана за придобиване по давност на имоти, които са държавна или общинска собственост /в ред. от 1990 до 01.06.1996 г./. Следователно до 01.06.1996 г. ищецът не е могла да придобие по давност процесния имот /вкл. с присъединяване владението на праводателите 3 й/, представляващ първоначално социалистическа, а после и държавна собственост. За вещите, частна държавна или общинска собственост, които са държани от частни лица преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС (ДВ, бр. 33/1996 г.), при упражнявана давност давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г. На последният ден на срока давностният срок е спрян с § 1 ЗД на ЗС , с действие на спирането до 31.12.2022 г. Междувременно с решение № 3/2022 г. по конст. д. № 16/2021 г.

Конституционният съд на Република България е обявил за противоконституционни разпоредбите на § 1 ал. 1 и § 2 ЗД на ЗС . Прието е, че на § 2 е придадено обратно действие, с което се засягат придобити вече права. От мотивите на КС се разбира, че по отношение на давностните срокове, за които давността е изтекла в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г., след обявяването на § 2 ЗР на ЗИ на ЗС за противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при позоваване на придобивна давност. Според т. 2 от решение № 3/2020 г. по конст. д. № 5/2019 г. по отношение на заварените от решението на КС неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. С оглед на това се приема, че само по отношение на § 1 ДР на ЗС , с обявяването на разпоредбата за противоконституционна, не се засяга нейният досегашен ефект. Предвид изложеното, за периода Предвид изложеното, за периода 31.05.2006 г. - 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. 07.03.2022 г придобивната давност за имоти частна държавна или общинска собственост не е текла по силата на установения от законодателя мораториум; давността започва да тече от 08.03.2022 г. - с влизане в сила на решението на КС. За времето от 31.12.2017 г. до 19.01.2018г.г. давностният срок следва да бъде съобразен при позоваване на изтекла в този период придобивна давност.

Съгласно изложеното следва да провери дали ищецът е придобила по давност процесния имот, като давностният срок би могъл да тече в периода от 01.06.1996 г. и предвид установеното, че владението не е прекъсвано до 24.09.2024г.

Разпечатката съдържа 35 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e3bbbcfc-fe00-4488-9f63-25c9bff7b0a1