Решение № 9790 от 22.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9790 гр. ., 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110112428 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.

124, ал. 1 вр. чл. 439, ал. 1 ГПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Ищците Д. М. Г., М. С. П. и М. С. Г. твърдят, че са наследници по закон на . Г., починал на 02.05.2009 г., който приживе сключил Договор за потребителски банков кредит № . от 18.02.2009 г. с „.“ ЕАД, с последващо наименование „.“ ЕАД и Търговска банка „.“ ЕАД (правоприемник, на което се явява ответното дружество „.“ АД). Поддържат, че на 10.02.2012 г. е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр. д. № 3780/2012 г. по описа на СРС срещу ищците в качеството им на наследници за сумата от 6 473,21 лв., представляваща остатък от предоставен потребителски кредит по договора по-горе, ведно със законна лихва за периода от 25.01.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от 562,33 лева, представляваща договорна лихва по редовна главница за периода от 18.01.2010 г. до 04.08.2011 г., сумата от 1 121,43 лева, представляваща наказателна лихва по просрочена главница за периода от 18.02.2010 г. до 24.01.2012 г. и сумата от 547,84 лева, представляваща разноски по делото, от които 163,14 лева - държавна такса и 384,70 лева - възнаграждение на юрисконсулт. Сочат, че въз основа на 1 изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № . при ЧСИ ., което впоследствие било прекратено. Излагат твърдения, че през 2017 г. е образувано ново изпълнително дело № . при същия ЧСИ, по което на 17.09.2024 г. са изпратени запорни съобщения до трети задължени лица и за периода от м.09.2024 г. до м. 01.2025 г. от ищеца М. С. Г. е събрана сумата от 1 262,14 лева от трудово му възнаграждение, получавано от третото задължено лице „.“ ООД. Посочват, че от момента на издаване на изпълнителния лист (10.02.2012 г.) или от последното валидно изпълнително действие до момента на завеждане на иска (05.03.2025 г.) е изтекъл предвиденият в закона давностен срок. Излагат доводи за погасено по давност вземане на банката, като се позовават на изтекла погасителна давност, тъй като в продължителен период не са извършвани валидни изпълнителни действия, които са от естество да прекъсват давността. Смятат, че поради изтеклата давност не дължат сумите по изпълнителния лист и принудителното изпълнение срещу тях се явява незаконосъобразно, като събраните суми от ЧСИ след изтичане на давността подлежат на връщане като платени без основание. С тези съображения ищците Д. М. Г., М. С. П. и М. С. Г. обосновават правния си интерес от предявените отрицателни установителни искове и отправят искане за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответното дружество следните суми: 6 473,21 лева, представляваща остатък от предоставен потребителски кредит по Договор за потребителски кредит № . от 18.02.2009 г. с „.“ ЕАД, ведно със законна лихва за периода от 25.01.2012 г. до изплащане на вземането, 562,33 лева, представляваща договорна лихва по редовна главница за периода от 18.01.2010 г. до 04.08.2011 г., 1 121,43 лева, представляваща наказателна лихва по просрочена главница за периода от 18.02.2010 г. до 24.01.2012 г. и 547,84 лева, представляваща разноски по делото, от които 163,14 лева - държавна такса и 384,70 лева възнаграждение на юрисконсулт, отразени в изпълнителен лист от 10.02.2012 г. по гр. д. № 3780/2012 г. по описа на СРС и претендирани срещу ищците по изпълнително дело № . по описа на ЧСИ ., с рег. № . на КЧСИ, а ищецът М. С.

Г. отправя искане за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 1 262,14 лева, платена от ищеца сума на отпаднало основание (поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на вземанията по изпълнителния лист) в хода на принудително изпълнение по изпълнително дело № . по описа на ЧСИ ., с рег. № . на КЧСИ, и преведена на взискателя за погасяване на задължения, отразени в изпълнителен лист от 10.02.2012 г. по гр. д. № 3780/2012 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.03.2025 г., до окончателното изплащане. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „.“ АД признава качеството си на правоприемник на кредитора и съществуването на заемното правоотношение.

2

Ответната страна твърди, че давността е прекъсвана многократно чрез подаване на молби за нови изпълнителни способи и извършване на действия от ЧСИ. Посочват се конкретни действия: налагане на запори през 2012 г., 2018 г., 2020 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г., както и извършване на справки за активи на длъжниците. Ответникът посочва, че събраната сума е в размер на 1181,30 лева, а не на 1262,14 лв. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По отрицателните установителни искове:

Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439, ал. 1 ГПК в тежест на ищците е да докажат, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.

Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

С приетия за окончателен доклад по делото, обективиран в Определение № 2873/22.01.2026 г., като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са отделени следните обстоятелства: че ищците са наследници по закон на . Г., починал на 02.05.2009 г., който приживе е сключил Договор за потребителски банков кредит № . от 18.02.2009 г. с „.“ ЕАД, с последващо наименование „.“ ЕАД и „Търговска банка „.“ ЕАД, (правоприемник, на което се явява ответното дружество „.“ АД); на 10.02.2012 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК и изпълнителен лист по гр. д. № 3780/2012 г. по описа на СРС срещу ищците, в качеството им на наследници, за следните суми: 6 473,21 лева, представляваща остатък от предоставен потребителски кредит по Договор за потребителски кредит № . от 18.02.2009 г. с „.“ ЕАД, ведно със законна лихва за периода от 25.01.2012 г. до изплащане на вземането, 562,33 лева, представляваща договорна лихва по редовна главница за периода от 18.01.2010 г. до 04.08.2011 г., 1 121,43 лева, представляваща наказателна лихва по просрочена главница за периода от 18.02.2010 г. до 24.01.2012 г. и 547,84 3 лева, представляваща разноски по делото, от които 163,14 лева - държавна такса и 384,70 лева - възнаграждение на юрисконсулт; въз основа на горния изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № . по описа на ЧСИ ., с рег. № . на КЧСИ, което впоследствие е било прекратено, като през 2017 г. е образувано ново изпълнително дело № . по описа на ЧСИ ., с рег. № . на КЧСИ.

Липсва спор по делото и относно това, че изпълнителният лист от 10.02.2012 г. е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, както и че не е провеждано исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. че заповедта е влязла в законна сила.

Предвид наличието на издаден въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК изпълнителен лист за процесните вземания в полза на ответника срещу ищците и безспорния по делото факт, че към датата на подаване на исковата молба ответникът има качеството на взискател, както и с оглед релевираното с исковата молба възражение за давност, съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо длъжниците да направят изрично волеизявление, с което да се позоват на изтеклата давност.

Единственият способ за защита на длъжниците в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които са предмет на изпълнителния лист, е предявяването на отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.

С оглед възраженията на ответното дружество, съдът намира, че спорът между страните е съсредоточен единствено върху това дали правото на принудително изпълнение е било погасено по давност към датата на постъпване на исковата молба в съда. Настоящият съдебен състав приема, че с влизането в сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо, и длъжниците не могат да направят възраженията си срещу дълга по общия исков ред извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Така се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което за процесните вземания е приложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като срокът на новата давност е всякога пет години.

Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на 4 пазач, насрочването и извършването на публична продан и т.н.), като в изпълнителния процес давността може се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи и молбата на взискателя представлява активно негово поведение, насочено към удовлетворяване на вземането му (в този смисъл Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и Решение № 37 от 24.02.2021 г. по описа на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. (т. 10 от горецитираното тълкувателно решение).

Съдът отбелязва и че не е необходимо предприемане на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ или предприетото действие да е успешно, за да се счита давността прекъсната. Извод в подкрепа на изложеното следва и от разясненията, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК, съгласно които изпращане на запорно съобщение до банка в хипотеза, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя.

Съгласно ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС „Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС“, като в мотивите е прието следното: „За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.“.