Решение № 23 от 24.03.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Габрово, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Диана Василева

Пламен Попов при участието на секретаря Ваня Николова в присъствието на прокурора Т. Л. П. като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254200600036 по описа за 2025 година въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:

Въззивното производството е образувано по жалба на подсъдимия М.С.М. от гр. Габрово против Присъда № 1/14.01.2025 г. по НОХД № 87/2024 г. на РС Трявна /бързо производство/.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия М.С.М., роден на ***, ***, с ЕГН *** за ВИНОВЕН в това, че на 17.11.2024 г., около 23,25 часа в гр. Трявна управлявал лек автомобил „Пежо 106" с рег. № ВТ**** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 2,10 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което го е ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим и ГЛОБА в размер на 300 лева.

На основание чл. 343б, ал. 5 от НК съдът е ОСЪДИЛ подс. М.С.М., с ЕГН *** да плати в полза на държавата по сметка на Районен съд - Трявна 1 сума в размер на 1000 лева, представляваща равностойността на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия М.С.М., с ЕГН *** да плати направените по досъдебното производство разноски в размер на 183,64 лева по сметка на ОД на МВР гр. Габрово.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, което обуславя процесуалната й допустимост.

С въззивната жалба се твърди, че обжалваната присъда е несправедлива по отношение размера на наложените наказания. Подсъдимият М. съдействал при проверката от полицейските органи, а след това направил пълни самопризнания.

Претендира се, въззивният съд да измени обжалваната присъда, като намали размера на наказанията.

От въззивната жалба е видно, че подсъдимият поддържа твърдение за явна несправедливост на наложените наказания.

С жалбата, както и в съдебно заседание, страните не се сочат нови доказателства.

В съдебно заседание, проведено на 19.02.2025 г., подс. М.С.М. се явява лично. Поддържа въззивната жалба и направеното искане. Изрично заявява, че не желае по делото да участва защитник.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Габрово пледира за потвърждаване на атакувания първоинстанционен акт. Счита, че присъдата е мотивирана и постановена след подробен анализ на събраните по делото доказателства.

Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М.С.М. е роден на **** г. в гр. Габрово. Живее в същия град на ул. „В." №**, **. Подс. М. е с начално образование, женен, безработен.

Същият е осъждан многократно за умишлени престъпления от общ характер.

Не притежава свидетелство за управление на МПС.

На 23.10.2024 г. подс. М. закупил лек автомобил „Пежо“ модел 106 с рег. № ВТ****, който придобил в съсобственост със съпругата си. Към 2

17.11.2024 г. автомобилът не бил регистриран в КАТ на негово име. Съгласно заключението на съдебно-оценъчната експертиза, стойността на превозното средство е 1000 лева към датата на деянието.

На 17.11.2024 г. вечерта подсъдимият М. бил в дома си в гр. Габрово заедно със свидетелите М.П. и Б.Р. Тримата пили алкохол. Подсъдимият изпил четири или пет бири от по 500 мл. Около 23,00 часа свид. Р. поискал подсъдимия да го закара до с. Глутниците, общ. Трявна, където твърдял, че човек на име К. търси работници. Въпреки, че не притежавал свидетелство за управление на МПС и бил употребил значително количество алкохол, подсъдимият решил да шофира автомобила си до гр. Трявна. Тримата тръгнали от гр. Габрово с лекия автомобил Пежо 106 с рег. № ВТ****.

Подсъдимият М. управлявал превозното средство, свид. П. се возел на предна дясна седалка, а свид. Р. на задната седалка.

Около 23,25 часа подсъдимият М. пристигнал в гр. Трявна, като се движел с автомобила по ул. "Крайбрежна", където бил спрян за проверка от служители на РУ Трявна - свид. Д. и свид. С. Полицейските служители усетили мирис на алкохол от подсъдимия и забелязали, че същият се олюлява, поради което му извършили проверка за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство - „Дрегер Алкотест 7510" с фабр. № ARDN-0046. Уредът отчел концентрация на алкохол в кръвта на водача 2,10 на хиляда.

Полицейските служители издали талон за медицинско изследване и съпроводили подсъдимия до ФСМП - Трявна, където същият отказал да даде кръв за химическо изследване пред медицинското лице. Бил съставен акт за установяване на административно нарушение, с който били иззети свидетелството за регистрация на МПС и регистрационните табели на същото.

След това подсъдимият извикал свой познат, който прибрал него, свидетелите П. и Р. и автомобила обратно в гр. Габрово.

След анализ на събраните по делото доказателства, ценени заедно и поотделно, настоящият въззивен състав установи фактическа обстановка, каквато е описана и в мотивите на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. В подкрепа на нейната достоверност се явяват обясненията на подсъдимия М.М., съпоставени с гласните и писмените доказателства по делото.

Обясненията на подс. М. се потвърждават от показанията на очевидци, присъствали по време на управлението и проверката, каквито са свидетелите П. и Р. Свидетелите Д. и С. са служителите на МВР, извършили проверка на подсъдимия в качеството му на водач на МПС. Във връзка с хода на проверката, по делото са приложени талон за изследване, АУАН, протокол за медицинско изследване, извършен е и оглед на местопроизшествие.

Установената от районния съд фактическа обстановка не се оспорва от подсъдимия М.М.. Същият счита, че неправилно са оценени смекчаващите 3 вината обстоятелства, поради което наложените наказания са явно несправедливи.

За престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК са предвидени наказания – лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева.

Наложеното от първоинстанционния съд наказание лишаване от свобода е близко до минималния размер – една година и два месеца. Наказанието е определено след подробен анализ и съпоставка между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, а именно – направените пълни самопризнания от подсъдимия и съдействие за разкриване на обективната истина по делото, както и тежкото му семейно и имуществено състояние. Като отегчаващи обстоятелства съдът е отчел многобройните предходни осъждания и обстоятелството, че подсъдимият е управлявал превозното средство, без да е правоспособен водач. Съобразени са данните за материалното положение и имотно състояние на подсъдимия. Наложеното наказание лишаване от свобода е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Същото е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК. Наказанието глоба е малко над минималния размер, като е съобразено със семейното и материалното положение на извършителя. По делото не са налице обстоятелства, които да обосноват приложение на чл. 55 от НК. В жалбата също не се сочат такива.

Изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е факт, който не е обичаен за масовите случаи, и при оценка на личността на дееца и деянието води до извод, че дори и най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се яви несъразмерно тежко. Приложението на чл. 55 от НК е изключение, а не правило. Случаят не е такъв. От анализа на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства е видно, че е налице превес на първите, но липсват такива, които да се определят като изключителни или многобройни.

Описаното в жалбата смекчаващо вината обстоятелство – съдействие за издирване на обективната истина, е отчетено при постановяване на първоинстанционната присъда. Относно твърдението на подсъдимия, че едно от децата му се намира в интернат, а останалите деца зависят от неговите грижи, по делото няма представени доказателства. Видно от характеристичната справка, за децата се грижи и друг родител – неговата съпруга Е.Р.А. Независимо от това, в случай, че семейството на подсъдимия изпитва затруднения по полагането на грижи за децата, на територията на страната действат различни социални и медицински служби, които да 4 реагират в съответствие с действащото законодателство. Това обстоятелство не е основание за неглижиране на наказателната отговорност. Подсъдимият М.М. е лице с утвърдени криминални навици. Налице са четиринадесет осъждания за извършени престъпления от общ характер. Всичките са за кражби, като последните са извършени при условията на повторност и опасен рецидив. Подс. М. е изтърпявал многократно ефективни наказания „лишаване от свобода“. Последното наказание лишаване от свобода е изтърпял на 28.08.2020 г., а последното наказание пробация е изтърпял на 09.10.2023 г.

Видно е, че наложените до момента ефективни наказания „лишаване от свобода“, както и другите наказания, не са мотивирали подсъдимия към законосъобразно поведение, а целите на чл. 36 от НК не са постигнати. Налага се извод за необходимост от по-интензивна наказателна репресия, която да осигури възможност на М. да преосмисли поведението си и да го приведе в съответствие с общоприетите в държавата норми. Отново следва да припомним, че подсъдимият М. е управлявал МПС с висока концентрация на алкохол в кръвта си - 2,10 на хиляда, на територията на две общини, с което е поставил в реална опасност здравето и живота на околните. Освен това, М. е неправоспособен водач, което повишава опасността от фатални инциденти.

Други доводи в жалбата и в съдебно заседание не се сочат. По-ниско по размер наказание „лишаване от свобода“ няма да е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК за превъзпитание и поправяне на дееца, както и да въздейства предупредително и възпиращо за нуждите на генералната превенция.

Правилно на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието, тъй като при извършеното умишлено престъпление от М. не са изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от НК.

Макар да няма жалба срещу присъдата в тази част, правилно на основание чл. 3436, ал. 5 от НК съдът е осъдил подсъдимия М.М. да заплати на държавата сума в размер на 1000 лв., представляваща равностойността на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението лек автомобил марка „Пежо 106" с рег. № ВТ****. Съгласно текста, в случаите по ал. 1 – 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – присъжда равностойността му.

5

Престъплението е по чл. 343б, ал. 1 от НК и попада в хипотезата. Лекият автомобил „Пежо 106" е собственост и на друго лице – Е.Р.А. в режим на СИО. Правилното решение в случая е да се отнеме автомобила до размера, притежаван от подс. М.. Отнемането на вещ обаче е по-тежка мярка от присъждането на нейната равностойност. Ако окръжният съд постанови отнемане на вещ, това би утежнило положението на подсъдимия, без да е налице съответен протест. Съгласно авто-оценъчната експертиза, стойността на автомобила е 1000 лева. По тази причина, присъдата на РС Трявна следва да бъде потвърдена и в тази част.

Правилно е определен размера на дължимите от подсъдимия разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

В заключение, може да се направи извод за правилност, мотивираност и законосъобразност на атакуваната присъда, което от своя страна обуславя цялостното й потвърждаване. Изведеният в нея извод почива на извършения съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства.

При извършената служебна проверка, въззивният съд не констатира основания за изменение на атакувания съдебен акт и в останалите му части, както и да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.