Решение № 544 от 25.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 544 гр. София, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20211001000753 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба /основна и допълнителна, касаеща решението по чл.247 ГПК/ на „СТРОИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ММ”-АД /Н/ - ищец в първата инстанция чрез синдика адв.С.Б. срещу решение №260697 от 28.04.2021 г. на СГС, ТО, VI-4 състав, постановено по т.д.№ 1242/2019 год., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №260985 от 17.06.2021 г., с което са отхвърлени предявените от това дружество против „БИСА СТРОЙ”-ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл.26,ал.2, предл.5 ЗЗД, чл.40 ЗЗД и чл.108 ЗС:

-че е нищожен поради привидност сключения Договор за покупкопродажба на недвижим имот от 08.12.2006 г. – незастроен ПИ №1022а с площ от 1 560 кв.м. и незастроен ПИ № 10226 с площ от 309 кв.м , находящи се в кв.45 по плана на гр.София, м. „Манастирски ливади”, подробно описан в решението, обективиран в НА №111/2006 г. с продажна цена 62 000 лева;

- че е недействителен по отношение на продавача на основание чл.40 ЗЗД същия Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.12.2006 г. поради това, че неговият управител и законен представител Б.

С. и лицето, управител на дружеството купувач, с което е договарял, са се споразумели във вреда на представлявания;

-че „Строително дружество ММ”-АД /Н/ е собственик на ПИ №1022а с площ от 1 560 кв.м. и ПИ № 10226 с площ от 309 кв.м и ответника „Биса Строй”-ЕООД да бъде осъден да му предаде владението на този имот.

1

Решението е обжалвано и в частта за разноските.

След постановяване на решение №260985 от 17.06.2021 г., постановено в производство по чл.247 ГПК, е постъпила и жалба вх.№ 338 683 от 20.07.2021 г. от същия жалбоподател, с която обжалва горното решение, с което е поправена допуснатата от съда ОФГ, изразяваща се в допълване на предходното решение с отхвърлителен диспозитив по отношение на иска с правно основание чл.40 ЗЗД. В нея се поддържат всички доводи, изложени в първоначалната въззивна жалба.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбата е подробно мотивирана.

Излага доводи за необоснованост на извода на съда, че сделката, обективирана в НА №111/2006 г. не е абсолютно симулативна; че е налице свързаност между лицата, представляващи продавача и купувача; че е неправилен извода на съда и относно доказване плащането на продажната цена, т.е. същата не е платена от курувача, а средствата за това са осигурени от продавача; че управителят на дружеството-продавач е уговарял по своя преценка условията по сделката; че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е допуснал проверка по чл.193 ГПК на представените Протокол от 06.12.2006 г. от Общото събрание на ищеца „Строително дружество ММ”-ООД и Протоколно решение от 23.11.2006 г. на едноличния собственик на капитала на ответника „Биса строй”-ЕООД.Твърди, че своевременно е оспорил тези писмени доказателства, но съдът незаконосъобразно е отказал да открие производство по чл.193 ГПК. Излага доводи за неправилност на решението и в частта, с която е отхвърлен иска по чл.108 ЗС, както и в частта за разноските.

Моли въззивния съд да отмени решението и уважи всички обективно съединени искове като основателни и доказани.

При условията на чл.266,ал.3 ГПК е поискал допускане на нови доказателства във въззивната инстанция поради незаконосъобразното им отказване от първоинстанционния съд, с което последният бил допуснал процесуално нарушение.С определението по чл.267 ГПК съдът е отказал допускането им с мотиви, че не са налице предпоставките на чл.266,ал.3 ГПК, като подрбни съображения са изложени в това определение.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответника в първата инстанция – „БИСА СТРОЙ“-ЕООД чрез адв.Е.О., в който се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Отговор е постъпил и против втората въззивна жалба против решението по чл.247 ГПК, в който се поддържат доводите, изложени в първоначалния отговор.

На първо място въззиваемото дружество прави оплакване, че въззивната жалба е нередовна, тъй като не е внесена дължимата държавна 2 такса за въззивно обжалване.Твърди, че такса се дължи, тъй като предявените искове не са искове за попълване масата на несъстоятелността.

Излагат се подробни доводи, касаещи основателността на предявените искове. Твърди се, че всички оплаквания в жалбата са абсолютно необосновани и не се подкрепят от събраните доказателства. Напълно споделя изложените от съда мотиви за неоснователност на предявените искове. Твърди, че сделката е абсолютно перфектно извършена, при спазване на всички изисквания на закона за валидност и законосъобразност.Не е налице твърдяната симулативност, тъй като по делото не са представени писмени доказателства по чл.165,ал.2 ГПК – обратно писмо, от което да се установи истинската воля на страните /прикритата сделка/, а въведената от закона форма на доказване е императивна и същата не може да бъде заобикаляна, т.е. недопустимо е установяване на привидност само със свидетелски показания. Не е налице свързаност между представляващите продавач и купувача по сделката; същата не е привидна /симулативна/, страните са желали настъпването именно на тези правни последици и това се доказва от последващите строителни дейности в имота, продажбата на жилищата и п.; съдът е допуснал на основание чл.193 ГПК оспорване на посочените в жалбата писмени доказателства - Протокол от 06.12.2006 г. от Общото събрание на ищеца „Строително дружество ММ”-ООД и Протоколно решение от 23.11.2006 г. на едноличния собственик на капитала на ответника „Биса строй”-ЕООД, за които се твърди че са неистински като съдържание, неавтентични като авторство и създадени единствено за целите на делото; че във връзка с това са събрани писмени доказателства, вкл. съдебно-графична експертиза, но оспорването е останало неуспешно. Затова твърди, че процесуални нарушения не са допуснати. Твърди, че договорената в НА продажна цена е била платена със собствени средства на купувача от търговски сделки. Твърди, че продажната цена е над данъчната оценка на имота и не е занижена, тъй като според заключението на ВЛ по тройната съдебно-оценителна експертиза, имотите всъщност са били непродаваеми, тъй като върху тях е имало вписани възбрани. А освен това твърди, че цената и неплащането й не са елемент от състава на нищожността по чл.26,ал.2,предл.5 ЗЗД и по чл.40 ЗЗД. Твърди, че при извършването на сделката управителят на дружеството-продавач е изпълнил решението на ОСС от 06.12.2006 г., а не е упражнил превратно своите законни права като органен представител на дружеството. Наличието на това решение изключвало наличието на споразумение между представляващия С. и представляващия купувача „Биса Строй”-ЕООД.

Моли съда да потвърди обжалваното решение /вкл. постановеното по реда на чл.247 ГПК/ като законосъобразно и правилно.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в 3 жалбата, доводите, развити в отговора и събраните доказателства, приема следното:

Жалбата е редовна и процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Предявените искове са предявени от несъстоятелното дружество, представлявано от синдика, за попълване масата на несъстоятелността – прогласяване нищожност – чл.26,ал.2, предл.5 ЗЗД, респ. недействителност на сделка в хипотезата на чл.40 ЗЗД и връщане на даденото по нея в масата на несъстоятелността за удовлетворяване на кредиторите с приети вземания, което се цели всъщност с третия иск по чл.108 ЗС, което е следствие от уважаването на първите два иска. По см. на чл.620,ал.5 от ТЗ държавна такса не се внася предварително.

Исковете за попълване масата на несъстоятелността могат да бъдат както отменителните искове, така и искове за обявяване нищожност на действия и сделки, целящи връщане на имущество в масата на несъстоятелността или преки искове – за изпълнение на договор, за плащане на задължение. Законодателят не е направил разграничение относно способите за защита, съществен е общия критерий – те да са насочени към попълване масата на несъстоятелността, от която би се увеличила и възможността за удовлетворяване на кредиторите. В този смисъл са: Опр.

№60267 от 13.07.2021 г. по ч.т.д.№639/2021 г. на I т.о. на ВКС; Опр.

№301/22.03.2011 г. По ч.т.д.№107/2011 г. на II т.о. на ВКС; Опр.

№151/27.02.2013 г. по ч.т.д.№725/2012 г. на II т.о.; Опр.№92 от 16.02.2017 г. по ч.т.д.№ 2413/2016 г. на I т.о.; Опр.№1/03.01.2020 г. по ч.т.д.№2589/2019 г. на II т.о. на ВКС.

Затова съдът намира, че въззивната жалба е редовна.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно – законосъобразно и обосновано. Релевантните за спора факти са подробно и правилно изяснени, правните изводи на съда кореспондират с тях и с относимите законови разпоредби, поради което настоящата инстанция напълно споделя изложените мотиви и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка с оплакванията в жалбата намира следното:

От събраните в първата инстанция писмени и гласни доказателства, както и приетите заключения на съдебно-графологическа и СТЕ се установява от фактическа страна следното:

И щ е ц ъ т „СТРОИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ММ”-АД /Н/ е предявил срещу „БИСА СТРОЙ”-ЕООД иск с правно основание чл.26,ал.2, предл.5 ЗЗД, при условията на евентуалност иск по чл.40 ЗЗД и обусловен от тях обективно съединен иск по чл.108 ЗС.

В ИМ твърди, че на 08.12.2006 г. е сключил с ответника Договор за 4 покупко-продажба на недв.имоти, обективиран в НА № 111/2006 г., с който в полза на ответника е прехвърлена собствеността върху имот № 1022а и имот № 10226, находящи се в гр.София, ж.к. „Манастирски ливади“, подробно описани в ИМ. Според ищеца договорът за продажба е нищожен поради абсолютна симулация, защото страните не са искали да настъпят правните последици по отчуждаване на имотите, а са имали намерение да създадат привидност, че имотите са продадени от ищеца и придобити от ответника. Твърди, че сделката е привидна, защото е сключена между свързани лица. Поддържа, че договорът за продажба е нищожен и на основание чл.40 ЗЗД, защото управителят на продавача Б. С. е договарял във вреда на управляваното и представлявано от него дружество, което не е получило реално цена за имотите и не е реализирало приход, а уговорената продажна цена е в пъти по-ниска от действителната пазарна цена. Освен това С. и управителят на купувача по сделката Б. Ц. са дългогодишни приятели и съученици и между тях са сключвани сделки за прехвърляна на дружествени дялове от капитала на купувача, а С. е ипотекирал свой имот за обезпечение на дългове на купувача. Интересите на продавача по сделката били накърнени, защото е налице безвъзмездно разпореждане, тъй като не е платена продажна цена, респ. цената е крайно занижена. Иска се от ищеца да се установи нищожността на договора за продажба на недв.имоти поради абсолютна симулация, а при условията на евентуалност се иска да се установи нищожност на договора поради споразумяване във вреда на представлявания, както и на основание чл.108 ЗС да се признае, че ищецът е собственик на имотите и да се осъди ответникът да предаде владението върху тях. Твърди, че ответникът никога не е владял имотите, а ако е установил владение, то е недобросъвестно.

Ответникът „БИСА СТРОЙ”-ЕООД е противопоставил възражения за недопустимост и неоснователност на претенциите. Твърди, че ищецът е в производство по несъстоятелност, а съгласно чл.649 ТЗ синдикът няма право да предявява искове за нищожност, с които се цели не попълване масата на несъстоятелността, а защита на интересите на кредитора Г. Я.. Искът по чл.40 ЗЗД не попадал сред исковете по чл.649 ТЗ, поради което синдикът не е активно легитимиран да предявява този иск. Поддържа се, че ищецът няма право да оспорва действителността на сделката, след като я е сключил при спазване на изискванията за действителност и в продължение на 14 години е преценил, че няма интерес от установяване на нейната нищожност.