Решение № 1099 от 10.10.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1099 гр. Варна, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Радостин Г. Петров

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20233100500950 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 9420/07.02.2023г., подадена от „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ No 3 (Литекс Тауър), ет.10, представлявано от И.Х.С. – управител, срещу Решение № 4162/ 30.12.2022г., постановено по гр.д. № 2871 / 2022г. по описа на РС – Варна, в неговата цялост, с което е прието за установено в отношенията между ищеца Ж. Т. Р., ЕГН **********, с адрес г**********************, от една страна и ответника „Неткредит" ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Лъчезар Станчев" №3 (Литекс Тауър), ет.10, представлявано от И.Н.Х.С., от друга страна, че ищецът няма парично задължение към ответника в размер на сумата от 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща неустойка за непредставяне на гаранция, съгласно чл.6, ал.1 във вр. с чл.4, ал.3 от Договор за потребителски кредит № 202002210156060070 от 21.02.2020г., тъй като клаузата за неустойка, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, и води до заобикаляне на закона (Закон за потребителския кредит), поради което същата се явява на основание чл.26, ал. 1, т. 1 от ЗЗД нищожна, на основание чл.124,ал.1 ГПК.

В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано. Сочи, че по отношение на характера на задължението за неустойка, първоинстанционният съд не бил 1 съобразил разпоредбата чл. 6, ал. 3 от Договора, в която изрично било предвидено, че неустойка се дължала само за периоди, в които кредитът бил без осигурена гаранция.

Кредитополучателят имал възможност да осигури гаранция и след изтичането на срока по чл. 4, ал. 3 от Договора. От тук следвало, че кредитополучателят можел да избегне възникването на задължението за неустойка или да ограничи неговия размер, в случай че предостави надлежно обезпечение и след изтичането на срока по чл. 4, ал. 3 от Договора.

Изрично е предвидено, че неустойка се дължи само при конкретно неизпълнение на договорно задължение и само за периода на това неизпълнение, като функцията на обезпечението била да гарантира изпълнението на договора и да намали и обезщети вреди, които би могъл да претърпи кредиторът. По логиката изложена от първоинстанционния съд предоставянето или не на обезпечение нямало никакво отношение към възможността на кредитора да получи обратно заемната сума, съответно дали ще се предостави обезпечение било все едно за кредитора. Правната и житейска логика обаче напълно оборвала тази теза, тъй като смисълът на обезпечението бил точно този – да ограничат/обезщетят вредите на кредитора при неизпълнение от страна на длъжника, а практиката била наложила кредитните и финансови институции като търговци, които по занятие сключват договори за кредит и носят риска от платежоспособността на кредитополучателите, да изискват обезпечаване на своите вземания по договора. Твърди, че кредитополучателят бил уведомен за това свое задължение / да предостави обезпечение/ преди да вземе решение за сключването на договора и би могъл да направи свободна и самостоятелна преценка дали е в състояния да изпълни това изискване на кредитодателя или не. След като кредитополучателят бил уведомен предварително за това изискване на кредитора, той разполагал с достатъчно време да прецени, кое от обезпеченията може да предостави и едва след като осигури изпълнението на изискването на кредитора да сключи договора за заем (а не първо да сключи договора за заем и после да търси обезпечение). След като било направено изрично волеизявление за сключването на договор за кредит, било безспорно, че кредитополучателят бил поел и задължението да даде и надлежно обезпечение, като е имал достатъчно време да прецени дали може да изпълни това задължение в предвидения срок.

От друга страна кредитополучателят разполагал и с правото по чл. 29 ЗПК, съгласно което той имал субективното потестативно право да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок от 14 дни от сключването му, без да дава обяснения за това и без да дължи обезщетение и неустойки. След като не бил упражнил правото си да се откаже от договора в предвидения в закона срок, можело да се направи обоснованото предположение, че той не смятал клаузата на чл. 4, ал. 3 от Договора за неизпълнима.

Обобщава, че необходимостта от обезпечение за кредитора се явявало следствие на извършваната от него оценка на кредитоспособността на потребителя (съгласно чл. 16 от ЗПК, кредиторите били длъжни да извършат такава оценка във всеки отделен случай) и имало за цел да гарантира финансовия риск, който кредитодателят носел от възможността да има неизпълнение от страна на получателя. Уредената в случай на неизпълнение неустойка несъмнено изпълнявала присъщите си функции обезпечителна, гаранционна и санкционна и не накърнявала добрите нрави по смисъла на ТР 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Моли съда да 2 отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, както и да присъди разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се оспорва подадената жалба. Сочи, че решението е правилно и законосъобразно.С оглед предвидените в договора редица изисквания за обезпеченията по същия, се явявало несъстоятелно твърдението на въззивника, че неустоичната клауза можела да се избегне и да не се начислява (съответно заплаща) предвидената неустойка. В договора за кредит бил посочен изключително кратък срок, в който следвало да се представи обезпечение и то да отговаря на Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „Неткредит" ООД, което от своя страна водело до извода, че в полза на кредитора във всички случаи щяло да възникне вземане за неустойка в посочения размер. Съдът правилно бил приел, че непредоставянето на обезпечение не водело до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемополучателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Сочи, че клауза, която предвиждала, че се дължи неустойка при неосигуряване на обезпечение в срок до края на следващия ден от сключването на Договора, което задължение ставало изискуемо след неизпълнение на договора за кредит, била в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити. На практика такава клауза прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение след като кредитът бил отпуснат, като ако не го направел, дългът му нараствал, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличавала. Предвидената неустойка била за неизпълнение на акцесорно задължение непредставено обезпечение, което не било свързано пряко с претърпени вреди. Моли да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба и да бъдат присъдени разноски.

С определение No 1857 / 16.05.2023г. и определение No 2305/ 14.06.2023г. въззивната инстанция е констатирала, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност, като съдът е дал надлежни указания за изпълнение на ищеца. С молба с вх. No 13240 / 29.05.2022г. и молба с вх. No 16805/04.07.2023г., нередовностите са отстранени, като ищецът поддържа, че основанията за недействителност са както следва: 1/ нищожност поради накърняване на добрите нрави / клаузата за неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции/, в условията на евентуалност 2/ нищожност поради противоречие със закона /ЗПК/ и в условията на евентуалност 3/ нищожност, поради неравноправност.

В открито съдебно заседание, за въззивника не се явява процесуален представител, като е депозирано писмено становище, с което се поддържа депозираната жалба, моли се за 3 отмяна на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски. Въззиваемата страна не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, като е депозирано писменo становище, с което се оспорва жалбата, моли се да бъде оставена без уважение. И двете страни претендират разноски по представени списъци.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционият съд е приел, че с искова молба, подадена от Ж. Т. Р., ЕГН **********, с адрес г**********************, срещу „Неткредит" ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Лъчезар Станчев" №3 (Литекс Тауър), ет.10, представлявано от И.Н.Х.С., е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът няма парично задължение към ответника в размер на сумата от 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща неустойка за непредставяне на гаранция, съгласно чл.6, ал.1 във вр. с чл.4, ал.3 от Договор за потребителски кредит № 202002210156060070 от 21.02.2020 г. тъй като клаузата за неустойка, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, и води до заобикаляне на закона (Закон за потребителския кредит), поради което същата се явява нищожна - пр.осн. чл.26, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищцата твърди, че на 21.02.2020г. между нея и „Неткредит" ООД, ЕИК 201253421, се сключва Договор за потребителски кредит № 202002210156060070. По силата на Договора ответното дружество се задължава да предостави на кредитополучателя Ж. Р. потребителски кредит под формата на заем в размер на 1 500лв. /хиляда и петстотин лева/, а кредитополучателят Ж. Р. се задължава да върне предоставената сума в срок до 22.02.2021г., при годишна лихва в размер на 40,39 % и годишен лихвен процент на разходите /ГПР/ - 48,77%. Общата дължима сума, която Ж. Р. следва да върне е в размер на 1 848 лв. /хиляда осемстотин четиридесет и осем лева/, от които 1 500 лв. главница и 348 лв. лихва, при условие, че представи в срок до края на следващия ден от сключване на договора /до22.02.2020г./ банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, която да бъде в размер на 1 848,00лв. със срок на валидност до 23.02.2021г., съгласно чл.4, ал.3 от Договора. В случай, че не представи гаранцията по чл.4, ал.3, то съгласно чл.6, ал. 1 от Договора, Ж. Р. дължи на Кредитора „Неткредит" ООД неустойка в размер на 1200 лв. Съгласно погасителният план, посочен в чл. 11, ал.2 от Договор за потребителски кредит № 202002210156060070 от 21.02.2020г., всяка погасителна вноска е в размер на 154 лв. /сто петдесет и четири лева/, включваща главница и лихва, като първата погасителна вноска е с падеж 22.03.2020г., а последната под номер 12 с падеж 22.02.2021г.

В посочения в чл.11, ал.2 от Договора погасителен план, не е включена неустойката за непредставяне на гаранция по чл.4, ал.З от Договора. Съгласно чл.6, ал.2 от Договора, неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл.4, ал.З /от 22.02.2020г./. В чл.6, ал.5 е посочено, че начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

4

Твърди, че посочената клауза за неустойка накърнява добрите нрави, доколкото били нарушени основните принципи на добросъвестността и справедливостта, поради което клаузата била нищожна. Клаузата излизала извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. Позовава се на неравноправност в правата и задълженията на страните.