Решение № 280 от 10.04.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Сливен, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20242230104619 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ и чл. 222, ал.3 от КТ, както и по чл. 86 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответната детска градина, като със заповед от №175/31.03.2023 г., на основание чл.222, ал.3 от КТ, трудовото й правоотношение било прекратено във връзка с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Ищцата реално е работила в ответното заведение до 31.05.2023 г., когато е изтекъл срокът на предизвестието. Твърди се, че със Закона за държавния бюджет на Република България е предвидено увеличение на индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти в системата на образованието и поради това бил сключен анекс към колективния трудов договор, с който били увеличени от 01.01.2023 г. основните заплати с не помалко от 15 %. Сочи се, че разпоредбите за увеличението на заплатите са приложими и за ищцата, поради което се претендира да й бъде заплатено увеличение на трудовото възнаграждение за конкретно посочен период, до прекратяване на трудовия договор, както и мораторна лихва върху него преди завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане, както и да бъде изплатена разликата в обезщетението по чл. 222, ал.3 от КТ, като и за двете обезщетения се 1 претендира и мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД, ведно със законна лихва от предявяването на иска до окончателно изплащане на обезщетенията.

От съда се иска да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендират се разноските по делото.

От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, като се изразява становище за нейната неоснователност и се излагат съображения в подкрепа на доводите за неоснователност на предявените искове. Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник. Исковете се поддържат, но се изменят по размер.

Ответната страна се представлява от пълномощник, който моли за отхвърляне на исковете и претендира присъждане на разноските по делото.

Прави се и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.

Третото лице-помагач, редовно призовано, не се представлява и не изразява становище.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните е безспорно установено, че са били в трудови правоотношения от 1988г. до 31.05.2023г., когато правоотношението е прекратено, поради придобиване от страна на ищцата право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като тя е заемала длъжността „старши учител“.

Не се спори, че ищцата е била член към КНСБ-СБУ в ответната ДГ „Звездица“-гр.Сливен, който е страна по КТД за системата на предучилищното и училищното образование, сключен на 06.12.2022г. с Министерството на образованието и науката. Не се спори, че на ищцата е заплатено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ. С Анекс от 10.08.2023г., страните по КТД от 06.12.2022г. са договорили изменение на текста на чл.27 от КТД, регламентиращ размера на основните работни заплати, като в ал.1 изрично е посочено, че „за системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни заплати, считано от 01.01.2023г., както следва:…“. Предвиденото увеличение на индивидуалните основни работни заплати е 15%. Увеличението не е взето предвид при изплащането на трудовото възнаграждение и обезщетенията на ищцата за 2 процесния период.

Дължимите на ищцата разлики от неплатено трудово възнаграждение и обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, както и мораторни лихви съвпадат по размер с претендираните след изменението на исковете.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими, относими и необходими писмени доказателства, както и въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените искови претенции са допустими, а разгледани по същество са основателни.

Между страните не е спорно, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника, така както е посочено в исковата молба и че трудовото й правоотношение е прекратено по посочения от нея начин, както и какъв е размера на изплатените й от работодателя трудово възнаграждение и обезщетение.

Съгласно Анекса от 10.08.2023г., сключилите го страни са му придали обратно действие, като неговите разпоредби, касаещи увеличение на основните работни заплати на работещите в системата на предучилищното и училищно образование се прилагат, считано от 01.01.2023г. По този начин е налице визираното в чл.54, ал.1 от КТ изключение от правилото за влизане в сила на разпоредбите на КТД, а именно влизат в сила, от изрично посочения начален момент. В случая изрично е посочено, че изменената разпоредба на чл.27 от КТД се прилага от 01.01.2023г. Към този момент следва да се определи и кръгът на правоимащите лица. При това положение, съдът приема, че разпоредбата е приложима не само спрямо правоотношенията, съществуващи към момента на сключване на Анекса – 10.08.2023г., а спрямо всички правоотношения, съществували към началния момент на приложение на новата разпоредба на чл.27 от КТД – 01.01.2023г. От тълкуването на Анекса и от законовата разпоредба на чл.54, ал.1 от КТ не следва друг извод. В отношенията между страните се прилага КТД от 2022г. в редакцията на чл.27 от 10.08.2023г., поради изричното придаденото й обратно действие, считано от 01.01.2023г. Тъй като ищцата е била в трудово правоотношение с ответното учебно заведение в периода от 01.01.2023г. до 31.05.2023г., то спрямо нейното 3 трудово възнаграждение в този период и спрямо обезщетението, имащо за основа трудовото възнаграждение, се прилагат размерите, уговорени с Анекса от 10.08.2023г. Следователно, ищцата е следвало да получи възнаграждение за процесния период в увеличения размер /15%, съгласно чл.27, ал.3, т.2 от Анекса/, каквото не й е изплатено в пълен размер. Претенцията за заплащане на увеличението в трудовото й възнаграждение е основателна. На база увеличеното трудово възнаграждение следва да се изчисли и дължимото на ищцата обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ. Поради това тези искови претенции за изплащане на дължимото върху тях увеличение, са основателни и доказани в пълния претендиран размер.

Върху главниците, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Основателни са и двете акцесорни претенции за заплащане на обезщетение за забава върху двете главници, съответно за увеличение върху дължимото трудово възнаграждение и върху обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ. Касае се за парични задължения, отправена е покана до ответното учебно заведение за плащането им, която поставя ответника в забава, от който момент се дължи и обезщетението за забава – чл.86, ал.1, вр. чл.84, ал.2 от ЗЗД.

По правилата на процеса следва ответната страна да бъде осъдена да заплати в полза на съдебната власт по сметка на РС-Сливен държавна такса върху уважените искове в общ размер на 290,67 лева.

На ищцата следва да се присъдят разноските по делото в размер на сумата 1000 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ДГ „Звездица“ гр.Сливен, с адрес:гр.Сливен, ул.“Дели Ради“ №8

ДА

ЗАПЛАТИ на

К.

К.

К. с

ЕГН-********** от

***************************, както следва:

-сумата 1240,40 лева /хиляда двеста и четиридесет лева и 40 стотинки/, 4 представляваща неплатена част от трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 31.05.2023г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.09.2024г. до окончателното изплащане, както и сумата 161,90 лева /сто шестдесет и един лева и 90 стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 02.10.2023г. до 11.09.2024г.;

-сумата 3516,70 лева /три хиляди петстотин и шестнадесет лева и 70 стотинки/, представляваща неплатена част от обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.09.2024г. до окончателното изплащане, както и сумата 459 /четиристотин петдесет и девет/ лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.10.2023г. до 11.09.2024г.;

-сумата 1000 /хиляда/ лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА ДГ „Звездица“ гр.Сливен, с адрес:гр.Сливен, ул.“Дели Ради“ №8 ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Районен съдСливен държавна такса в размер на 290,67 лева /двеста и деветдесет лева и 67 стотинки/.

Решението е постановено при конституиране в процеса на Министъра на образованието и науката, в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5