Определение № 10341 от 12.08.2019, Районен съд - Варна

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 12.08.2019 година град Варна

Варненският районен съд, XL–и граждански състав, в закрито заседание в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов разгледа гражданско дело № 12429 по описа на Варненски районен съд за 2019 година, като председателя го докладва:

Производството е по реда на чл. 118 и сл. ГПК.

Делото е образувано въз основа на молба подадена от Б.Б.М., чрез нейната майка и законен представител А.М., с която се моли да бъде вписано приемане по опис на наследството оставено й от Б. Стоянов Минчев /поч.06.03.2019г./

Съдът, след като разгледа материалите по делото, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 61 ЗН, приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. За реда, по който следва да се удостовери изявлението на наследниците, цитираната норма препраща към чл. 49 ал. 1 ЗН – чрез вписване в особена за това книга водена при районния съд, в района на който е открито наследството по см. на чл. 1 от ЗН.

Съгласно разпоредбата на чл. 1 от ЗН наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия. Легална дефиниция на понятието „местожителство” е дадена с разпоредбите на чл.19 ал.1 от Наредба за гражданското състояние /отм. ДВ бр.41/18.05.2004 г.,в сила от 18.05.2004 г./ и чл.7 /отм. ДВ бр.67/1999г., в сила от 01.01.2000г./ от Закона за лицата и семейството - населеното място, където лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено и е записано в регистрите за населението на същото населено място. Цитираните разпоредби са отменени преди смъртта на наследодателя и понятието местожителство към датата на смъртта му, когато е открито наследството, е придобило друг смисъл още с влизане в сила на Закона за гражданската регистрация /обн.ДВ,бр.67/27.07.1999г./ С последния закон е предвидена регистрация на два вида адреси- постоянен адрес, който е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението /чл.93 ал.1 от ЗГР в редакция към датата на смъртта на наследодателя /, и настоящ адрес, който е адресът, на който лицето живее /чл.94 ал.1 от ЗГР в редакция към посочения момент/. От сравнението на дефинициите за „местожителство” по отменените разпоредби и за „постоянен” и „настоящ” адрес по сега действащия ЗГР може да се обоснове извод, че отпадналият термин „местожителство” е бил сборен между сегашните постоянен и настоящ адрес,защото от една страна е било предвидено това да е адрес в населеното място, в което лицето е вписано в регистъра за населението /характерно сега за понятието „постоянен адрес”/, а от друга страна това е било мястото,където лицето живее постоянно или преимуществено /характерно за „настоящ адрес”/. Понятието

„местожителство” в смисъла, влаган в него преди влизане в сила на ЗГР, не съществува към настоящия момент, вкл. към датата на смъртта на наследодателя. Константната съдебна практика вече е приела, че нормата на чл.1 от ЗН визира при действието на ЗГР последния регистриран постоянен адрес на починалия наследодател /пр. определение от 28.03.2008 г. по гр.д.№163/2008г. на ОС-Велико Търново;решение от 12.04.2016г. по в.гр.д.№167/2016г. на ОС-Бургас; решение №114 от 09.05.2016г. по в.гр.д.№140/2016г. на

ОС-Добрич; решение №99 от 30.05.2017г. по в.гр.д.№202/2017 г. на АС-Пловдив/. Според нормата на чл.93 ал.6 от ЗГР именно постоянният адрес на гражданите служи за упражняване на права или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт.

От приложеното към депозираната молба препис–извлечение от акт за смърт и служебно изисканата справка от НБД”Н” е видно, че последните постоянен и настоящ адрес на починалия Б.

Стоянов Минчев са били респ. в гр. Бургас и в ж.к. „Атия“ – общ Созопол, т.е последното му местожителство е било в юрисдикцията на РС – Бургас, респ. там е било открито наследството по чл. 1 ЗН.

Цитираната от молителя норма на чл. 110 ал. 2