Определение № 9850 от 11.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9850 гр. София, 11.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20261110104625 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.

Производството е образувано по предявен иск от „..” ЕАД срещу С. П.

С. за приемане за установено в отношенията между страните дължимостта на вземания по Заповед за изпълнение на парично задължение № 344/29.08.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 521/2025 г. по описа на РС-Брезник.

Съдът, след като се запозна с ч. гр. д. № 521/2025 г. по описа на РСБрезник, намира, че предявеният иск е недопустим, тъй като липсва една от предвидените абсолютни процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск по смисъла на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ГПК. Съгласно задължителните указания към съдилищата, дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, за съществуването на правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е необходимо да са налице както общите, така и специални предпоставки за надлежното му предявяване, за които съдът, разглеждащ установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК следи служебно, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

Видно от документите по ч. гр. д. № 521/2025 г. по описа на РС-Брезник, съобщението до длъжника е връчено по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление на поС.ния му и настоящ адрес към момента на издаване на 1 заповедта за изпълнени. Преди залепване на уведомлението са направени няколко посещения на адреса видно от приложените по делото съобщения – на 05.09.2025г., 14.09.2025г., 27.09.2025г., 16.11.2025г., като е посочено, че лицето не е намерено, входът е заключен, никой не отговаря на позвъняването, като е залепено уведомление по чл.47 ГПК. Искът по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК се предявява само при наличието на три кумулативни условия:

Връчването да е извършено при условията на чл. 47, ал.5 ГПК;

Длъжникът да не живее на адреса, на който е залепено уведомлението и връчителят да е събрал данни за това по посочените начини - чрез справка от управителя на етажната собственост, от кмета на населеното място или по друг начин;

Да е извършено удостоверяване, че длъжникът не живее на адреса с посочване в съобщението на източника на тези данни.

Ако заповедта е връчена чрез залепване по чл. 47, ал.5 ГПК и не е установено надлежно, че длъжникът не живее на адреса или не е направено надлежно удостоверяване на това обстоятелство, заповедта влиза в сила.

Предвид изложеното, съдът счита, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (на каквито се е позовал заповедният съд в Разпореждане № 532/21.01.2026 г.). Според тази норма се дават указания за иск, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В случая липсва такова удостоверяване.

С оглед изложеното, по аргумент за противното от чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК предпоставки за даване на указания не са налице, а предявените установителни искове се явяват недопустими.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав, извършвайки дължимата самостоятелна 2 преценка, намира, че предпоставки за даване на указания и предявяване на иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК срещу длъжника не са налице, а предявенияг установителен иск е недопустим.

Исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след стабилизиране на определението, частното производство следва да се върне на състава на РС- Шумен за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Във връзка с изложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. №55459/20.02.2026 г., подадена от „..” ЕАД, ЕИК ...., срещу С. П. С., ЕГН **********, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4625/2026 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 169-и състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Препис от Определението да се връчи на ищеца.

След влизане в сила на определението, заверен препис от същото, да се изпрати на Районен съд- Брезник.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3