Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3051 от 11.12.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3253/2023
Вид
Определение № 3051
Подписан
11.12.2023
В сила
29.02.2024
Състав
Бистра Николова, Милен Василев, Тодор Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 402 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 136 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 151 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • § 1, т. 3 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 253, ал. 4, пр. 2 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3051 гр. София, 11.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен В. като разгледа докладваното от Милен В. Въззивно частно гражданско дело № 20231000503253 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 6.11.2023 г. на ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество срещу определението от 24.10.2023 г. по гр.д № 8736/2020 г. на Софийския градски съд, І-21 състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на определението от 21.09.2023 г. в частта, с която на ответниците К. В. Н. и Г. Г. Н. са присъдени разноски в размер на 73 230 лв.

В жалбата се твърди, че неправилно СГС е присъдил посочените разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер. Сочи се, че уговореното възнаграждение представлявало злоупотреба с права, тъй като не отговаряло на морала, пазарните принципи и на нивото на икономическо развитие в страната. Твърди се, че възнаграждението било определено в размер по-висок от този по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към датата на сключване на договора – 2020 г.

Не било отчетено и, че ответниците не са представили в срока по чл. 135 ЗОНПИ голяма част от доказателствата по делото, поради което следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ и разноските следвало да се възложат изцяло или частично на ответниците.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да отхвърли искането на ответниците за присъждане на разноски, а евентуално – да намали същите.

Ответниците К. В. Н. и Г. Г. Н. в писмения отговор на процесуалния си представител оспорват частната жалба.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по жалбата и възраженията на въззиваемите, намира за установено следното:

1

Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба от 19.08.2020 г., вписана на 14.09.2020 г., с която Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /с актуално наименование Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/ е предявила срещу К. В. Н. и Г. Г. Н. иск по чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 3 145 300,18 лв., включващо: 1) поземлен имот с идентификатор ***, представляващ нива с площ от 1020 кв. м., находящ се в землището на гр. Банско, м. „***“, с пазарна стойност 320 000 лв.; 2) на осн. чл. 151 ЗПКОНПИ сумата 666 938 лв., получена от продажбата на недвижим имот – апартамент, находящ се във Франция, гр. Суверни; 3) 61,5/100 ид. части от недвижим имот – къща, находяща се във Франция, гр. Суверни, а при условията на евентуалност – нейната парична равностойност в размер на 1 503 544,62 лв., в случай, че се установи, че имуществото е отчуждено или липсва до приключване на съдебното производство; 4) на осн. чл. 151 ЗПКОНПИ – суми в общ размер 654 817,56 лв.

/подробно описани/, представляващи изтеглени или преведени суми от банкови сметки на ответниците.

В исковата молба е посочено, че искът се предявява във връзка със значително несъответствие в имуществото на ответниците по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, установено след проверка по реда на ЗПКОНПИ, извършена във връзка с постъпило постановление от 1.08.2018 г. по пр.пр. № 5563/2012 г. на СГП, с което ответникът К. Н. е привлечен за обвиняем за престъпление по чл. 253, ал. 4, пр. 2 НК.

Във връзка с разпореждане от 24.09.2020 г. преписи от исковата молба са връчени на 27.10.2020 г. на упълномощен представител на ответниците – адв. И. К., по чието искане срокът за подаване на отговор е продължен с 30 дни. Такъв отговор е подаден на 23.12.2020 г., с който искът е оспорен и са направени редица искания – доказателствени и за спиране на производството до приключване на дело № С-319/2019 г. на СЕС. В отговора е направено искане за присъждане на разноски по делото.

С определение от 12.02.2021 г. е съставен проект за доклад по чл. 146 ГПК и е насрочено открито заседание за 28.06.2021 г., което впоследствие е било пренасрочено за 11.10.2021 г.

В заседанието на 11.10.2021 г. по искане на ответниците съдебният състав се е отвел от разглеждане на делото на осн. чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. С протокол от 14.10.2021 г. делото е било преразпределено на друг съдебен състав.

С определение от 26.01.2022 г. новият съдебен състав е назначил извършване на две съдебно-оценителни експертизи /за оценка на МПС и четири недвижими имота/ и съдебноикономическа експертиза относно доходите и разходите на ответниците за периода 2000 – 2018 г. За част от експертизите разноските са възложени на ответниците – 200 лв. за оценката на МПС и 1 000 лв. – за СИЕ, които са реално внесени с платежни нареждания от 15.02.2022 г. /л. 8144 и л. 8145 от делото на СГС/.

Впоследствие са проведени открити заседания на 26.05.2022 г., 6.10.2022 г., 12.01.2023 г. и 11.05.2023 г.

2

С определение от 25.04.2023 г. съдът е отменил определението си от 26.01.2022 г. в частта относно експертизата за оценката на имотите във Франция.

С молба от 7.09.2023 г. от страна на ищеца КПКОНПИ е заявен отказ от предявения иск във основа на решение от 5.09.2023 г. на КПКОНПИ. В мотивите е прието, че отказът се извършва във връзка с новоприетото ТР № 4/18.05.2023 г. на ВКС – ОСГК, като след повторен анализ била установена липса на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ за проверявания период в имуществото на ответниците. Със същото решение е постановено на осн. чл. 402 ГПК да се депозира искане в СГС за отмяна на допуснатите обезпечителни мерки с определение от 17.02.2020 г. по гр.д. № С-17/2020 г. на СГС.

На 12.09.2023 г. процесуалният представител на ответниците е депозирал списък на разноските, чието присъждане претендира, в общ размер на 73 230 лв., включващи: 1) 24 000 лв. – за адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство по гр.д. № С-17/2020 г. на СГС по представения договор за процесуално представителство от 28.04.2020 г., фактури № 6/26.05.2020 г., № 8/22.06.2020 г., № 10/17.07.2020 г. и банкови извлечения; 2) 30 лв. – за държавните такси за подадените частни жалби в обезпечителното производство; 3) 48 000 лв. – за адвокатско възнаграждение по исковото производство по същия договор и фактури № 17/29.10.2022 г., № 21/4.01.2021 г., № 24/4.02.2021 г., № 27/11.03.2021 г., № 29/12.04.2021 г., № 30/7.05.2021 г., № 32/17.06.2021 г. и № 34/8.07.2021 г. и банкови извлечения; 4) 1 000 лв. – за депозита за СИЕ; и 5) 200 лв. – за депозита за САТЕ. Към списъка са приложени доказателства за извършените разноски.

С определение от 21.09.2023 г. съдът е прекратил исковото производство на осн. чл. 233 ГПК, като ищецът е осъден да заплати на ответниците съдебни разноски в общ размер на 73 230 лв. Препис от определението е връчен на ищеца на 29.09.2023 г., а на пълномощника на ответниците – на 27.09.2023 г.

С молба от 2.10.2023 г. ищецът е заявил искане за изменение на определението от 21.09.2023 г. в частта за разноските. Заявил е възражение за прекомерност за разноските за адвокат, които не отговаряли на социално-икономическото ниво на развитие в България, като надхвърляли минималните размери по Наредба № 1/2004 г. Заявено е, че разноските следвало да се възложат на ответниците, тъй като в срока по чл. 136 ЗПКОНПИ не са представили доказателства в хода на административното производство.

С молба от 16.10.2023 г. ответниците са оспорили искането на ищеца по чл. 248 ГПК.

За да постанови обжалваното определение от 24.10.2023 г. съдът е приел искането за неоснователно. Приел е, че разноските за адвокат за исковото и обезпечителното производство надхвърлят незначително минималните размери по Наредба № 1/2004 г., което е оправдано с оглед фактическата и правна сложност на делото.

При така установените фактически обстоятелства, въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по 3 същество е частично основателна.

Ответникът има право на присъждане на разноски при прекратяване на делото /чл. 78, ал.

4 ГПК/, като са ирелевантни причините за прекратяването и вината на ищеца, които разноски следва да бъдат реално направени – т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК – ВКС.

Част от тези разноски са и разноските в обезпечителното производство – т. 5 от ТР № 6/6.11.2013 г.

В случая първото условие не е спорно – производството е прекратено с влязло в сила определение от 21.09.2023 г. Не е спорно и реалното извършване на претендираните от ответниците разноски, а и това се установява от доказателствата.

Спорно е дали е налице основание за присъждане или намаляване на претендираните разноски за адвокат. Въззивният съд не споделя това възражение.

На първо място, аргументите, че уговореното възнаграждение представлявало злоупотреба с права, тъй като не отговаряло на морала, пазарните принципи и на нивото на икономическо развитие в страната, не могат да обосноват недължимост на тези разноски.

Това е така, защото законът е установил друг ред за защита срещу разноските в тази им част – чрез тяхното намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Според посочената разпоредба „ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не помалко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата “.

След като законът е установил минимум, под който съдът не може да слиза, то той имплицитно е обявил за законово допустимо уговарянето на адв. възнаграждение поне до този минимум. Законовата допустимост пък изключва неморалността на възнаграждението – щом законът изрично разрешава уговарянето на подобни възнаграждения, то тяхното уговаряне не може да бъде нищожно поради неморалност.

На второ място, както бе посочено – съобразно чл. 78, ал. 5 ГПК е допустимо съдът да намали разноските в тази част до минимума, установен по чл. 36 ЗА, въз основа на който е издадена Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Същата предвижда, че за защита по граждански дела с определен материален интерес минималните адвокатски възнаграждения се определят съобразно стъпаловидната скала по чл. 7, ал. 2. Същевременно, наредбата определя размерите на минималните възнаграждения без ДДС, а ако е дължим и ДДС – той се начислява отделно /§ 2а от ДР на наредбата/.

Настоящият иск е с цена от 3 145 300,18 лв., като според действащата към момента на предявяване на иска /19.08.2020 г./ редакция на Наредба № 1/2004 г. минималното възнаграждение се определя от разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 6 /ред. от ДВ, бр. 84/2016 г./, според която при интерес от при интерес от 1 000 000 лв. до 10 000 000 лв. възнаграждението е 21 530 лв. плюс 1 % за горницата над 1 000 000 лв. При тази редакцията минималното възнаграждение възлиза на 42 983 лв. без ДДС или 51 579,60 лв. с ДДС.

Според актуалната редакция на чл. 7, ал. 2 /ДВ, бр. 88/2022 г./ при интерес от 1 000 000 лв.

4 до 10 000 000 лв. възнаграждението е 39 650 лв. плюс 1,5 % за горницата над 1 000 000 лв.

При тази редакция минималното възнаграждение по настоящото дело възлиза на 71 829,50 лв. без ДДС или 86 195,40 лв. с ДДС. При това положение която и редакция да се приеме за приложима, то уговореното за настоящото дело възнаграждение от 48 000 лв. с ДДС за първата инстанция е под минимума по Наредба № 1/2004 г., доколкото не е спорно, че адвокатът – пълномощник е регистриран по реда на ЗДДС – видно и от самите фактури.

Под минимума е и уговореното и заплатено адв. възнаграждение за защитата по обезпечителното производство по бъдещия иск, предмет на гр.д. № С-17/2020 г. на СГС.

Същото е уговорено в размер на 24 000 лв. с ДДС, което е по-малко от минимума по редакцията на наредбата от ДВ, бр. 84/2016 г. – 27 256,50 лв. без ДДС или 32 707,80 лв. с ДДС, както и по-малко от минимума по редакцията на наредбата от ДВ, бр. 88/2022 г. – 48 239,75 лв. без ДДС или 57 887,70 лв. с ДДС.