Решение № 531 от 15.04.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. Плевен, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20254430102816 по описа за 2025 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД,вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 306,77 евро /600 лв./, чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД,вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 10,24 евро /20.03 лв./ и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 110,32 евро /215.78 лв./.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от *** ЕООД, *************, със седалище и адрес на управление: *** против Р.

И. Р., ЕГН **********, ***, в която се твърди, че на 12.02.2020 година длъжникът Р. И. Р., ЕГН: **********, е сключила Договор за потребителски кредит № *** с „***“ ООД, по силата на който е получил сумата от 600 лева, срещу което се съгласил да върне 1 броя вноски в по 620.03лв в срок до 13.03.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 49.11 %.

Развива съображения, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя 1 или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № *** на 21.01.2020 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Сочи, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл.

22 от ЗПК. Твърди, че в чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „***“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит. Твърди, че горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от 2 кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Счита, че дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Твърди, че ответникът Д.Б.Б., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

Твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. г. „***“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „***“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: ***.

Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивидуализирано в Приложение №1 към договора за цесия, извадка от което прилагаме с настоящата искова молба.

Твърди, че длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата - година, както и със СМС на посочения от него телефонен номер.

Ако бъде прието, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба. Излага правни съображение и се позовава се на съдебна практика.

Моли да бъде признато за установено че Р. И. Р., ЕГН ********** дължи на „***“ с ЕИК ************ сумата в общ размер от 427,34 евро /835.81 лв./, формирана както следва: 1) главница в размер на 306,77 евро /600 лв./; 2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 10,24 евро /20.03 лв./ за периода от 12.02.2020 г до 13.03.2020 г. 3) законна лихва за 3 забава върху главницата в размер на 110,32 евро /215.78 лв./ за период от 13.03.2020 г. до 29.01.2025 г.г., 4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника. В съдебно заседание не заявява конкретни оспорвания.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

От Договор, Общи условия, Тарифа

/л.26, 6-20 от делото/ се установява, че между страните е сключен договор за паричен заем *** № ***/12.02.2020г., съгласно който „***“ ООД има качеството на заемодател, а ответницата на заемател. Според договора за заем, размерът на отпуснатия заем възлиза на 600 лв., с месечна вноска, обща сума за плащане 620,03лв., при ГЛП от 40,05% и ГПР от 49,11%.

Установява се от Разписка от 12.02.2020г. /л.34 от делото/, че ответницата е получила от ***“ ООД сумата по заема в размер на 600 лв.

От приложения по делото договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 13.01.2022 г. се установява, че „***“ ООД е прехвърлило на *** ЕООД вземанията си към трети лица-длъжници по договори, съществуващи към датата на сключване на договора, съгласно Приложение 1 в това число и вземането си към ответника. В договора за цесия – чл.4.3 е предвидено, че от датата на подписването му цесионерът ще се смята задължен и изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, чрез изпращане на уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД на адресната им регистрация по местоживеене или друг адрес, посочен за връзка в договора за мобилни услуги. Цесионерът се задължава сам да извърши уведомяването от името на цедента и за своя сметка, като за целта цедентът ще издаде изрично пълномощно на цесионера да подписва съответните уведомителни писма до длъжниците по вземанията.

По делото е представено уведомление до ответника/л.5/, от което е видно, че съгласно поетото с договора задължение и по силата на издаденото изрично пълномощно, *** ЕООД в качеството си на пълномощник на *** 4

ООД уведомява ответника, за извършеното прехвърляне на вземането.

Ангажирани са доказателства – удостоверение, извлечение от Приложение №1 към договора за цесия, от които е видно, че процесното вземане е било предмет на прехвърлителнита сделка.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Предявени са специални установителни искове, имащи за предмет претендирани неудовлетворени притезателни права за плащане на задължение, възникнало на основание на договор за кредит и прехвърлено на основание договор за цесия, както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните суми, да докаже съществуването на валиден договор за цесия, както и че за станалото прехвърляне на вземането е уведомен длъжника по правилата на чл.99, ал.3 от ЗЗД; в негова тежест е да докаже основанието и размерът на претендираните суми.

От представените договори за цесия, от приложените пълномощни и уведомления, получени от ответника по делото се установява надлежно прехвърляне на вземането по процесния договор ка кредит на ищеца по делото *** ЕООД. По делото е представено уведомление за прехвърляне на вземане, адресирано до ответницата, което е останало невръчено. Уведомлението до длъжника е приложено към исковата молба и с получаването му в едно с исковата молба, цесията е надлежно съобщена на ответника. Закона не указва формата и момента на съобщаването.Достатъчно е то да е налице в момента, в който съда е сезиран със спора.Няма пречка съобщаването като фактическо действие с правни последици да бъде извършено и от пълномощник.В същия смисъл е Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,ІІ т.о. ТК, в което съдът в изпълнение на правомощията си по чл.291 от ГПК приема за правилна съдебната практика, съгласно която сама по себе си исковата молба не може да се счете за уведомление по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено уведомление макар и дотогава невръчено на длъжника се приема, че съобщаване на цесията все пак е извършено.В настоящия казус ситуацията е аналогична-исковата молба ведно с приложено към нея уведомление и връчването им на ответника имат значение на съобщение по 5 чл.99 ал.4 от ЗЗД. Отделно от това, уведомителното писмо, заедно с пълномощното от цедента е връчено като приложение към исковата молба.

Както приема трайната практика на ВКС (изразена в Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК), получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл. 235, ал.3 от ГПК. Връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник./ в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. ТК на ВКС/. С оглед приетото за редовно връчване на уведомлението като приложение към исковата молба, съдът счита, че цесията е породила действие спрямо ответника и той дължи плащане на произтичащите от процесния договор задължения в полза на ищеца по делото.По този начин всъщност, всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре – на носителя на вземането, са изпълнени. Ответника би могъл да възразява срещу нередовното си уведомяване за извършената цесия, само в случай, че трвърди изпълнение на задължението към стария кредитор. Такива възражения по делото не са противопоставени.