Решение № 161 от 17.07.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Девня, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20263120100109 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба от П. Р. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д********, чрез адв. Д. Г. от ЛАК срещу „Кредирект“ЕООД, ЕИК: 207024290, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че сключения между тях Договор за обезпечен потребителски кредит №1321010 от 10.06.2025 г. е недействителен поради неточно посочен в него ГПР.

В исковата молба ищцата твърди, че на 10.06.2025 г. между нея и ответното дружество е сключен Договор за обезпечен потребителски кредит №1321010 при следните условия: 3 900 лева главница; 50% фиксиран лихвен процент; 62, 83% годишен процент на разходите; 6 месечен срок за погасяване: 4 639, 52 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя;

Обезпечение поръчител/и. Сочи, че съгласно чл. 6. (1) от Договора за заем страните са се споразумели, че договорът ще бъде обезпечен с поръчител/и, които отговарят кумулативно на следните условия: „При един поръчител осигурителният доход на Поръчителят при договор за потребителски кредит с размер на кредита до 2000 лв., следва да е в размер на не по - малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя. При отпуснат Кредит на Кредитополучателя в размер над 2000 лв., осигурителният доход на Поръчителя следва да в размер на не по-малко от три пъти размера на 1 минималната работна заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя; При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях при договор за потребителски кредит с размер на кредита до 2 000 лв., следва да е в размер на не по-малко от минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит. При отпуснат Кредит на Кредитополучателя в размер над 2 000 лв., осигурителният доход на всеки един от Поръчителите следва да в размер на не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя; Да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с Кредитора или свързани с него лица; Да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с Кредитора или свръзани с него лица; Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен" по активни задължения и/или при липса на активно задължение,—по—погасени—задължения за—последните - 12 месеца, предхождащи сключването на договора за кредит с Кредитополучателя, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ“. Твърди, че към договора за кредит е приложена и бланка на договор за поръчителство, който съгласно чл.

6 ал. 1 т. 2.7. „следва да се подпише между страните в срок до 14 дни от сключване на договора за кредит, като информация за Поръчителите ще се предостави от Кредитополучателя на Кредитора за проучване и оценка своевременно, за да бъде подписано Приложение No 1.“ Съгласно чл. 13 (5) от Договора за заем „в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка в размер на 2 467, 30 лв.“ Ищцата сочи, че й е било невъзможно да предостави обезпечение, което да отговаря на завишените изисквания, дадени от кредитора и въпросната неустойка е начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва по заема. По този начин, в действителност общата сума, която е следвало да върне за използвания финансов ресурс не е описаната в договора сума в размер на 4 639, 52 лева, а значително по-голяма – сума в размер на 7 140 лева. Твърди, че в Приложение №3 към кредита й е представено и споразумение за консолидиране на плащания, съгласно което действителната вноска по заема е в размер на 1 190 лв. - сбор от главница, лихва и неустойка.

Счита, че т. нар. неустойка при непредоставяне на обезпечение е по същество разход, известен на кредитора, който е следвало да бъде посочен в ГПР.

Предвид това намира договорът за потребителски кредит за недействителен поради неточно посочено ГПР. Излага подробни аргументи за нищожност на неустоечната клауза, а от там и за недействителност на договора за кредит, като се позовава на редица съдебни актове на съдилища в страната, както и на Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС. Моли за уважаване на исковата претенция и за присъждане на съдебно – деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА с начислен ДДС.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез процесуален 2 представител депозират писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Счита, че не е налице недействителност на договора по смисъла на ЗПК, доколкото съгласно чл. 26 ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не водила до недействителност на целия договор, доколкото същият можел да се прилага и без нея. В тази връзка сочи, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, а е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Твърди, че са съобразени с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. Оспорва твърдението, че клаузите в договора са в противоречие с принципа за добросъвестност и справедливост, респективно добрите нрави, като в тази връзка представя лог файла, от който било видно, че още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му. Излага, че са спазени всички изисквания на чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/, като както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същия. Спазено било и изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. В случая неустойката била дължима едва след изтичане на срока за предоставяне на обезпечение, което изключвало нейната дължимост към момента на сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, ставало ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. От договора и от Стандартния европейски формуляр било видно, че преди сключването и при подписването му кредитополучателят е бил наясно, че ГПР не включва неустойката и, че последната ще се дължи, ако не се предостави обезпечение на кредита.

Текстовете на процесния договор не съдържали никаква заблуда относно размера на ГПР и оспорената клауза потребителят е бил наясно още преди сключването на договора, че освен главница и лихва, ако не обезпечи кредита ще дължи и неустойка. Ответникът твърди в отговора, че оспорената от ищеца неустойка е действителна, доколкото договарянето й не противоречи на закона, процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, а към договора било налице и споразумение, в което допълнително, изчерпателно и детайлно са уговорени условията и предпоставките за плащането на неустойката. Отделно от това Кредиторът бил осигурил достатъчно дълъг срок за предоставяне на договореното обезпечение – 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е 3 обвързан по никакъв начин от оспорената неустойка, както и без никакви други отрицателни последици заплащане на обезщетения или такси. Именно чрез възможността за отказ от договора се гарантирали в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Сочи, че напълно неоснователно ищецът се позовава на чл. 33 ал. 1 от ЗПК, доколкото цитираната разпоредба уреждала правило при забава на погасяванията на потребителя, а в настоящия случай неустойката била уговорена за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, а не за забавено изпълнение на потребителя. На тези основания моли за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски.

В с.з. страни т е не се явяват и не се представляват. Представят писмени становища, в които поддържат позициите си по спора.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Съобразно изложените от страните факти, релевираните доводи и възражения и при съвкупната преценка на представените доказателства, съдът намира, че между ищцата П. Р. П., ЕГН: ********** и „Кредирект“ЕООД е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен между тях на 10.06.2025 г. Договор за обезпечен потребителски кредит №1321010 , по силата на к о й т о кредиторът

„Кредирект“ЕООД е предоставил на кредитополучателят П. Р. П., ЕГН: ********** сума в размер на 3 900 лева. По делото са представени процесния договор за кредит, както и искане за заем, отправено чрез интернет платформата на заемодателя, свалени от системата на кредитодателя. В договора за кредит и в искането за отпускането му са посочени личните данни на кредитополучателя ответник. Посочена е заемната сума в размер на 3 900 лева, лихвен процент, годишен процент на разходите в приложения стандартен формуляр за преодставяне на информация за потребителските кредити.

В чл. 6 ал. 2 от договора е предвидено, че заемателят се задължава да предостави обезпечение – поръчители, които да подпишат договор за поръчителство, отговарящи на изискванията по чл. 6 ал.1 т.1 - т.2.7 от Договора.

Съгласно чл. 13 ал. 5 от договора при неизпълнение на горното задължение, дължи неустойка в размер на 2 467, 30 лева, дължима в пълен размер от деня след изтичане на уговорения между страните 14-дневен срок. В чл. 6 ал. 4 е предвидено, че договорът не би бил сключен от страна на кредитодателя без представяне на обезпечение.

Нищожността е най-тежкият порок на сделките, тя е обективно състояние, което ги лишава от правно значение. Нищожните сделки не пораждат правни последици от момента на сключването им и не могат да бъдат заздравявани. Нищожността настъпва по право и всеки заинтересован правен субект може да се позове на нея. С оглед изложеното настоящият 4 съдебен състав намира, че винаги е налице правен интерес от признаване нищожността на сключената сделка независимо от обстоятелството дали по същата е налице плащане, респективно дали е налице възможност за страната да предяви осъдителен иск, предвид което предявеният иск е допустим.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Доколкото страна по процесния договор за кредит в качеството му на кредитополучател е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност, и предвид предмета на сделката, в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9 ал. 1 от ЗПК и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП – арг. § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.