Решение № 163 от 18.12.2020, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Кюстендил , 18.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на деветнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Росица Б. Савова

Татяна Х. Костадинова

Калин К. Василев

Мая Д. Стойнева като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20201500500419 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба на адв. Р.Д. – от АК Кюстендил, в качеството на особен представител на А. П. Ш. – ответник по гр.д.№468/2018 г. по описа на РС – Дупница. Обжалва се решение №93/10.02.2020 г., постановено от Дупнишкия районен съд по гр.д.№468/2018 г. по описа на същия съд, допълнено с определение от 17.03.2020г.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е признал за установено, че А.П.Ш., ЕГН **********, от гр.Бобов дол, ул.Д. № 66, вх. В, ет 3, ап.52, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „П. Д.“ №25, сумите по заповед по ч.гр.д.№ 2000/18 по описа на ДРС, както следва: 482.04 лв. главница,79.97лв. договорна лихва, 23.36 лв. такса, 398.75 лв. такса услуга кредит у дома, ведно с законната лихва върху главница от 03.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането; А.П.Ш. е осъдена да заплати на „Агенция по събиране на вземания“ ЕАД- 900 лв. деловодни разноски, допълнено с т.нар.определение от 17.02.2020г., с което Ш. е осъдена да заплати сумата 61,99лв .

Особеният представител на ответника по иска оспорва изцяло постановените от РС – Дупница съдебни актове, релевирайки доводи за неправилност, породена от необоснованост и незаконосъобразност- поради постановяване при нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

На първо място счита, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в немотивирането на своя съдебен акт. Твърди се също така, че районният съд е игнорирал и оставил без обсъждане изложените в отговора на исковата молба доводи за нищожност на клаузи от процесния договор за потребителски кредит, а именно: Услугата „кредит у дома“, услугата „оценка на досие“ и начислената възнаградителна лихва. Сочи нищожност на клаузата за услуга „кредит у дома“ поради противоречието й с разпоредбата на чл.10а ЗПК. Твърди също, че с нея се заобикаля императивното изискване на чл.19, ал.4 от ЗПК. Особеният представител на ответницата по 1 иска излага доводи и за нищожност и на клаузата „оценка на досие“ поради противоречието й с нормата на чл.10а, ал.4 ЗПК, доколкото приема, че не става ясно за какво точно действие се дължи тази такса. Сочи противоречие на въпросната клауза и на разпоредбата на чл.16 от ЗПК, която предвижда императивно задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.С молба вх.№5673/13.11.2020г.въззиваемото дружество изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и претендира за отхвърлянето й ведно с присъждане на разноски.

Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в срок и от надлежна страна.

Въззивният съд намира за установено следното от фактическа страна:Първоинстанционното производство е образувано по иск, предявен от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД против А. П. Ш. от гр.Бобов дол, като се иска признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата Ш. дължи на ищцовото дружество следните суми :482.04 лв. (четиристотин осемдесет и два лева и четири стотинки) - главница; . •

79.97 лв. (седемдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки) Договорна лихва за периода от 14.12.2016 г. до 06.12.2017 г.; 23.36 лв. (двадесет и три лева и тридесет и шест стотинки) - Такса за оценка на досие за периода от 21.12.2016 г. до 06.12.2017 г.;

119.59 лв. (сто и деветнадесет лева и петдесет и девет стотинки) - Такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя за периода от 21.12.2016 г. до 06.12.2017 г.; 279.16 лв. (двеста седемдесет лева и шестнадесет стотинки) - Такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителни вноски по по местоживеене на Кредитополучателя за периода от 21.12.2016 г. до 06.12.2017 г.;

61.99 лв. (шестдесет и един лева и деветдесет и девет стотинки) Обезщетение за забава за периода от 15.12.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда -02.10.2018 г.; Законна лихва за забава: за периода от подаване на заявлението в районен съд - 02.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението Исковото производство е било образувано, доколкото заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК , като исковите претенции са предявени в срока по чл.415 ГПК – съобщение с указания е получено от заявителя на 07.02.2019г.; респ.исковата молба е депозирана на 05.03.2019г.

Районен съд- Дупница е уважил исковете, приемайки, че ответницата е преустановила плащането на вноските по отпуснатия кредит след заплащане само на шест броя вноски по погасителния план, както и че са неоснователни оспорванията относно нищожност на клаузи по договора.

По делото се установява, че на 10.10.2016 г. между "Провидент Файненшъл България" ООД и А. П. Ш. e сключен договор за потребителски кредит №594017011 , съгласно който кредиторът е отпуснал сума в размер на 550 лв., а кредитополучателят се е задължил да я върне, ведно с уговорените лихви и такси. Съгласно чл. 27 от договора с подписването му кредитополучателят е декларирал получаването на сумата, предмет на кредита. Ответницата се задължила да я върне на 60 седмични погасителни вноски по 19,26 лв., като общият размер на дължимата сума е 1155,12 лв. - главницата, фиксирана договорна възнаградителна лихва ( 108,49 лв.), такса за оценка на кредитното досие ( 27,50 лв.) и такса за използване на услуга "Кредит у дома", съгласно уговореното в чл. 25 от договора (469,13 лв.).

На 01.07.2017 г. е подписан договор за прехвърляне на парични задължения между „Файненшъл България“ ЕООД / предишно наименование "Провидент Файненшъл България" ООД/ и „Изи Асет Мениджмънт“АД , касаещ и процесния договор за потребителски кредит, 2 а впоследствие – въз основа на рамков договор от 16.11.2010г.между „Изи Асет Мениджмънт“АД и "Агенция за събиране на вземания"ООД /сегашно ЕАД/, е сключено допълнително споразумение от 01.11.2017г. към посочения рамков договор , по силата на което и задължението по посочения договор за заем е прехвърлено на въззиваемото дружество, за която цесия длъжникът е уведомен с исковата молба.

Ответникът чрез назначения си на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, както в отговора на исковата молба, така и във въззивната си жалба, оспорва клаузите от договора за потребителски кредит, касаещи услугата "кредит у дома", услугата "оценка на досие" и възнаградителната лихва, като твърди, че те са нищожни.Като основание за нищожност на клаузата, уговаряща услугата "кредит у дома" въззивницата сочи, че е в противоречие на разпоредбата на чл. 10а от ЗПК.

Въззивният съд намира, че възражението е основателно.

В чл. 25 от договора е посочено, че услугата "Кредит у дома" се изразява в предоставяне на кредита в брой по местоживеене на клиента и събиране на седмичните погасителни вноски отново по неговото местоживеене, като за същата се дължи такса, 30 % от която е равна на разходите, свързани с предоставяне на кредита, а останалата част - с разходите за събиране на вноските по уговорения начин. Предвидено е, че тази такса е дължима от клиента при подписване на договора, но е платима на равни вноски през периода на кредита за негово улеснение. От анализа на тази клауза се установява, че тя се състои от два компонента- разходи на кредитора, свързани с предоставянето на заемната цена и разходите за събиране на седмичните вноски в дома на Клиента Съдът счита, че в първата си част клаузата противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като е свързана с усвояването на сумата от потребителя, респективно е свързана с основното задължение на ответника по договора, да предостави заемната сума. По отношение на втория компонент съдът счита, че също е нищожна, тъй като по същество представлява печалба на кредитора.

В договора е посочено, че общо дължимата такса "Кредит у дома" е в размер на 469,13 лв., като при изчисляване на посочения общ годишен размер на разходите от 48,1 % не е включена тази такса. Посочената сума следва да бъде взета предвид при преценка на действителния годишен процент на разходите по кредита, доколкото въпросната такса е начислена като покупна цена на твърдяната услуга, респективно представлява разход за потребителя. Следователно с нея се заобикаля императивното изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, гарантиращо максимално допустимия процент на разходите на годишна база по потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет, поради което е нищожна.

Съдът счита, че уговорката за такса за оценка на досието също е нищожна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Според тази разпоредба видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Посочената таксата е уговорена в чл.

3 от договора като задължителна. Според тази клауза таксата се начислява за "услуги по оценка на досието на клиента", платима е при подписване на договора, но е включена в седмичните вноски за улеснение на клиента. Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, тъй като е неясна- не става ясно за какво точно действие (услуга) се дължи въпросната такса. Следователно се заобикалят изискванията на закона и като такава клаузата е нищожна по аргумент на чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Съдът счита също така, че доколкото оценката на досието предхожда сключването на договора, то тази дейност касае усвояването на кредита, във връзка с което кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Клаузата противоречи и на чл. 16 от ЗПК, която предвижда императивно задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.

Клаузата, с която е уговорена такса за оценка на досие, на практика прехвърля върху самия 3 длъжник финансовата тежест от изпълнението на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, вменени й с посочената нормата и води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.

Съдът счита, че е неоснователно възражението на жалбоподателката за нищожност, поради противоречие с императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК на клаузата, касаеща дължимата възнаградителна лихва, тъй като годишният процент на разходите, включващ договорена възнаградителна лихва, такса оценка на досие и такса услуга "кредит у дома" надхвърля пет пъти размера на законната лихва. В тази връзка следва да се посочи следното:

Договорената между страните лихва представлява печалба за кредитодателя за това, че кредитополучателят ползва неговите парични средства, т. е тази лихва има възнаградителен характер, поради което се дължи така, както е уговорена. Видно от представения договор, общият размер на същата е 108,49 лв. Договореният процент на разходите се равнява на 48,1 % и не надвишава посочения в нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК такъв- до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Следователно размерът на възнаградителната лихва не надхвърля посочения в цитираната норма размер, поради което съдът счита, че не е нищожна клаузата, установяваща размера на възнаградителната лихва.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита. В случая следва да се отчете, че по отношение на реда за погасяване на вземанията по договора приложение намира уговорената между страните в чл. 9 от същия поредност за погасяване на задълженията, а именно законна лихва за забава, възнаградителна лихва и след това и главницата. От съдебно- счетоводната експертиза, приета в първоинстанционното производство, се установява, че общо изплатените суми от ответницата по отпуснатия паричен заем са на обща стойност 171лв. Установява се също така, че размерът на лихвата за забава до подаване на заявлението /02.10.2018г./ е в размер на 62,36 лв. Следователно с платената от ответницата сума е погасена лихвата за забава и възнаградителната лихва /108,49лв./ - респ.ответницата остава да дължи главницата, която следва да бъде в претендирания й размер.