Решение № 1145 от 30.10.2017, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година 30.10.2017

Град Стара

Загора

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесети септември Година 2017 в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар: Н.Н.

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Р.гражданско дело номер 2607 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът „А.” ЕАД твърди в искова си молба, че на 16.11.2010 г. „А." ООД, на която бил правоприемник, сключила с „И." АД рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). Съгласно приложение № 1 от 01.05.2014 г. към същия договор, вземането на „И." АД срещу ответницата било прехвърлено на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и с всички лихви.

Ответницата била уведомена за станалата продажба на вземането с уведомително писмо, което й било изпратено с известие за доставяне и получено на 26.02.2016 г. В случай, че оспорела уведомяването й, се считала уведомена за цесията и въз основа на заявлението по чл. 410 ГПК, защото според посочената практика на ВКС, законът не поставял специални изисквания за начина, по който следвало да бъде извършено уведомлението и поради това получаването му в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане, не можело да бъде игнорирано. На 24.10.2013 г. между „И." АД, като заемодател и ответницата, като заемател, бил сключен договор за паричен заем № 1938579 в съответствие с разпоредбите на ЗПК. С подписването му заемодателят се задължил да й предостави 700 лева, които представлявали главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които й бил отпуснал кредита, се уреждали от договора и общите условия към него. Предоставянето в собственост на посочената в договора сума съставлявало изпълнение на задължението на заемодателя да й предостави заема и създавало задължението й да го заплати на погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Те съставлявали плащане на главницата и надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, която съставлявала печалбата му, като лихвения процент бил фиксиран за срока на договора и посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена на 1467.24 лева, а договорната лихва била 767.24 лева.

Според договора, заемателят се задължил да върне кредита в срок до 18.10.2014 г., на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 122.27 лева. С подписването на договора, заемателят удостоверил, че бил уведомен подробно за всички клаузи от него и се съгласявал се с тях, и желаел договора да бъдел сключен. В случай, че забавел плащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, дължал такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания, в размер на 9 лева, която се начислявала за всеки следващ 30-дневен период, през който имало забавена с повече от 30 дни погасителна вноска, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябвало да заплати заемателя, не можели да надхвърлят 45 лева.

На основание тези разпоредби, на ответницата била начислена такса разходи 45 лева. На основание ЗПК й била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва от 01.06.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда, в размер на 240.93 лева, който бил съвкупност от лихвите за забава в плащането на всяка отделна падежирала и неплатена погасителна вноска. Ответницата не била платила изцяло дължимия паричен заем, като сумата, която била погасена до момента, била 145 лева, с която били погасени – 45 лева такса разходи, 95.60 лева от договорната лихва и 4.40 лева от лихвата за забава от 23.11.2013 г. до 31.05.2014 г. Срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска на 18.10.2014 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Съдът уважил претенцията му и по ч.гр.д. № 978/2016 г. му била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която обаче, ответницата възразила в срок, което обусловило подаването на исковата му молба. Искането е да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 700 лева за главница от невърнат заем по договора за паричен заем № 1938579/23.10.2013 г., с 671.64 лева договорна лихва от 22.11.2013 г. до 18.10.2014 г., с 240.93 лева лихва за забава от 01.06.2014 г. до подаване на заявлението в съда и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 978 по описа за 2016 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за разноските по делото.

Ответницата Н.Й.Б., редовно призована, не е подала писмен отговор, а в проведеното по делото, при новото му разглеждане, съдебно заседание, оспорва чрез пълномощника си предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни и й присъди сторените по делото и в производството по чл. 240 ГПК разноски, с възражения и доводи, изложени от пълномощника й в същото заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

Настоящото дело е образувано въз основа на решение № 147/04.05.2017 г. по приложеното в.т.д. № 1062 по описа за 2017 г. на Старозагорския окръжен съд, с което по реда на чл. 240, ал. 1, т.

1 ГПК е отменено постановеното срещу ответницата неприсъствено решение № 1116/29.11.2016 г. по приложеното гр.д. № 1959 по описа за 2016 г. на Старозагорския районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Въпреки, че в това отменително решение не е посочено от къде да започне новото разглеждане на делото, доколкото със същото Старозагорският окръжен съд е отменил постановеното срещу ответницата неприсъствено решение само поради ненадлежно връчване на същата на призовките за съдебното заседание, а не и на съобщението за отговор, с препис от исковата молба и приложенията, то по аналогия с чл. 307, ал. 3 ГПК, именно от насрочването на делото за съдебно заседание по чл. 140 ГПК, съдът започна новото му разглеждане (чл. 308 ГПК).

За процесните вземания ищецът е подал на 29.02.2016 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 978/2016 г. на СтРС, по което на 01.03.2016 г. е издадена исканата заповед № 593, срещу която на 29.03.2016 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответницата е подала възражение по образец, поради което на 25.04.2016 г., в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове, които поради това се смятат предявени на 29.02.2016 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта за изпълнение срещу ответницата (чл.

422, ал. 1 ГПК).

На 23.10.2013 г., между

„И.” АД от една страна, като заемодател и ответницата от друга страна, като заемател, е сключен при общи условия представения по делото при първоначалното му разглеждане договор за паричен заем № 1938579 (л. 5-7 от гр.д. № 1959/2016 г. на СтРС). Последният обаче, с оглед предмета му и правата и задълженията на страните по него, несъмнено представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК (Обн. ДВ бр. 18/2010 г., изм. и доп.). Според легалното му определение, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне (чл.

9, ал. 1 ЗПК). Че именно такъв е характера на процесния договор, сочи и чл.

2, ал. 1, т. 1 от него, според който, в относимата му за случая част, страните са заявили, че сключват този договор на основание предоставен предварително на заемателя стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия на бъдещия паричен заем (л. 5).

А такава преддоговорна информация във формата на стандартен европейски формуляр изисква да бъде предоставена на потребителя именно нормата на чл. 5, ал. 2 ЗПК.

Именно поради това и ищецът сочи на страница втора в исковата си молба, че процесния договор за заем е сключен в съответствие с разпоредбите на ЗПК. Ето защо съдът намери, че този сключен между ответницата и „И.” АД процесен договор за заем, представлява всъщност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК.

По силата му „И.” АД предоставило на ответницата кредит, под формата на заем в размер на 700 лева, а ответницата се задължила да му го върне, заедно с начислените възнаградителни лихви или общата сума от 1467.24 лева – разсрочено, на 12 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 122.27 лева, чиито падежи за плащането им са посочени в чл.

3, т. 5 от договора, като първата вноска е платима на 22.11.2013 г., а последната на 18.10.2014 г. (л. 5 от гр.д. № 1959/2016 г. на СтРС).

Страните не спорят, а е видно и от подписа на ответницата в договора, удостоверяващ това, че на 23.10.2013 г., „И.” АД е изпълнило задължението си по този договор и й е предоставило на същата дата обещания кредит под формата на заем в размер на 700 лева (чл.

3, ал. 1 и чл. 4 от договора).

На 01.05.2014 г., между

„И.” АД и ищеца (тогава дружество с ограничена отговорност с фирма „А.“ ООД) е сключено представеното при първоначалното разглеждане на делото в препис – извлечение съгласно чл. 184 ГПК и неоспорено от ответницата – Приложение № 1 към представения по делото рамков договор от 16.11.2010 г. за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) (л. 8-12 от гр.д. № 1959/2016 г. на СтРС). От същото следва да се приеме, че „И.” АД е цедирало на ищеца и вземането си от ответницата за 700 лева главница по процесния договор за заем, заедно с всички принадлежности, привилегии и обезпечения, включително с изтеклите лихви, или сумата от общо 1467.24 лева (л.

12 от гр.д. № 1959/2016 г. на СтРС). Неоснователни при това положение са доводите на пълномощника на ответницата при новото разглеждане на делото, че това приложение не било с оглед датата на сключването му на 01.05.2014 г. част от сключения по-рано на 16.11.2010 г. рамков договор за цесия, защото именно противното е уговорено в §2.1 от същия договор, а именно, че с него страните са се споразумели да прехвърлят при спазване на условията му и нови вземания, възникнали след сключването му, които ще бъдат индивидуализирани от тях в ново приложение № 1 към него със съответната нова дата, с чието съставяне, изпращане и потвърждение от страните по този договор съобразно т. 4.3 и следващите от него, то става неразделна част от същия договор и ще има силата и значението на допълнително споразумение към него, което го изменя съответно (л. 8 от гр.д. № 1959/2016 г. на СтРС).

С представеното при първоначалното разглеждане на делото пълномощно, „И.” АД е упълномощило ищеца да уведоми от името на цедента длъжниците за цедираните с този договор вземания на ищеца (л. 15 от гр.д. № 1959/2016 г. на СтРС). От представеното при първоначалното разглеждане на делото известие за доставяне е видно, че ищецът е изпратил на ответницата полученото лично от последната на 26.02.2016 г. уведомление за тази цесия (л. 13-14 от гр.д. № 1959/2016 г. на СтРС). Неоснователни са доводите за противното на пълномощника й при новото разглеждане на делото, че тя не била уведомена за тази цесия, защото подписът й под това известие не бил неин и тя не живеела към датата на връчването му на този адрес. Процесуалното право на ответницата да оспори по реда на чл. 193 ГПК автентичността на този си подпис под това известие, е преклудирано съгласно чл. 133 ГПК с изтичането на срока за отговор, в който тя не е подала отговор при първоначалното разглеждане на делото и не е оспорила с него този си подпис под това известие, а съдът при това положение е подчинен на необорената му от нея в такова производство по чл.