Решение № 1256 от 12.11.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2066/2023
- Вид
- Решение № 1256
- Подписан
- 12.11.2025
- Състав
- Таня Яворова Букова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 70, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предложение трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 29 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 29, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 31, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 32, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 33, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Закон за наследството
- чл. 7, ал. 2 · Закон за политическите партии
- чл. 9, ал. 1 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1256 гр. Пловдив, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Таня Яв. Букова при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20235300102066 по описа за 2023 година
Ищецът Д. А. А. с ЕГН **********, от гр.
*********************************** твърди, че : през месец март 2019 г. бил диагностициран с „*********************“, като след известен период на лечение в „ЦПЗ Пловдив“ ЕООД бил освободен в градски отпуск; към този момент изпитвал нужда от средства поради ниския размер на получаваното трудово възнаграждение и високата инфлация, поради което теглил и кредити от небанкови институции, основно онлайн; споделил за финансовите си проблеми на близка, с чието съдействие през месец ноември 2022 г. го потърсила жена, представила се за Р. Й. Й., с която се разбрали да се срещнат пред блока, в който се намира собственият му апартамент, с адрес – *****************************; като се срещнали ищецът споделил на Й. за ситуацията, в която се намира и тя му казала, че ще му помогне като му даде пари да си плати задълженията, срещу което той да й прехвърли жилището си, защото, ако това не станело така или иначе щели да му го вземат, на които думи А. повярвал безрезервно; ответницата казала, че ще му даде 30 000 лева, тъй като това е реалната цена на апартамента, както и че след продажбата ще може да остане да живее в него докато му купи друг, по-малък апартамент; тъй като ищецът нямал никаква представа за стойността на имота си, сумата му се сторила огромна; за кратко време с помощта на ответницата ищецът се 1 снабдил с необходимите документи за сключване на договора и в края на месец ноември 2022 г. Й. му се обадила да отидат до нотаруса за осъществяване на сделката; в нотариалната кантора една жена му дала да подпише много документи и той ги подписал, без да знае какво подписва, без да му се чете нотариалният акт, а дори и да му бил прочетен, той едва ли щял да разбере какво подписва, тъй като въпреки че не е поставен под запрещение не можел да разбира точно какво извършва и му се обяснява; през месец април 2023 г. Й. му се обадила и му казала, че трябва да напусне жилището; притеснен ищецът споделил с близки и като им показал документа за продажбата те му казали, че в него никъде не е написано, че може да остане да живее в апартамента докато му бъде закупен друг по-малък.
Тъй като продажната цена по договора е в пъти по-ниска от реалната пазарна такава, а дори и много по-ниска от данъчната оценка на имота, то налице е нееквивалентност на престациите, поради което сключеният на 29.11.2022 г. между ищеца и ответницата договор за покупко-продажба във формата на Нотариален акт № ***, том*, рег. №*****, дело № *** на Е. А. Нотариус с район на действие – Районен съд – Пловдив, вписан в Регистъра на Нотариалната камара под № ***, е нищожен като накърняващ добрите нрави.
Вън от горното при сключване на договора ищецът е бил в невъзможност да разбира и да ръководи действията си, както и да се грижи сам за своите работи поради наличното у него общо заболяване – *********************, поради което лесно е можел и да бъде измамен, да се поддаде на внушение и да бъде заблуден с оглед липсата на възможност за логическо мислене поради болестно ангажираните му памет и интелект.
Отделно от изложеното ищецът е бил въведен в заблуждение от ответницата, която е създала у него измамливо убеждение, че договорът се изготвя за заплащане на задълженията му към небанковите институции за бързи кредити, тъй като, ако не ги погасял, така или иначе щели да му вземат имота, както и че ще остане да живее в апартамента докато тя му закупи помалък.
Освен това ищецът сключил договора при явно неизгодни условия поради притесненото си положение – липса на средства за издръжка и лечение на заболяването му поради високата инфлация и ниския размер на получаваното от него трудово възнаграждение и наличие на задължения към 2 небанкови институции за бързи кредити.
Въз основа на така очертА.та фактическа обстановка ищецът моли съда да прогласи сключения на 29.11.2022 г. между него и ответницата договор за покупко-продажба във формата на Нотариален акт № ***, том*, рег. №*****, дело № *** на Е. А. - Нотариус с район на действие – Районен съд – Пловдив, вписан в Регистъра на Нотариалната камара под № ***, за нищожен, тъй като накърнява добрите нрави. В случай на отхвърляне на така предявения иск ищецът моли съда да унищожи договора, тъй като при сключането му не е могъл да разбира и да ръководи действията си, евентуално, тъй като е бил подведен от ответницата да го сключи чрез умишленото му въвеждане в заблуждение, евентуално, тъй като договорът е сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия.
Главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение трето ЗЗД, съединен за съвместно разглеждане с искове с правно основание чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 31, ал. 1 ЗЗД, чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1 ЗЗД, чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1 ЗЗД, последните три иска предявени при условията на евентуалност.
Ответницата Р. Й. Й. от **************************, в подадения от пълномощника й адвокат К. Д. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор признава, че е стрА. по атакувания от ищеца договор, но оспорва всички изложени в исковата молба твърдения, като сочи, че : през есента на 2022 г. тя търсила да закупи жилище без посредник и нейна позната й споделила, че разбрала за човек, който си продава апартамента в гр. *********************“, чийто телефон й дала; така тя се свързала с ищеца А., с който уговорили среща пред блока, в който се намира апартаментът; в деня на срещата ответницата установила, че сградата е Д. стара, изградена от панели, някъде през 50-те – 60-те години на миналия век и в нея няма асансьор; на влизане в апартамента я лъхнала неприятна миризма, жилището било ужасно мръсно, имало безброй вещи и отпадъци навсякъде в него – буквално нямало свободно място, където да се седне; след огледа, при който установила, че апартаментът е за основен ремонт, тя казала на ищеца, че не би могла да даде повече от 80 000 лв. за състоянието, в което се намира имотът; той веднага се съгласил на предложената му цена, но имал условие да остане да живее в жилището до пролетта, за да има време да намери къде да се премести; ответницата се 3 съгласила, но при условие, че плати цената на вноски, последната от които при освобождаване на апартамента; ищецът поискал капаро, като ответницата се съгласила да даде, ако подпишат предварителен договор; така на 24.11.2022 г. сключили предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот и в деня на подписването му тя превела на ищеца по банков път капаро в размер на 2000 лв.; преди настъпване на уговорения срок за сключване на окончателния договор – до 16.12.2022 г., на 29.11.2022 г. страните се явили в кантората на Нотариус Е. А.-А., която лично им прочела нотариалния акт и те заявили, че са съгласни с условията и се подписали; съобразно постигнатите договорености в предварителния договор на 29.11.2022 г. ответницата превела на ищеца 28 000 лв., а остатъкът от продажната цена от 50 000 лв. заплатила изцяло по банков път в периода 02.01.2023 г. – 28.04.2023 г. /два дена преди датата, на която следвало да бъде предадено владението на имота – 30.04.2023 г./ на седем вноски, въпреки това продавачът отказал да й предаде владението на апартамента, който в подадената искова молба изцяло недобросъвестно представя неверни обстоятелства, не признава и истинската сума, която е получил по банковата си сметка за процесния имот, което е явна злоупотреба с права, за да може да продължи да ползва напълно неоснователно продадения имот.
Договорът за покупко-продажба не накърнява добрите нрави, тъй като договорената и платена цена за имота е 80 000 лв., която надвишава приблизително два пъти данъчната му оценка, като тя съответства и на реалното му състояние към датата на сключване на договора и на уговорката за предаване на владението повече от 5 месеца след финализиране на сделката.
В разрез с наведените в исковата молба твърдения при сключване на договора ищецът бил в отлично здраве и кондиция, бил напълно ясно, че продава апартамента си и ясно потвърдил волята си пред нотариуса, напълно осъзнавал правните последици на сделката, изписал трите си имена на няколко екземпляра от нотариалния акт. Той не е споделял да има някакви здравословни проблеми. При водене на преговорите той разсъждавал последователно и логически свързано, като не се проявили признаци за наличието на здравословни проблеми. От друга стрА., както самият той признава, не е поставен под запрещение, следователно не са налице и правни пречки за сключването на договора. Нещо повече, действията му са напълно 4 предмерени и добре преценени, с подаването на исковата молба твърди, че е бил измамен, като самият той прикрива истинската сума, която е получила за апартамента – очевидо целта му е да получи опредЕ. имотна облага и да продължи да ползва жилището, въпреки, че ответницата е заплатила пълната продажна цена по предварителния договор.
Отделно от горното самият ищец признава, че работи на постоянен трудов договор в обществения транспорт и ако твърденията му за наличие на заболяване и психологическо разстройство са верни, то как тогава работодателят му е поверил отговорността да обслужва хиляди граждани ежедневно в градския транспорт, изпълнявайки длъжността кондуктор. Освен това няма данни след приключване на лечението му в средата на месец април 2019 г. ищецът да е имал последващи здравословни проблеми или психологични заболявания, нито да е воден на отчет в лечебно заведение, следователно здравословното му състояние е било Д.тъчно добро, за да започне работа, която изпълнява и понастоящем и да има трайно установени трудови навици.
При сключване на договора ищецът не е споделял на ищцата, че има задължения по бързи кредити, единствено настоял да получи капаро по предварителния договор, като ответницата нито има представа, нито се е интересувала защо са му трабвали парите и какви са мотивите му за продажба на апартамента. Също така, тя не му е давала обещание, че ще му закупи друг апартамент. Единственото, което обещала било да плати договорената продажнна цена по уговорения начин и да му преД.ви възможност да ползва имота до 30.04.2023 г., което е изпълнила.
Неотносими към спора са обстоятелствата дали продавачът е имал кредитни задължения или висящи изпълнителни дела. Представените с исковата молба договори за кредит са неподписани и не възпроизвеждат никакви правоотношения, а от приложената към нея справка за образувани изпълнителни дела се установява, че към 21.07.2023 г. срещу ищеца няма нито едно висящо изпълнително дело, по което той е длъжник.
Неоснователни са и върденията на ищеца, че е действал при крайна нужда – нито е имало налице крайна нужда, нито е извършил правни действия при крайна нужда. Дори и да се предположи, че нещо го е подтикнало да продаде имота си, то сделката не е сключена при явно неизгодни условия, тъй 5 като продажната цена отговаря на пазарната цена на имота и на състоянието, в което се намира.
По изложените съображения ответницата моли с да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като обсъди твърденията, признанията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :
Страните не спорят, а и видно от приетия като доказателство заверен препис на Нотариален акт №***, том *, рег. № ****, дело № ***/**.**.**** г. на Е. А.-А. – нотариус с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд – Пловдив, вписан в Служба по вписванията дв. вх. № *****, вх. рег. № *****/**.**.**** г., Акт № **, том ***, дело № ****/** г., че на 29.11.2022 г. са сключили договор за покупко-продажба във формата на посочения нотариален акт, по силата на който Д. А. е продал на Р. Й. следния свой собствен недвижим имот : самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 25.11.2022 г., с адрес на обекта :