Определение № 2293 от 24.02.2026, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2293

Варна, 24.02.2026 г.

Административният съд - Варна - VII състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

СТАНИСЛАВА СТОЕВА като разгледа докладваното от съдията Станислава Стоева административно дело № 541/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166 от АПК вр. чл. 172 ал. 6 ЗДвП.

Постъпила е жалба от С. Т. Д., [ЕГН] срещу Заповед GPAM № 2172911/11.02.2026г., издадена от Старши полицай в Четвърто РУ при ОДМВР Варна, с която на основание чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от това право по съдебен или административен ред за срок от 6 месеца до 1 година.

В жалбата е обективирано и искане за спиране изпълнението на процесната заповед като се твърди, че притежава свидетелство за правоспособност. Поддържа се, че не става ясно какво се цели с издаването на заповедта. Отделно от това се твърди, че предварителното изпълнение на ПАМ би довело до значителни вреди за оспорващия, тъй като с посоченото в заповедта превозно средство – комбиниран багер се изпълняват договори за извършване на СМР от дружеството, негова собственост.

На изложените основания се иска спиране на предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ до решаване на спора по същество.

С жалбата са представени: свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника, договор за финансов лизинг, договор за строително монтажни работи от 15.01.2026г. с количествено-стойностна сметка.

В изпълнение на съдебно разпореждане с писмо с.д. № 3778/24.02.2026г. от ответника е представена административната преписка, като в същото не е изразено становище по особеното искане.

За да се произнесе по молбата, съдът съобрази следното:

Искането е депозирано спрямо акт, който е оспорен по предвидения в АПК ред, като по жалбата е образувано настоящото адм. дело № 541/2026г. Видно от представените с преписката доказателства, заповедта е връчена на Д. на 11.02.2026г., а жалбата против нея е подадена на 23.02.2026г., т.е. в законоустановения срок. Същата се явява допустима за разглеждане, което обуславя и допустимостта на искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената с нея заповед.

По неговата основателност съдът съобрази следното:

Със заповедта, чието спиране на изпълнение се иска, Старши полицай в Четвърто РУ при ОДМВР Варна е наредил налагане на ПАМ по чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП: прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от това право по съдебен или административен ред за срок от 6 месеца до 1 година.

Доколкото заповедта е издадена на основание чл.171 от ЗДвП, като съгласно чл.172 ал.6 от с.з. жалбата не спира изпълнението й, освен ако съдът не разпореди друго, същата подлежи на предварително изпълнение по силата на закона. В цитираната разпоредба обаче не се съдържат основанията, при наличието на които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което, на осн. чл. 172 ал. 5 от ЗДвП приложение следва да намери общата норма на чл. 166 ал. 2 от АПК. Последната дава възможност съдът да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В случая административният акт подлежи на незабавно изпълнение по силата на нормативен акт и административният орган, издал този административен акт не е длъжен да излага мотиви относно съществуването на предвидените в чл. 60 АПК условия. Законодателят е приел, че този акт подлежи на предварително изпълнение, поради важността на обществения интерес, който обслужва, като се презюмира една или всички предпоставки в чл. 60 ал. 1 АПК.

Предвид описаната нормативна уредба, именно молителят е този, който следва да твърди и да доказва значителна или трудно-поправима вреда.

Съдът намира, че в случая безспорно се установяват настъпването на такива от предварителното изпълнение на ЗППАМ. Представените с жалбата доказателства относно сключени договори за изпълнение на СМР, обхващащи продължителен период, с посочени срокове, задължения, неустойки при неизпълнение, безспорно установяват необходимостта от ползването на багера. Освен това, съдът съобрази и представените данни за собствеността на багера, която е на „ОТП Лизинг“ ЕООД, клон Варна, а не на молителя.

Трудовите ангажименти на жалбоподателя, чрез собственото му дружество, обуславят извод, че прекратяване на регистрацията на превозното средство, посредством което изпълнява задълженията си по сключени договори, би довело до невъзможност да ги изпълнява за продължителен период от време, което би имало последици за него освен прекратяване на договорите, за бъде принуден да заплаща и неустойка за неизпълнението им, т.е., налице е възможност за Д. да настъпят значителни вреди, надхвърлящи рамките на необходимото.

Предвид горното, съдът намира, че са налице основания за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА предварителното изпълнението на Заповед GPAM № 2172911/11.02.2026г., издадена от Старши полицай в Четвърто РУ при ОДМВР Варна, с която на С. Т. Д., [ЕГН], на основание чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от това право по съдебен или административен ред за срок от 6 месеца до 1 година.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок от съобщението.

Съдия: