Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 385 от 21.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 254/2026
Вид
Определение № 385
Подписан
21.07.2026
В сила
21.07.2026
Състав
РАДОСТИН ПЕТРОВ, ВАЛЕРИ ВЛАДИМИРОВ СЪБЕВ, ЖЕНЯ ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 385 гр. Велико Търново, 21.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСТИН ПЕТРОВ

Членове:

ЖЕНЯ И.

ВАЛЕРИ ВЛ. СЪБЕВ като разгледа докладваното от ВАЛЕРИ ВЛ. СЪБЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20264000500254 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от процесуалния представител на ОУ „Христо Ботев“ с. Щръклево, срещу разпореждане от 08.06.2026г. по в.гр.д. № 252/2026г. по описа на Окръжен съд Русе. С обжалваното разпореждане е разпоредено в полза на А. Н. И. да се издаде изпълнителен лист за присъдените с решението суми. В жалбата се сочи, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че решението не е влязло в законна сила, поради което за присъдените с него суми не следва да се издава изпълнителен лист. Твърди се, че в случая е приложима забраната на чл. 243, ал. 2 ГПК, тъй като става въпрос за общинско училище, финансирано с публични средства чрез системата на делегираните бюджети. Излагат се съображения в тази насока. От съда се иска да отмени разпореждането и да присъди разноски в полза на жалбоподателя.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от другата страна – А. Н. И., с който жалбата се оспорва. Сочи се, че невлязлото в сила въззивно решение е изпълнително основание по чл. 404, ал. 1 ГПК. Оспорват се твърденията, че срещу училището не може да се издаде изпълнителен лист. От съда се иска да отхвърли жалбата.

Съдът, след като обсъди наведените доводи и въз основа на представените доказателства по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Същата подлежи на разглеждане от настоящия съдебен състав по арг. от чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 ГПК – поради постановяване на оспореното разпореждане от окръжен съд като въззивна инстанция. Разгледана по същество същата е частично основателна.

С Решение рег. № 117 от 28.01.2026г. по гр.д. № 6293/2025г. по описа на Районен съд Русе ОУ „Христо Ботев“ – село Щръклево, община Иваново, е осъдено да заплати на А. Н. И., на основание чл. 225, ал. 1 от КТ, сумата от 6131,30 евро – обезщетение за оставането й без работа 1 поради незаконно прекратяване на трудовия й договор за периода 01.09.2025г. – 12.01.2026г., ведно със законната лихва от 30.10.2025г. до окончателното изплащане на сумата. Искът е отхвърлен за разликата от 6131,30 евро до пълния предявен размер от 8609,93 евро, както и за периода 13.01.2026г. – 28.02.2026г. По въззивни жалби и от двете страни е образувано в.гр.д. № 252/2026г. по описа на Окръжен съд Русе. По делото е постановено Решение № 155 от 08.05.2026г., с което решението на Районен съд Русе е отменено в отхвърлителната част и вместо това ОУ „Христо Ботев“ – село Щръклево, община Иваново, е осъдено да заплати на А. Н. И., на основание чл. 225, ал. 1 от КТ, сумата от още 2478,63 евро. Осъдено е да заплати и сумата от 3201,62 евро – разноски в производството пред РРС и РОС, от които 1770 евро – заплатена адвокатско възнаграждение пред РОС и 1431,62 евро – адвокатско възнаграждение пред РРС.

От А. И. е подадена молба за издаване на изпълнителен лист за присъдените суми, като същата е уважена с разпореждане от 08.06.2026г., постановено по в.гр.д. № 252/2026г. по описа на Окръжен съд Русе, с което е разпоредено издаването на такъв за присъдените с решението сума.

Въз основа на разпореждането е издаден изпълнителен лист № 67 от 08.06.2026г. Видно от направеното отбелязване в съдебното решение, изпълнителният лист е издаден за сумите от 2478,63 евро и 3201,62 евро.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав счита, че обжалваното разпореждане е частично неправилно.

Изпълнителният лист е издаден от компетентен съд по смисъла на чл. 405, ал. 2, изр. последно ГПК – съдът постановил невлязлото в сила осъдително решение (в този смисъл напр.

Определение № 3305 от 17.06.2026г. по ч.гр.д. № 2223/2026г. по описа на IV гр.о. на ВКС).

Нормата на чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК въвежда сред годните основания, въз основа на които може да се издаде изпълнителен лист, осъдителните решения на въззивните съдилища. Решение № 155 от 08.05.2026г. по в.гр.д. № 252/2026г. по описа на Окръжен съд Русе е осъдително решение на въззивен съд, поради което принципно е годно изпълнително основание и въз основа на него може да бъде издаден изпълнителен лист (независимо дали е влязло в сила).

На следващо място – въпреки възраженията в жалбата в случая нормата на чл. 243, ал. 2 ГПК не намира приложение. Според нея срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение. Съгласно чл. 36 от посочения закон училищата са държавни, общински, частни или духовни. В случая самият жалбоподател твърди, че е общинско училище по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование. Този факт се установява и служебно (по смисъла на чл. 155 ГПК) при справка в публичния регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, където е вписан вид на училището жалбоподател – „общинско“.

Следователно не става въпрос за държавно учреждение по смисъла на чл. 243, ал. 2 ГПК (в този смисъл е Определение № 863 от 27.12.2012г. по ч.гр.д. № 778/2012г. по описа на IV гр.о. на ВКС, в което е разграничено, че общинските училища, за разлика от държавните, не попадат в изключението по чл. 243, ал. 2 ГПК). Без значение е обстоятелството, на което се позовава жалбоподателят, свързано с финансирането на училището, като единственият относим факт е дали същото е държавно (в този смисъл Определение № 60149 от 29.11.2021г. по ч.гр.д. № 3160/2021г. по описа на II гр.о. на ВКС). Разбирането, че общините (респ. общинските учреждения) не попадат в изключението на чл. 243, ал. 2 ГПК е трайно застъпено в практиката на ВКС (Определение № 189 от 19.09.2022г. по ч.гр.д. № 2673/2022г. по описа на II гр.о. на ВКС, Определение № 202 от 2

20.05.2021г. по ч.гр.д. № 1558/2021г. по описа на III гр.о. на ВКС, Определение № 489 от 17.07.2019г. по ч.т.д. № 722/2019г. по описа на II търг.отделение на ВКС). Изводът е, че ОУ „Христо Ботев“ – село Щръклево, община Иваново, е субект, срещу който може да бъде издаван изпълнителен лист (ако са налице предпоставките за това) и в хипотеза на постановено осъдително решение на въззивен съд.

В изпълнение на правомощията си да извърши служебна проверка на всички правно релевантни факти (вкл. и на непосочени в жалбата основания – арг. от приетото в Тълкувателно решение № 6/2017 от 15.01.2019г. по тълк.дело № 6/2017г. по описа на ОСГТК на ВКС) съдебният състав достигна до извод, че разпореждането за издаване на изпълнителен лист е правилно в частта относно сумата от 2478,63 евро, присъдена с Решение № 155 от 08.05.2026г. по в.гр.д. № 252/2026г. по описа на Окръжен съд Русе. В тази част става въпрос за осъдително решение на въззивен съд, което е годно изпълнително основание по чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК и въз основа на него правилно е издаден изпълнителен лист (при липса на ограничението по чл. 243, ал. 2 ГПК). В тази част разпореждането следва да бъде потвърдено.

Отново в рамките на служебните си правомощия, съдебният състав достигна до извод, че в частта относно сумата от 3201,62 евро (обозначени във въззивното решение като разноски в производството пред РРС и РОС, от които 1770 евро – заплатена адвокатско възнаграждение пред РОС и 1431,62 евро – адвокатско възнаграждение пред РРС) разпореждането за издаване на изпълнителен лист е неправилно и следва да бъде отменено, а издаденият въз основа на него изпълнителен лист – обезсилен в тази част. Видно е, че с този осъдителен диспозитив са присъдени разноски. В частта за разноските произнасянето на съда има характер на определение дори и да е инкорпорирано в съдебното решение (Определение № 4732 от 21.10.2024г. по ч.гр.д. № 135/2024г. по описа на II гр.о. на ВКС) и като такова не попада в обхвата на чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК (не представлява осъдително решение на въззивната инстанция). Съдебната практика по този въпрос е трайна и категорична (напр. Определение № 3717 от 07.07.2026г. по ч.гр.д. № 2538/2026г. по описа на II гр.о. на ВКС, Определение № 107 от 12.01.2026г. по ч.гр.д. № 101/2026г. по описа на IV гр.о. на ВКС и много други). Изводът е, че за присъдените разноските не са били налице основанията за издаване на изпълнителен лист (липсва годен изпълнителен титул по смисъла на чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК). Поради тази причина разпореждането за издаване на изпълнителен лист за тази сума следва да бъде отменено, вместо което молбата в тази част да бъде отхвърлена, а издаденият изпълнителен лист – обезсилен.

Настоящият съдебен акт не подлежи на обжалване – арг. от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018г. по тълк.дело № 5/2015г. по описа на ОСГТК на ВКС и Определение № 2880 от 05.11.2024г. по т.д. № 2365/2024г. по описа на II търг.отделение на ВКС.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 08.06.2026г. по в.гр.д. № 252/2026г. по описа на Окръжен съд Русе в частта, в която е разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на А. Н. И., ЕГН **********, срещу ОУ „Христо Ботев“ – с. Щръклево, община Иваново, област Русе, ул. „Христо Ботев“ № 40, ЕИК 000522201, за сумата от 3201,62 евро - разноски в производството пред РРС и РОС, от които 1770 евро – заплатена адвокатско възнаграждение пред РОС и 1431,62 евро (2800 3 лева) – адвокатско възнаграждение пред РРС, присъдени с Решение № 155 от 08.05.2026г. по в.гр.д.

№ 252/2026г. по описа на Окръжен съд Русе, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ молбата на А. Н. И., ЕГН **********, за издаване на изпълнителен лист срещу ОУ „Христо Ботев“ – с. Щръклево, община Иваново, област Русе, ул. „Христо Ботев“ № 40, ЕИК 000522201, в частта относно сумата от 3201,62 евро - разноски в производството пред РРС и РОС, от които 1770 евро – заплатена адвокатско възнаграждение пред РОС и 1431,62 евро (2800 лева) – адвокатско възнаграждение пред РРС, присъдени с Решение № 155 от 08.05.2026г. по в.гр.д. № 252/2026г. по описа на Окръжен съд Русе.

ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист № 67 от 08.06.2026г. по в.гр.д. № 252/2026г. по описа на Окръжен съд Русе в частта относно сумата от 3201,62 евро.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 08.06.2026г. по в.гр.д. № 252/2026г. по описа на Окръжен съд Русе в останалата обжалвана част - в която е разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на А. Н. И., ЕГН **********, срещу ОУ „Христо Ботев“ – с. Щръклево, община Иваново, област Русе, ул. „Христо Ботев“ № 40, ЕИК 000522201, за сумата от 2478,63 евро, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради незаконно прекратяване на трудовия й договор за периода 13.01.2026г. – 28.02.2026г., ведно със законната лихва от 30.10.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4