Решение № 267 от 05.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000502887 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл.ГПК е образувано по жалба на Х. П.

А., чрез адв.А. В. от САК насочена против отхвърлителната част на Решение № 179/29.07.2025 г., постановено по гр.д. № 90/2025 г. по описа на ОС Монтана, с която предявеният от въззивника против ЗАД“Далл богг жИ.т и здраве“АД с основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП на 10.08.2019 г. е отхвърлен за сумата от 7 500 лв. ведно с законната лихва от 06.11.2024 г. до окончателното й изплащане.

В останалата му отхвърлителна част, с която предявеният иск е отхвърлен над посочената сума до пълния претендиран размер от 30 000 лв., първоинстанционното решение не се обжалва и не е предмет на въззивното производство.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му отхвърлителна част, поради постановяването му съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилна преценка на приобщените по делото доказателства, довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Твърди се доказателствата да установяват първопричината за настъпване на процесното ПТП да е единствено поведението на водача на застрахования при ответника застраховател и не е налице съпричиняване от страна на въззивницата, както и че същата е получила в резултат именно на процесното ПТП описаните в исковата молба телесни увреждания.

По изложени подробни съображения в подкрепа на тези оплаквания се иска отмяна на обжалваното решение в посочената му отхвърлителна част и по съществото на спора уважаване на предявения иск до сумата от 7 500 лв.

Подаден е и отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в който наведените доводи в нея за неправилност на обжалваното решение се оспорват. Страните не са 1 формулирани доказателствени искания за събиране на д

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност на първоинстанционното решение в неговата цялост, а за допустимост - единствено в обжалваната му отхвърлителна част, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Обжалваното решение на ОС Монтана е валидно и допустимо в ожалваната му отхвърлителна част, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск.

Разгледани по същество оплакванията за неговата неправилност въззивната инстанция приема за неоснователни, по следните съображения:

ОС Монтана е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.

1 КЗ от Х. П. А. срещу ЗАД „Далл Богг :ЖИ.т и Здраве“ , с който е поискала ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 30 000 лева, като обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 25.09.2024г. в гр. Монтана, ведно със законна лихва от 06.11.2024 г. по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Поддържано е в обстоятелствената част на исковата молба, че на 25.09.2024 г., около 14.30 ч. в гр. Монтана, по ул. „Цар Борис“ III, в района на № 11, е настъпило ПТП с участие на л.а. „Шевролет Авео“ с peг. № ***, управляван от Р. Н. И., който при извършването на неподсигурена маневра за движение на заден ход не се е уверил, че пътят зад превозното средство е свободен, с което станал причина и реализирал ПТП с преминаващата зад него като пешеходка ищцата по делото.

За инцидента бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2024 1023-50681 от 25.09.2024 г., в който са описани обстоятелствата и причините за настъпването му, а на виновния водач бил съставен АУАН № GA3289455 от 25.09.2024 г.

Поддържано е с поведението си водачът на лекия автомобил да е нарушил правилата за движение на пътищата – чл. 5, ал. 20 и чл. 40 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Твърдяло се е след настъпването на произшествието поради претърпения голям шок и уплаха пострадалата е предпочела да се прибера у тях, за да се съвземе, но на следващия ден болките в областта на главата и левия крак са се засилили, като до вечерта станали нетърпими, поради което и тя потърсила медицинска помощ в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД.

След проведени изследвания в лечебното заведение й била поставена окончателна диагноза „Фрактура на дясната зигоматична кост и луксация на пателата на левия крак“.

Лечението й е продължило в домашни условия с препоръки за спазване режим на покой, носене на еластична наколенка и прием на обезболяващи медикаменти.

Твърди се ищцата да е имала силни болки и страдания през първия месец от възстановителния период, като счупването на дясната зигоматична кост й причинило изключителни неудобства и силно пронизващи болки, било затруднено дъвченето и говоренето й, като през първите дни след инцидента е приемала хранителни вещества под формата на пюрета и сокове. Освен това имала болки в главата, главозамайване, отпадналост и умора. Отделно луксацията на пателата на левия крак довела до ограничение на движенията и придвижването й, като предвид здравословното й състояние и препоръката за спазване на режим на покой и ненатоварване, тя била поставена в невъзможност да посреща най обикновените си битови потребности, за които първоначално е получавала помощ от своите близки. Предвид възрастта й възстановяването й е било по-трудното и продължително, а с оглед получените травми се затворила в себе си - чувствала се в напрегната, неспокойна, изнервена, а шокът от инцидента е довел до постоянно пробуждане от кошмарите, които е сънувала дори седмици след инцидента. Липсата на здрав и пълноценен сън са се отразили изключително негативно на емоционалното и психическото й 2 състояние, като изживения стрес вследствие на внезапния удар, както и душевните страдания впоследствие ще я съпътстват дълъг период от време.

Поддържано е управлявания от причинителя на произшествието автомобил към датата на ПТП да е имал застрахователно покритие по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при ответното дружество.

Към последното ищцата отправила претенция за обезщетяване на понесените от нея в следствие на процесното ПТ Пвреди на 06.11.2024 г., като застрахователят й изплатил обезщетение в размер на 2 500 лева.

Ищцата намира това обезщетение за недостатъчно покрИ.е на реално причинените й вследствие процесното ПТП болки и страдания и е поискала от съда да постанови решение в горния смисъл.

В отговора на исковата молба ответникът-застраховател е оспорил предявения иск по основание и размер.

Не е оспорил фактическите твърдения в исковата молба относно наличието на застрахователен договор и изплащане по него в полза на ищцата обезщетение по заявена претенция и поддържа същото да е достатъчно за обезщетяване реално претърпените от ищцата вреди от процесното ПТП.

Оспорва настъпването на твърдените в исковата молба вреди – травми, болки и страдания, продължителността на възстановителния период и поддържа да липсват медицински документи, потвърждаващи настъпването им, вкл. че при извършеното рентгеново изследване не е установена луксация на лявата патела.

Оспорва наличието на причинна връзка между твърдените в исковата молба травми и процесното ПТП, т.к. ищцата потърсила медицинска помощ два дни след настъпването му.

Отделно поддържа по отношение на ищцата да са били налице съпътстващи дегенеративни изменения, които са били причина за оплакванията й, като същите нямат травматичен характер, който може да се обвърже с процесното ПТП.

Твърди в случай, че е налице продължителен период на възстановяване, то същият да се дължи на неправилно проведено лечение.

Оспорва настъпването на твърдените психически травми с доводи, че емоциите, които ищцата изживяла са обичайните такива.

Въвел е възражение за съпричиняване вредоносния резултат, поради това, че Х. А. е пресичала на необозначено място, била е с тъмни дрехи, не се е съобразила с отстоянието и предприетите маневри от автомобила, не се е огледала, изскочила е внезапно на пътното платно, както и поради това, че не е провела правилно лечение като не е спазила необходимото лечение и лекарски предписания.

След самостоятелен анализ на ангажираните пред първоинстанционния съд доказателства въззивната инстанция приема следното от фактическа страна:

Страните не са спорили по наличието на релевантните за предмета на спора факти, че л.а.м. „Шевролет Авео“, с peг. № *** е имал валидно сключена застраховка Гражданска отговорност към 25.09.2024 г. при ЗАД“Далл Богг ЖИ.т и здраве“, както и че на 11.11.2024 г. въззивницата-ищца е заявила пред застрахователя, чрез адвокат Я. Д., претенцията за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено от посоченоия лек автомобил. По образуваната щета застрахователят е заплати на ищцата-въззивник обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2500 лева.

Не са спорили и по наличието на установените от ангажираните писмени доказателства / Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2024 1023-50681 от 25.09.2024 г. и Наказателното постановление № 24-0996-001855 от 15.10.2024 г. на ОД на МВР Монтана/ релевантни за предмета на спора факти, че на 25.09.2024 г., около 14.3 0ч., в гр. Монтана, на ул. „Цар Борис“ III, в района на № 11, на паркинга пред поликлиниката, водачът на лек автомобил „Шевролет Авео“, с peг. № *** - Р. Н. И., управлявайки автомобила извършвал маневра на заден ход, като не се уверил, че пътят зад превозното средство е свободен и блъснал преминаващата в това време зад автомобила пешеходка Х. П.

А..

3

С посоченото наказателно постановление на водача на автомобила е било наложено административно наказание „Глоба“ за осъщественото от него административно нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП, въз основа на съставения на 25.09.2024 г. АУАН № GA3289455.

Изслушаната пред първоинстанционния съд САТЕ, която не се е оспорила от страните и следва да се кредитира като компетентна и безпристрастно изготвена, е установила механизма на настъпилото ПТП така, както е описан и в констативния протокол и НП.

Според експертът причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на лекия автомобил, който е извършил със скорост около 6.52 км/ч движене на заден ход, вероятно за да паркира автомобила на обособения за това паркинг пред поликлиниката, при което не се е убедил , че пътят зад него е свободен и няма да създаде опасност за движението, блъснал със задната част на автомобила ищцата-въззивник, като пешеходец, а в следствие на удара същата е паднала върху платното за движение.

Освен описаното поведение на водача на лекия автомобил , експертът е посочил като причина за настъпване на произшествието и поведението на пострадалата пешеходка, която се е движела по платното за движение при наличие в района на тротоар и пешеходна пътека.

В тази връзка вещото лице е установило, че мястото на произшествието представлява обозначен паркинг за перпендикулярно паркиране с 11 броя паркоместа, а според плансхемата към констативния протокол произшествието е реализирано на второто паркомясто, определено за паркиране на таксиметрови автомобили.

В непосредствена близост до паркинга е налична пешеходна пътека тип зебра на ул.

Цар Борис III, както и пешеходен тротоар, но по делото, вкл. от констативния протокол няма данни пострадалият пешеходец да се намирал на тротоара в момента на удара, а според план-схемата мястото на ПТП е на около 1.10 м от края на паркомястото и обособения до него тротоар.