Решение № 64 от 20.11.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Велики Преслав, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Полина Д. Стефанова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно наказателно дело № 20253610200115 по описа за 2025 година

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от А. Х. М. с ЕГН **********, с адрес с.***, общ.***, обл.***, ул.“***“№*, чрез пълномощник адв.М. К. от ВАК срещу Наказателно постановление №25-0323-000055/03.02.2025 г., издадено от Началник РУВ.Преслав при ОД на МВР - Шумен.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, поради допуснато съществено нарушение на процесуалния закон по чл.57, ал.1, т.3 и 5 от ЗАНН и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон, поради липса на признаци както от обективната страна, така и от субективната страна на нарушението. Отрича се извършване на нарушението. Необосновано бил направен и отказ да се приложи чл.28 от ЗАНН.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от пълномощник.

Поддържа жалбата, счита че не се доказва извършване на нарушението и моли НП да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, в придружителното писмо на основание чл.60 от ЗАНН и в нарочна молба, излага становище, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и моли съда същото да бъде потвърдено и да бъдат присъдени разноски за юрисконсулско възнаграждение.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: На 21.06.2024 г. около 15.15 часа в с.Осмар, общ.В.Преслав, обл.Шумен, по ул.“Васил Коларов“ в близост ЗКПУ „Орало“, 1 жалбоподателят управлявал мотоциклет КТМ модел “RASING“ с номер на рама

VBKCA4004М396105, без поставени регистрационни табели и без поставена каска. По време на проверка на автомобил по ЗДвП в с.Осмар, ул.“Васил Коларов“ в близост до Осмарска изба, св.И.

Д. – полицейски служител забелязал жалбоподателя, който управлявал мотоциклета в посока от с.Троица и му направило впечатление, че водача не е поставил обезопасителна каска. Свидетелят Д. решил да извърши проверка на жалбоподателя след като се приближи. Преди проверката жалбоподателят след като забелязал полицейските служители направил опит да потегли с мотоциклета в обратна посока, за да избегне проверката, но не успял, тъй като превозното средство бил изключително тежко. Слязъл от МПС-во и изчакал служителите на реда. На посочената датата и място полицейските служители И. Д. и М. С. при РУ-В.Преслав при ОД МВР-Шумен спрели за проверка автомобила управляван от жалбоподателя. При проверката освен самоличността на водача било установено че мотоциклета не бил регистриран по надлежния ред. За установеното св.

Д. съставил на жалбоподателя АУАН за нарушение чл.140, ал.1 от ЗДвП. С мотивираната резолюция Началника на РУ-В.Преслав в ОД МВР Шумен на осн.чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН е прекратил административнонаказателното производство по съставения АУАН и изпратил преписката по компетентност на ШРП ТО-В.Преслав поради данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. Образувано било ДП№179/2024 г. по описа на РУ-В.Преслав, в хода на разследването било изготвена автотехническа експертиза, която установява че мотоциклета, управляван от жалбоподателя е МПС с характеристики и мощност, което подлежи на регистрация. След прекратяване на образуваното досъдебно производство от ШРП ТО-В.Преслав с постановление от 18.11.2025 г. и връщане на преписката, било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.първо от ЗДвП от същия закон са наложени административни наказания ”Глоба” в размер на 200.00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за шест месеца.

Показанията на разпитания по делото свидетеля Д. полицейски служител-свидетел при извършване и установяване на нарушението са логични и безпротиворечиви, и кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра. Не са налице основания за заинтересованост на показанията на свидетеля Д., който не познава лично жалбоподателя и противоречи на формалната и житейска логика като полицейски служител същия неоснователно да го обвинява в извършване на административно нарушение. Съдът няма основания да не кредитира и показанията на свидетеля Л. К., но с уточнението че времево проверката от полицейските служители предхожда, наблюдението от свидетеля на поведението на жалбоподателя, който вече е бутал мотоциклета, след като не е успял да избегне полицейския екип.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на 2 наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно Заповед №372з-211-26.012022 г. и Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г.

От фактическа страна се установява, че процесното НП е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след издадено постановление за прекратяване на досъдебно производство от 18.11.2025 г. на прокурор при Районна прокуратура – Шумен, ТО-В.Преслав. С постановлението прекратено образуваното досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК , прекратена е прокурорска преписка и е постановено препис от постановлението да се изпрати на Началника РУ Велики Преслав при ОДМВР – Шумен за извършване на преценка за реализиране на административно – наказателна отговорност по отношение на А. Х. М.. Съгласно чл. 36, ал.2, без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. Поради което възражението направено в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение по чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН е неоснователно.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 57, ал.5 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че в НП нарушението не е описано пълно, точно и ясно, по начин жалбоподателя да разбере в какво е обвинен. Което се установява и от упражнената защита в настоящото производство.

Видно от приложените доказателства е, че в хода на досъдебното производството, приключило с прокурорско постановление аз прекратяване, на основание на което е издадено спорното НП, несъмнено е бил установен факта на липса на регистрацията на въпросното МПС, както и факта че същото подлежи на регистрация. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че МПС-во не е било в движение, поради което не било регистрирано.

Въпросът който следва да бъде изяснен и който има значение за съставомерността на деянието вменено на обвиняемия е дали е имал качеството на "водач" на МПС. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДП е дадена легална дефиниция на термина водач, а именно - "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В конкретния случай следва да установи, че обвиняемият е управлявал МПС. Легална дефиниция на понятието управление се съдържа в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по Н. Д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС и в същото се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на МПС-а или машини, независимо дали превозното средство или машина е в покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. Понятието "управление" на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение.

Привеждането в действие на двигателя не е задължителна предпоставка, за да е налице управление на МПС. Дори да се приеме, че МПС не е било с работещ двигател, а е било придвижено по друг начин, извършените действия изразяващи се в направление движението на МПС, имат характера на упражняване на контрол върху превозното средство и физическо действие по управление на 3 същото, поради което обвиняемият е имал качеството на "водач" на МПС. Тези действия са извършени по път отворен за обществено ползване и при извършването им е налице опасност от настъпване на обществено опасни последици.

Безспорно се установява, че на посочената в НП дата и място, жалбоподателят е управлявал МПС - мотоциклет КТМ модел “RASING“ с номер на рама VBKCA4004М396105, без поставени регистрационни табели и същото не е било регистрирано съгласно НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.) в РБългария.

Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна посоченото в издаденото наказателно постановление, административно нарушение. Нарушението е извършено умишлено.

Настоящият състав приема, че административно наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, според която се наказва с „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и с „глоба“ от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Съобразена е и разпоредбата на чл.3 от ЗАНН. Наложените санкциите – „глоба“ в минималния размер от 200 лева и лишаване от правоуправление за минималния срок от 6 месеца, са определени в минимален размер. Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава от обичайните нарушения на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Отнемането на контролни точки на водачите на МПС не представлява административно наказание, а има контролно-отчетни функции. Самото отнемане на контролни точки се извършва само въз основа на влезли в сила наказателни постановления и не представлява изпълнение на наложено административно наказание, нито пък налагане на принудителна административна мярка. С оглед характера на дейността по отнемането на контролни точки към настоящия момент липсва законодателна уредба, даваща възможност за съдебен контрол върху тази дейност.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното Наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че въззиваемата страна има право на разноски. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в размер на 80.00 /осемдесет/ лв., която следва да се присъди в тежест жалбоподателя.