Решение № 17527 от 26.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17527 гр. София, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20231110104579 по описа за 2023 година Предмет на делото са предявените от А. Г. А. срещу „(фирма)“ ООД обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че чл.1 ал.3 - клаузата, с която се начислява такса експресно разглеждане от сключения между страните договор за потребителски кредит 5878255 е нищожна поради противоречие със закона, добрите нрави и поради неравноправност на същата; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че чл.4 ал.2 – клауза, уреждаща неустойка от сключен между страните договор за потребителски кредит 5878255 е нищожна поради противоречие със закона, добрите нрави и поради неравноправност на същата; и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 113,68 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 5878255, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем № 5878255, съгласно който бил отпуснат заем в размер на 500 лева, при вид на погасителна вноска двуседмична, брой на вноските – 7, ГЛП 40,32 % и ГПР 49,39 %. Твърди, че в чл. 1 ал.3 от Договора било уговорено, че кредиторът предоставя на потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане, за което на кредитополучателя ще бъде начислена допълнителна такса в размер на 106,47 лв., като било уговорено, че таксата ще бъде 1 разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по заема. В чл. 4 ал. 1 страните уговорили, че заемателят се задължава в срок до три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: Поръчител физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора условия или банкова гаранция. В ал. 2 на чл. 4 било уговорено, че в случай на непредоставяне на обезпечението, потребителят дължи неустойка в размер на 70,98 лв. Уговорено било също така тази неустойка да се заплаща разсрочено, като в този случай дължимата вноска щяла да бъде в размер на 101,28 лв., а общото задължение по кредита – 708,96 лв. Ищецът сочи, че е погасил изцяло процесния кредит, чрез извършването на следните плащания - на 05.12.2022 г. сумата от 5 лева такса за отпускане на заем, на 08.12.2022 г. сумата от 200 лева и на 09.12.2022 г. сумата от 408,68 лева.

Твърди, че договорът е нищожен поради неспазена форма, поради това, че не е написан на ясен и разбираем език, не е предоставено копие на ОУ, както и на погасителния план, не бил посочен действителният размер на ГПР, липсвала и ясно разписана методика на формиране на ГПР. Аргументира, че клаузата, която предвижда начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение, е нищожна поради противоречие с целта на закона, както и поради противоречие с добрите нрави, т.к. излизала извън присъщите й функции. Твърди, че с така уговорената неустойка се заобикаля закона, както и че клаузата е неравноправна. Излага, че клаузата, която предвижда заплащане на такса за експресно разглеждане също е нищожна, поради противоречие със закона. Навежда подробни твърдения в насока, че таксата за експресно разглеждане и неустойка е следвало да бъдат включени в размера на ГПР, при което положение аргументира, че размерът на ГПР ще надвишава допустимия от закона такъв, поради което сочи още веднъж, че целият договор за кредит е нищожен. Твърди също и че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, с което отново развива съображения в насока за нищожност на целия договор.

Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът в отговора на исковата молба излага твърдения в насока, че исковата молба е нередовна и счита предявените установителни искове за недопустими. Оспорва исковете и като неоснователни. Твърди, че в договора е посочен фиксиран размер на лихвата, че ГПР не надвишава петкратния размер на законната лихва. Аргументира подробно, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, че размерът на ГПР е уговорен съобразно законовите изисквания. Сочи, че неустойката не е включена в размера на ГПР, доколкото към момента на сключване на договора, задължението не е било възникнало. Твърди също, че погасителния план е инкорпориран в самия договор, както и че същият не е сключен при ОУ. Подробно аргументира, че клаузата предвиждаща заплащане на неустойка не е нищожна. Досежно таксата за експресно разглеждане сочи, че същата е дължима за експресно разглеждане на документите и че няма общо с отпускането на кредита. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и 2 събраните по делото доказателства намира следното от фактическа страна:

Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: между страните е сключен договор за паричен заем № 5878255, съгласно който ответникът предоставил на ищеца заем в размер на 500 лева, при вид на погасителна вноска двуседмична, брой на вноските – 7, ГЛП 40,32 % и ГПР 49,39 %; в чл. 1 ал.3 от Договора било уговорено, че кредиторът предоставя на потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане, за което на кредитополучателя ще бъде начислена допълнителна такса в размер на 106,47 лв., като било уговорено, че таксата ще бъде разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по заема; в чл. 4 ал. 1 страните уговорили, че заемателят се задължава в срок до три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: Поръчител физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора условия или банкова гаранция; в ал. 2 на чл. 4 било уговорено, че в случай на непредоставяне на обезпечението, потребителят дължи неустойка в размер на 70,98 лв. Уговорено било също така тази неустойка да се заплаща разсрочено, като в този случай дължимата вноска щяла да бъде в размер на 101,28 лв., а общото задължение по кредита – 708,96 лв.; ищецът погасил изцяло процесния кредит, чрез извършването на следните плащания - на 05.12.2022 г. сумата от 5 лева такса за отпускане на заем, на 08.12.2022 г. сумата от 200 лева и на 09.12.2022 г. сумата от 408,68 лева.

При така установените факти настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

За основателността на иска в правно основание чл. 26 ЗЗД е в доказателсвена тежест на ищеца да докаже правния си интерес и в доказателствена тежест на ответника да докаже, че договорната клауза е валидна.

Спорно между страните е единствено дали сключеният от тях договор съдържа неравноправни клаузи.

С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение 3 съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Същите не представляват и реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носят допълнителни ползи за него. Не се установява длъжникът реално да се е възползвал от някоя от посочените услуги.

От договора за потребителски кредит се установява, че длъжникът дължи възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване на договора, като плащането е разсрочено и включено като част от погасителната вноска по кредита. Следователно, в случая се касае за уговорки по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същите са инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната вноска включва освен главница и възнаградителна лихва, и възнаграждение по тези допълнителни услуги, поради което следва да се включат в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, съдът намира, че изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на 4 възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.

Това води до нищожност на клаузите за уговорените възнаграждения за допълнителни услуги на основание чл. 19, ал. 5 и чл. 21 ЗПК. Ето защо, съдът намира клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане за недействителна и не поражда задължения за заемателят.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, кредитополучателят се задължава в срок до три дни от сключване на договора да предостави на кредитора поне едно от изброените обезпечения. Съдът намира, че уговорената в договора неустойка в размер на 101,28 лв. за непредоставяне на обезпечение е в противоречие с добрите нрави и е неравноправна клауза.

Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Процесната клауза за неустойка по договора въвежда възникването на неустоечно задължение за заемателя не при неизпълнение на главното задължение (задължението за връщане на получения заем), а при неизпълнение на съпътстващо такова – непредоставяне на точно описано обезпечение. С оглед на това следва да се посочи, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като при неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с последиците от това неизпълнение. Това създава предпоставки за неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката, съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на вземанията му, кредиторът е достатъчно овъзмезден с възнаградителната лихва.