Решение № 546 от 16.12.2025, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 546 гр. Пещера, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20255240100781 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД ,вр. с чл.22 от ЗПК,вр с чл.19,ал.4 от ЗПК.

Постъпила е искова молба от Е. В. Д. с ЕГН-********** от гр.Пещера,ул.“***“ **, чрез адв.М. срещу ответника „ВИВУС.БГ“ЕООД с ЕИК202393458 със седалище и адрес на управление: гр.София,ж.к.

Изток,бул.“Д-р **“ № 16а,ет.1,офис 2,представлявано от З. Р.-управител ,в която твърди,че на 02.03.2022 година между ищцата по настоящото дело и дружество „4финанс“ЕООД( по настояще с наименование „Вивус.БГ“ЕООД) е бил сключен Договор за потребителски кредит №9755588005/02.03.2022 година, по силата на който на ищцата била заета сумата от 300 лева,при ГПР от 49.60% и годишен лихвен процент от 40.97%.Твърди се още ,че ищцата добросъвестно погасила задълженията си по процесния договор като върнала сумата от 380.17 лева,от която сума главница размер на 300 лева ,лихва в размер на 10 лева и такса разглеждане от 70.17 лева.Счита ,че процесният договор е нищожен на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД,поради това че е бил сключен в нарушение на нормата на чл.22 от ЗПК,а в условията на евентуалност счита ,че допълнителната услуга“такса разглеждане“по договор за предоставяне на кредит № 9755588005 е нищожна на основание 1 чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД и поради неспазване на нормата на чл.33 от ЗПК както и на основание чл.143,ал.1 от ЗЗП.Сочи ,че в процесния договор не е посочено изрично дали лихвеният процент е фиксиран или променлив.Сочи още ,че в ГПР следва да се включат всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита както и възнаградителната лихва ,но в договора била посочена само абсолютната стойност на ГПР, като липсвало ясно разписана методика на формиране - кои точно компоненти са включени в него и как се формира същият.Счита,че сумата по допълнителните такси е следвало да бъде разглеждана като елемент от общия разход по кредита за потребителя ,тъй като е пряко свързана с договора за потребителски кредит,известна е била на кредитора и се заплащала от потребителя.Твърди още ,че допълнителната такса по процесния договор по своето естество ,представлява такси и услуги свързани както с усвояването ,така и с управлението на кредита като законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия ,свързани с усвояването и управлението на кредита.Така уговорената такса е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните и е в ущърб на потребителя.По изложените съображения счита ,че процесният договор за кредит е недействителен като на основание чл.23 от ЗПК потребителя връща само чистата сума по кредита като не дължи заплащането на лихви и други разходи по кредита.

Моли се съдът да постанови решение, с което да прогласи за нищожен договор за кредит № 9755588005 от 02.03.2022 година на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗЗД,а в условията на евентуалност да приеме,че клаузата „такса разглеждане“ по договор за кредит № 9755588005 е нищожна на основание чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД и поради това ,че договорът е сключен при неспазване на нормата на чл.33 от ЗПК,както и по чл.143,ал.1 от ЗЗП и да бъде осъдено ответното дружество на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД да заплати на ищцата сумата от 80.17 лева недължимо платени „лихви и такса разглеждане“ по недействителен договор за кредит № 9755588005.

Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства. Правят се доказателствени искания.

В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който 2 оспорва предявеният иск със становището ,че действително между страните по делото са съществували договорни отношения, по силата на договор за потребителски кредит, съдържащ условията посочени в исковата молба.Не оспорват,че ответното дружество в качеството на кредитодател е предоставило на ищцата в качеството й на кредитополучател сумата от 300 лева ,за период от 30 дни като са начислени лихви в размер на 10.10 лева и такса за незадължителна услуга- „Бързо разглеждане на кредита“ в размер на 70.74 лева.Общото задължение по договора е в размер на 380.84 лева.Твърдят още ,че кредитополучателят е заплатил по договора предсрочно сумата от 380.17 лева, разпредЕ. както следва:главница в размер на 300 лева;такса за бързо разглеждане в размер на 70.74 лева и договорена лихва в размер на 9.43 лева.Сочат още ,че ясно и недвусмислено в т.7 от ОУ към договора за кредит е посочено ,че ГПР не включва разходи за допълнителни незадължителни услуги,предоставени на кредитополучателя по негово искане.Твърдят ,че единствения разход включен в ГПР е договорната лихва.Моли да се отхвърли предявения иск като в полза на ответника се присъдят направените разноски в производството.В подкрепа на твърденията си сочат доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства :договор за кредит № 9755588005 от 02.03.2022 година;общи условия към договор за кредит;справка за постъпило плащане по договор за кредит № 9755588005 се установява ,че на 02.03.2022 година е бил сключен договор за кредит № 9755588005 между „4 финанс“ ЕООД,гр.София в качеството на кредитодател и Е. В. Д. от гр.Пещера,в качеството й на кредитополучател ,по силата на който кредитодателят се задължил да предостави в заем на кредитополучателя, чрез каса на EasyPay потребителски кредит в размер на 300 лева ,за срок от 30 дни ,при лихвен процент за срока на договора от 40.96%,при ГПР от 49.6%;ведно с такса за бързо разглеждане на кредита от 70.74 лева и обща сума по кредита от 380.84 лева ,в това число главница от 300 лева ,лихва в размер на 10.1 лева и такса за бързо разглеждане.Видно от Общи условия приложими към процесния договор за кредит ГПР представлявал 3 процент,отразяващ общите разходи по кредита за кредитополучателя,настоящи и бъдещи(лихва и други преки или косвени разходи,комисионни)известни на кредитора и дължими от кредитополучателя.ГПР не включвал разходите ,които кредитополучателят заплаща в резултат на неизпълнение на договорните си задължения,както и разходите за допълнителни незадължителни услуги предоставени на кредитополучателя по негово искане.

По делото няма спор,че страните в настоящото производство са били обвързани от валиден договор за предоставяне на потребителски кредит от 02.03.2022 година ,по силата на който на ищцата в качеството й на кредитополучател е била заета сумата от 300 лева от ответника, в качеството му на кредитодател, като съгласно клаузите на договора кредитополучателят е следвало да върне главница ,лихва и такса за бързо разглеждане.

Страните не спорят ,че процесният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит ЗПК.

Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни 4 посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Така уговорените такси по същество имат за цел да увеличат размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая с оглед отговора на ответната страна се установи

, че единственият разход, който е включен в ГПР по договора е възнаградителната лихва. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Съдът намира, че клаузата от сключения между страните договор, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Освен посоченото следва да се отбележи ,че разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично забранява на кредитора да събира от потребителя такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, какъвто именно е характерът посочената такса, поради което и на това основание уговорката се явява нищожна.

Предвид изложеното целият ДПК следва да се прогласи за недействителен като нищожен на основанията посочени в чл.26 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.19,ал.4 от ЗПК.

5

В съответствие с нормата на чл. 23 от ЗПК-Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен така както е предявен.

Следователно платената от ищеца в полза на ответника сума от 80.17 лева е била недължимо платени при начална липса на основание ,поради което на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да я върне.

С оглед изхода от предявените искове в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на сумата от 100 лева.

В производството ищцата е представлявана безплатно от адв.М. при условията на чл.38 от ЗА поради което в полза на адв.М. следва да се присъди сумата от 480 лева(с начислено ДДС) за оказана

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, основание чл.26 от ЗЗД във вр.22 ЗПК вр.с чл.19,ал.4 от ЗПК договор за кредит №9755588005/02.03.2022 година, сключен между „ВИВУС.БГ“ ЕООД (с предходно наименование „4 финанс“) с ЕИК202393458

, със седалище и адрес на управление: гр.София,ж.к. Изток,бул.“Д-р **“ № 16а,ет.1,офис 2,представлявано от З. Р.управител и Е. В. Д. с ЕГН-********** от гр.Пещера ,ул.“***“ ** ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД с ЕИК202393458 , със седалище и адрес на управление: гр.София,ж.к. Изток,бул.“Д-р **“ № 16а,ет.1,офис 2,представлявано от З. Р.-управител на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , във вр. чл.