Решение № 750 от 19.07.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 750 гр. *** , 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20214430102880 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „**** със седалище и адрес на управление гр.Пл***, представлявано от И*** против АНГ. Ж. Б. ЕГН ********** от гр.П*** вх.Г ап.1. Ищецът твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден имот, апартамент, находящ се в гр.*** вх.Г ап.1. Ищецът твърди, че като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.***, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.

Твърди, че съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Твърди, че Общите условия са били публикувани във вестник „Нощен труд“ от 13/14.12.2007г. и във вестник “Посоки” бр.239 / 13.12.2007г. Твърди, че с 1 тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е определен срока и реда, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна енергия. Твърди, че с изтичане на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. В заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество претендираните суми 1651,20 лева главница за периода 01.01.2019г. – 31.12.2020г. и лихва за забава в размер на по 157,93 лева за периода 04.03.2019г. – 15.02.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1244/2021г. по описа на ПлРС.

Представя писмени доказателства. Прави искане за допускане на експертиза със задачи, посочени в исковата молба.

Ответникът не представя писмен отговор.

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от процесуалния си представител и поддържа исковата молба. Ответникът се явява лично и оспорва претенциите. Твърди, че не ползва топлоенергия и счита, че не следва да бъде осъждан да заплаща сумите.

По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство ч.гр.дело № 1244/2021г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника. Срещу издадената заповед ответникът е подал възражение, в което е посочил, че не дължи сумите, тъй като не ползва топлоенергия.

Съдът е указал на кредитора да предяви установителен иск относно вземането си. Съобщението е получено от кредитора на 30.03.2021г. и в едномесечния срок, кредиторът е предявил установителни искове по реда на чл.422 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1244/2021г. по описа на ***ския районен съд.

Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията 2 по чл.422 от ГПК.

Разгледани по същество, исковете са основателни.

Установява се от представения по делото нотариален акт №145 том I дело №162/1993г. на нотариус при ***ския районен съд, че ответникът е признат за собственик по давност върху недвижим имот представляващ жилище, находящо се на първи етаж вх.Г в жилищен блок *** №3, построен върху държавна земя в квартал №188 в гр.***, състоящ се от три стаи, кухня и баня с тоалетна, със застроена жилищна площ 84,66 кв.-м. и избено помещение със застроена площ от 7,17 кв.м.

По делото е представено удостоверение от *** *** с Изх.№ ГР 61719/12.07.2021г., от което се установява, че съгласна административнотериториалното деление на град *** административен адрес ул.“***“ №24 вх.Г ап.1 и блок „***“ №3 вх.Г ап.1 са адреси на един и същ имот.

При така представените от ищцовото дружество и неоспорени от ответника писмени доказателства, съдът приема, че ответникът като собственик, има качеството на потребител на топлинна енергия и е страна по Общите условия на договора за предоставяне на топлинна енергия.

По делото е изготвена справка от ищцовото дружество, в която е отразено, че задълженията за имот находящ се в гр.П*** вх.Г ап.1 за периода 01.01.2019г. – 31.12.2020г. са в размер на 1651,20 лева и включват 35,77 лева сума за отопление с ИРУ, 200,59 лева сума за отопление без ИРУ, 590,91 лева сума за отд9адена сградна инсталация, 755,81 лева сума за БГВ, 3,12 лева корекция на сметки, 92,45 лева суми за услуга дялово разпределение, като общата главница е била в размер на 1678,65 лева. След преизчислението на сумите с Решение на КЕВР, главницата е в размер на 1651,20 лева.

От приетото по делото заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от „**** по изготвяни отчети от фирмата, осъществяваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база нейни отчети.

По делото са приложени фактури за задълженията на ответника за процесния период, за който се претендира заплащане и които фактури не са оспорени по делото. От заключението се установява, че в имота има 2 броя водомери и 4 броя няма налични уреди. Обемът по проект е 171,84 куб.м. и на този обем е изчислена топлинната енергия, отдадена за сградна инсталация. Установява се също, че за обекта е начислено отопление с ИРУ 35,77 лв за месец декември 2019г., без ИРУ, в размер на 200,59 лева. За сградна инсталация е начислена сумата от 590,91 лева, а за БГВ има начислена сума в размер на 755,81 лв. За такса дялово разпределение за процесния период 01.01.2019г. – 31.12.2020г. е начислена сумата от 92,45 лева, като общо дължимата главница е в размер на 1651,20 лева. Вещото лице е установило в заключението, че лихвата за забава върху главницата за периода 04.03.2019г. – 15.02.2021г. е в 3 размер на 157,93 лева.

С оглед на така приетите и обсъдени доказателства, съдът приема за установено, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с абонатен номер 25506, в сграда в режим на етажна собственост на адрес гр.*** Ответникът не е представил доказателства за извършено плащане, каквато тежест съдът е указал в определението за насрочване, нито е посочил правоизключващи или правопогасяващи факти и обстоятелства. По отношение на направеното възражение, че не ползва топлоенергия, съдът не споделя тези доводи. Установи се, че почти половината от претенцията за главница е в резултат на ползвана топла вода за периода. Установи се, че сградата е отопляема и в имота се ползва топлоенергия, която е отдавана от уреди без ИРУ. Отделно от това всеки собственик на имот в сграда, в която има абонатна станция дължи заплащане на топлоенергията, отдадена от сградната инсталация.

При така събраните доказателства, от правна страна, съдът приема, че страните са били в облигационни отношения, като през процесния период 01.01.2019г. до 31.12.2020г. ищцовото дружество е продало на ответника топлоенергия на стойност 1651,20 лева. Тази сума не е заплатена на ищцовото дружество, поради което съдът приема, че предявеният иск за главница е доказан по основание

С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за ползвана топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, то задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е найкъсно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна енергия. С изтичане на последния ден от месеца, ответницата е изпаднала в забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Поради това и съдът приема, че предявеният иск за сумата от 157,93 лева лихва за забава върху главницата от 1651,20 лева за периода 04.03.2019г. до 15.02.2021г. е основателен и предвид заключението на вещото лице следва да бъде уважен изцяло.

С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски в настоящето производство в размер на 100 лева за юрк.възнаграждение, 180 лева за вещо лице за икономическа експертиза и 75 лева за държавна такса. С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 355 лева.

По отношение на заповедното производство, длъжникът следва да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 75 лева.

По изложените съображения ***ският районен съд

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника АНГ. Ж.

Б. ЕГН ********** от гр.П*** вх.Г ап.1, че дължи на кредитора „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ***, представлявано от * * * сумата 1651,20лв. – главница, за периода 01.01.2019г. – 31.12.2020г; сумата от 157,93лв. – лихва за забава, за периода 04.03.2019г. – 15.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 812/23.02.2021г. по ч.гр.дело № 1244/2021г. по описа на ПлРС.

ОСЪЖДА АНГ. Ж. Б. ЕГН ********** от гр.П*** вх.Г ап.1, с постоянен и настоящ адрес гр.*** ул.*** да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявано от *** сумата 355 лв., представляваща направени деловодни разноски.

ОСЪЖДА АНГ. Ж. Б. ЕГН ********** от гр.П*** вх.Г ап.1, с постоянен и настоящ адрес гр.*** ул.*** да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявано от *** сумата 75 лв., представляваща направени деловодни разноски по ч.гр.дело № 1244/2021г. по описа на ПлРС.

Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________ 5