Определение № 981 от 18.08.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 981 гр. Стара Загора, 18.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Трифон Ив. Минчев

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500513 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.418, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба на „Ю.Б.” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление : гр.С., ***, представлявано от законните си представители: Д.Ш. – изпълнителен директор, и М.И.В.–прокурист, действащи заедно чрез адв. Д. М., срещу разпореждане № 631/14.07.2025 г. по ч.гр.д.№ 459/2025 г. по описа на Районен съд – Раднево, в частта му, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за сумата от 120 лв. - разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост.

Частният жалбоподател излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт.

Претендира за отмяната на обжалваното разпореждане и постановяването на ново, с което бъде разпоредено издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираната сума.

Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски за платена държавна такса.

Въззивният съд, като взе предвид доводите в частната жалба и материалите по ч.гр.д.№ 459/2025 г. по описа на Районен съд - Раднево, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадено от „Ю.Б.” АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за няколко отделни вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит – главница, договорна 1 лихва, мораторна лихва, такси за обслужване на разплащателна сметка, разходи по уведомяване, като заявлението е отхвърлено единствено по отношение на сумата от 120 лв. - разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост.

В заявлението е посочено, че вземанията произтичат от сключен между „Ю.Б.“ АД и М. Д. С. договор за потребителски кредит от 24.02.2024 г., по силата на който дружеството е предоставило на длъжника кредит, а от своя страна последният се задължил да връща предоставеният му кредит под формата на месечни погасителни анюитетни вноски, в определен срок, като заплати на кредитора и възнаградителна лихва. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя кредитът бил обявен за предсрочно изискуем с връчването на кредиторовото изявление на длъжника от частен съдебен изпълнител.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил частично заявлението за сумата от 120 лв. - разходи за обявяване на предсрочна изискуемост. Приел е, че вземането не произтича от договора за кредит или приложимите за него общи условия, както и, че претенцията за разходите за уведомяване противоречи на чл.33, ал.1 от Закона за потребителския кредит.

Разпоредил е издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за останалите вземания, включващи главница, договорна лихва, мораторна лихва, такси за обслужване на разплащателна сметка, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, и разноските в заповедното производство за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение по съразмерност на уважената част от заявлението.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок, от процесуално-легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба се преценява за неоснователна, по следните съображения:

В производството по обжалване с частна жалба въззивният съд извършва пълна проверка за правилността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 т.2 и т.3 от ГПК, заповед за изпълнение не се издава, ако искането е в противоречие със закона, морала или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая искането си за издаване на заповед за изпълнение заявителят е основал на договор за потребителски кредит, поради което за него се прилагат 2 правилата на Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Досежно противоречието със закона тази проверка изисква заповедният съд да прецени дали е налице нарушаване на императивна правна норма, което на практика означава да прецени в този аспект валидността на правната сделка, от която заявителят черпи права, и валидността на отделните нейни клаузи.

Освен това по смисъла на чл.411, ал.2 т.3 от ГПК за случаите на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземане, произтичащо от договор с потребител, съдът следва да извърши преценка и дали искането не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.

Изводът е, че правомощията на заповедният съд не се ограничават единствено до проверка редовността на документа по чл.417 от ГПК от външна страна и наличието на предпоставките за изискуемостта на претендираното вземане, а се отнасят и до валидността на правната сделка, от която заявителят черпи претендираните свои права, или на отделни нейни елементи.

На първо място следва да се има предвид, че в договора за кредит и общите условия на банката такова вземане за разходи, произтичащо от настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, не е предвидено в полза на банката.

Дали подобно вземане е предвидено в друг вътрешноведомствен акт на банката, какъвто представлява Тарифата за таксите, лихвите и комисионните на банката, е ирелевантно за възникването му.

На следващо място съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, тоест по предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва на падежа.

Чл.10а, ал.2 от ЗПК въвежда забрана кредиторът да събира от потребителя такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, т.е. такива, които имат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора по предоставяне на паричната сума и нейното връщане.

Изхождайки от правната същност на обявяването на предсрочната изискуемост като упражняването на субективно право, установено в полза на кредитора, с което спрямо длъжника се отнема преимуществото на срока по договора, то фактическите действия, които кредиторът предприема, за да доведе до знанието на длъжника това свое волеизявление, могат да се считат за действия по управление на кредита.

3

Действия, свързани с управлението на кредита представляват и действията по ограничаване на негативните последици при просрочие.

Ето защо и разходите, които кредиторът прави във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост на договора за потребителски кредит не могат да бъдат възложени в тежест на потребителя, т.к. по своето същество биха представлявали такса за действия, свързани с управлението на кредита.

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Относно разноските:

Не са налице процесуални предпоставки за присъждане на разноски в полза на частния жалбоподател.

Воден от изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и чл.272, ал.1 пр.1-во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 631/14.07.2025 г. по ч.гр.д.№ 459/2025 г. по описа на Районен съд – Раднево в частта му, в която е отхвърлено заявлението на “Ю.Б.” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление : гр.С., ***, представлявано от законните си представители: Д.Ш. – изпълнителен директор, и М.И.В. – прокурист, действащи заедно чрез адв. Д.

М., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу М. Д. С. за сумата от 120 лв. - разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4