Решение № 297 от 13.12.2023, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Елин Пелин, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20231820100791 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от Н. Р. Т., чрез упълномощения по делото адв. М.М., с която се твърди, че ищецът е страна по Договор за заем Microcredit № 9032 00133426/22.02..2023г., подписан с ответното дружество М.К. АД,. Съгласно чл.2 от договора за паричен заем, ищецът трябва да върне сумата по кредита в размер на 3081.24 лева, при сума на получаване е размер на 2 500.00 лева, при годишен лихвен процент 40.47 %, при срок на кредита от 12 погасителни вноски. Наред с това ищецът сключва и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9032-00133426/22.02..2023г. подписан с ответното дружество „М.К.“ АД -С., според който ищецът следва да заплати на ответното дружество и сумата в общ размер на 2 122.80 лева, разпределена на 12 вноски по 176.90 лева.

Ищецът твърди, че Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 903200133426/22.02..2023г. е нищожен на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл,19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, по следните съображения:

Ищецът твърди, че уговорените в Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9022-00074279/27.09.2021г. допълнителни услуги са изцяло нищожни и недължими на основание чл.10а ал.1 от ЗПК. Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като услугите описани в договора за допълнителни услуги представляват по своята същност "такси за усвояване и управление на кредита", а услугите с възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежна дата и др. по своята същност са дейности по управление на кредита. Поради това ищецът твърди, че договорените допълнителни услуги се намират в явно противоречие с разпоредбата на чл.10а от ЗПК.

Ищецът твърди, че уговорените в Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9032-00133426/22.02..2023г. допълнителни услуги са изцяло нищожни и недължими на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и чл.143 ал.1 от ЗЗП., като в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип 1 било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби и в този смисъл се позовава на Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г. на ВКС, Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г. на ВКС, Определение №877 по т.д.

№662/2012г. на ВКС. Твърди, че такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В тази връзка, поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Твърди , че договорените допълнителни услуги са нищожни, като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез тях в общ размер на 2122.80 лв. е в размер на над 90% от размера на отпуснатия кредит, като така се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

На следващо място ищецът твърди, че съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, а уговорените допълнителни услуги са неравноправни и по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи. В този смисъл се позовава и на съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Твърди, че по посочения начин се заобикаля и чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С допълнителните услуги в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение в размер близък до размера на отпуснатия кредит, с което се цели неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително.

Твърди се, че с така договорените допълнителни услуги се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 o r ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Услугите описани в Договор за допълнителни услуги , като пакет „Комфорт"' представляват по своята същност разходи за допълнителни услуги, който са свързани с договора за кредит, били са известни на кредитодателя и е следвало да бъдат включени в процента на ГПР, като именно с това заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК се нарушава изискването ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.. В този смисъл за кредитора се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение и реално в отношенията и между страните по договора представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите.

Иска се съдът да постанови решение, с което да прогласи за нищожен сключения между Н. Р. Т. от с. Н.х. , обл. С., с ЕГН ********** и „М.К. “ АД-С. ,с ЕИК............., Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9032-00133426 от 22.02.2023 година, според който ищецът следва да заплати на ответното дружество сумата в общ размер на 2 122.80 лева, разпределена на 12 вноски по 176.90 лева , като противоречащ на закона - чл.10а от ЗПК .

Претендират се разноски по делото - възнаграждение за един адвокат, съгласно Договор за права защита и съдействие от 23.06.2023г., с договорено процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗА.

2

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В с.з. е представено писмено становище. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване недействителност на Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9032-00133426 от 22.02.2023г./Договора /, сключен между „М.К. “ АД-С. и ищеца по настоящото дело.

Съдът следва да разгледа и се произнесе по главната претенция по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.10а от ЗПК.

По отношение на процесния договор за допълнителни услуги са приложими разпоредбите на Закона за потребителските кредити, до колкото договорът е сключен към Договор за заем № 9032-00133426 от 22.02.2023г.. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Чл.10а, ал.2 от ЗПК въвежда забрана кредиторът да изисква от потребителя заплащане на такси и комисионни за действия, които са свързани с усвояването и управлението на кредита. Налице е в закона и забрана кредиторът да събира повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие, при ясно и точно определени в договора видът, размерът и действието, за което се събират /чл.10а, ал.4 ЗПК/.

Не е спорно между страните, че същите са сключили Договор за заем № 903200133426 от 22.02.2023г., с който на потребителя и ответник по настоящото дело е предоставен заем в размер на 2500 лева за срок от 12 месеца, при 12 погасителни вноски от по 256.77 лева, с дата на първо плащане – 07.04.23г.. Според цитирания Договор за заем потребителят се е съгласил с погасителен план и график на плащанията към същия договор, както и с погасителен план и график на плащанията към Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9032-00133426 от 22.02.2023г..

Видно от договора за допълнителни услуги сключен между страните по настоящото дело, потребителят се е задължил да заплати цената на пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, дължима на 12 месечни вноски, всяка от по 176.90 лева, платима на 7-мо число на съответния месец, при: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на заемодателя; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право за участие в специални промоции. От съдържанието на договора е видно, че уредените с него „допълнителните услуги “ не кореспондират с разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК и представляват такси свързани с усвояването и управлението на кредита, като този извод недвусмислено следва и от „Описанието “ ва допълнителните услуги в Договора и от т.4.5 от същия. Договорът включва множество услуги, за които не е посочен и размер на дължимото се възнаграждение за коя да е от тях, като отделно от това кредиторът вменява и задължение за заплащане от потребителя на всички банкови такси и комисионни свързани с предоставянето на услугите и изпълнителят по Договора не е посочил изрично за коя или кои от услугите освен възнаграждението, включват и такси и комисионни / т.4.5 от Договора/, което в противоречие и с чл.10а, ал.4 от ЗПК. С така сключения Договора за допълнителни услуги се цели формиране на допълнително възнаграждение за кредитора в размер на 2 122.80 лева, което е в почти същия размер на отпуснатия на „клиента“ кредит. Ето защо съдът намира, че Договорът за допълнителни услуги е нищожен, като противоречащ на императивните разпоредби на чл.10а от ЗПК, поради което предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.10а от ЗПК, като основателен следва да се уважи.

При този изход на спора по делото следва да се уважи и претенцията на ищеца за 3 разноски, като бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на ищеца възнаграждение за един адвокат в размер на 400.00 лева по Договор за права защита и съдействие от 23.06.2023г., с който е договорено процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗА.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между Н. Р. Т. от с. Н.х. , обл. С. , с ЕГН ********** и „М.К. “ АД-С. ,с ЕИК............., Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9032-00133426 от 22.02.2023 година, според който ищецът следва да заплати на ответното дружество сума в общ размер на 2 122.80 лева, разпределена на 12 вноски по 176.90 лева, като противоречащ на закона - чл.10а от ЗПК.

ОСЪЖДА „М.К. “ АД-С., с ЕИК............., да заплати на адв. М. В. М. - АК П. с ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗАдвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________

4