Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18817 от 19.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 26062/2025
Вид
Решение № 18817
Подписан
19.10.2025
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 400 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 412 · Кодекс за застраховането
  • чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 499, ал. 2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 18817 гр. С., 19.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110126062 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Застрахователна компания Л.И.“ АД срещу „ЗД „Б.И.”“ АД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2580,69 лв., представляваща остатък от главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-19-254289, ведно със законна лихва за период от 10.01.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 1203,97 лв., представляваща мораторна лихва за период от 04.01.2021 г. до 02.01.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1466/2025 г. по описа СРС, 48 състав.

Ищецът твърди, че на 31.12.2019 г., около 11:00 часа, в гр. С., на ул. „Г.”, посока С., лек автомобил „Ф.Ф.“ с peг. № РВ **** КР при извършване на маневра ляв завой отнел предимството и реализирал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „С.Ц.4.П.“ с peг. № СА **** ТА, собственост на „Ю. К.“ ЕООД. Посочва, че от инцидента били причинени материални щети на лек автомобил „С.Ц.4.П.“ с peг. № СА **** ТА. Сочи, че за настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП № 1771600/31.12.2019 г., както и акт за установяване на административно нарушение. Твърди, че към датата на събитието лек автомобил „С.Ц.4.П.“ с peг. № СА **** ТА бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско”, застрахователна полица № 93001910049968, със срок на валидност от 15.07.2019 г. до 14.07.2020 г. Във връзка с причинените щети по лекия автомобил при ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета № 0000-1261-19-254289, като на 13.01.2020 г. ищецът възложил на „А. 2003“ ЕООД да извърши ремонт на увредения автомобил. В съответствие с представените фактури за извършен ремонт, на 14.05.2020 г.

1 ищецът изплатил на „А. 2003” ЕООД стойността на ремонтната дейност в размер на 5113,37 лв., а на 14.05.2020 г. изплатил на „Ю. К.“ ЕООД за репатриране на автомобила сума в размер на 48 лв.

Ищецът твърди, че към датата на застрахователното събитие отговорността на водача на лек автомобил „Ф.Ф.“ с peг. № РВ **** КР е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към ответното дружество по застрахователна полица № BG/02/119002947681. Твърди, че изпратил писмо до ответника с искане за възстановяване на изплатените застрахователни обезщетения по щети съгласно договореностите между двете дружества, в което била включена и процесната щета. От предявената претенция ответникът възстановил чрез прихващане сумата в размер на 2580,68 лв. С оглед на това с настоящата искова претенция ищецът претендира неизплатения остатък в размер на 2580,69 лв., както и мораторна лихва в размер на 1203,97 лв. за периода от 04.01.2021 г. до 02.01.2025 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове по размер. Не оспорва, че между него и „Б.Ч.“ ЕООД е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Ф.Ф.“ с peг. № РВ **** КР, полица № BG/02/119002947681, както и че в срока на действие на цитираната полица в дружеството е заведена щета под № ********** от ищеца. Признава, че е заплатил на ищеца сумата от 2580,68 лв. във връзка с процесната щета. Оспорва иска за главница по размер, като счита, че претендираният от ищеца размер на обезщетението е завишен и не отговаря на действителната стойност на уврежданията.

Твърди, че са надписани ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими, както и дейности и „части“, които не са били увредени вследствие на процесното събитие. С оглед гореизложеното моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Основателността на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 411 КЗ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увреденото лице; плащане на застрахователно обезщетение по нея; осъществено непозволено увреждане от трето лице по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпените от застрахования по имуществената застраховка вреди; наличие на валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора; размера на действително претърпените вреди.

Тежестта за установяване на посочените предпоставки се носи от ищеца, с изключение на вината, по отношение на която нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумпция, тежестта за оборването на която се носи от ответника.

2

По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже съществуването на главен дълг, забава на ответника, както и че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата сума.

При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже възраженията си, евентуално че е погасил изцяло задължението.

С оглед становището на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, вр. чл.

153 ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ че между ответника и „Б.Ч.“ ЕООД към 31.12.2019 г. е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Ф.Ф.“ с peг. № РВ **** КР - полица № BG/02/119002947681; 2/ че на 31.12.2019 г., около 11:00 часа, в гр. С., на ул. „Г.”, посока С., лек автомобил „Ф.Ф.“ с peг. № РВ **** КР при извършване на маневра ляв завой е отнел предимството и е реализирал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „С.Ц.4.П.“ с peг. № СА **** ТА, собственост на „Ю. К.“ ЕООД, при което на последния били причинени материални щети; 3/ че към датата на ПТП лек автомобил „С.Ц.4.П.“ с peг. № СА **** ТА, собственост на „Ю.

К.“ ЕООД, е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца; 4/ че във връзка с ПТП при ищеца била образувана преписка по щета № 0000-1261-19-254289, по която ищецът изплатил за ремонта на увредения автомобил сумата от 5113,37 лв., а на 14.05.2020 г. изплатил на „Ю. К.“ ЕООД за репатриране на автомобила сумата от 48 лв.; 5/ че по заведена при ответника щета под № ********** от ищеца, ответникът заплатил сумата в размер на 2580,68 лв. (чрез прихващане на насрещни застрахователни претенции).

Посоченото се установява и от събраните по делото писмени доказателства – протокол за ПТП № 1771600/31.12.2019 г., застрахователна полица по застраховка „Каско“ на МПС № 93001910049968, сключена на 03.07.2019 г. за лек автомобил „С.Ц.4.П.“ с peг. № СА **** ТА със срок на застрахователно покритие от 00:00 часа на 15.07.2019 г. до 24:00 часа на 14.07.2020 г.; уведомление за настъпило застрахователно събитие от Е.Н.Д. от 31.12.2019 г. във връзка с ПТП на 31.12.2019 г. (в което е посочено, че лек автомобил „С.Ц.4.П.“ с peг. № СА **** ТА се движел по ул. „Г.“, посока С., и на пешеходната пътека лек автомобил „Фолксваген“ прави ляв завой без да се огледа дали идват коли, при което на застрахования автомобил са причинени щети по предна броня, фар ляв, капак преден, калник, декоративна решетка, предна броня, калник преден ляв и други); възлагателно писмо от 13.01.2020 г. до автосервиз „А. 2003“ ООД за извършване на ремонт на застрахования при ищеца автомобил; фактура № 1100012336/23.03.2020 г., издадена от автосервиз „А. 2003“ ООД за сумата от 5113,37 лв.; опис – заключение по щета от 31.12.2019 г.; доклад и експертиза по щета № 0000-1261-19-25489/2/25.03.2020 г., с който е одобрена за изплащане сумата от 5113,37 лв. – застрахователно обезщетение и сумата от 48 лв. – за репатриране на автомобила; платежно нареждане от 14.05.2020 г. за изплащане на сумата от 48 лв. в полза на собственика на увредения лек автомобил „Ю. К.“ ЕООД; платежно нареждане от 14.05.2020 г. за изплащане на сумата от 5113,37 лв. в полза на автосервиза, извършил ремонта на автомобила „А. 2003“ ООД; регресна покана от 04.06.2020 г. до ответника с искане за изплащане на 3 застрахователно обезщетение в размер на 5161,37 лв. по процесната щета; уведомление за прихващане на насрещно дължими вземания, сред които и процесното с изх. № ОК4****8/17.07.2020 г. (видно от което по процесната щета е признато вземане в размер на 2580,68 лв.); и платежно нареждане в полза на ищеца за сумата от 26122,98 лв.

(застрахователно обезщетение по щети, след извършеното прихващане).

За установяване на релевантните по делото факти е изслушано и прието и заключение на съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), неоспорено от страните, което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК като компетентно изготвено и обосновано. От същото се установява, че на 31.12.2019 г., около 11:00 часа, лек автомобил „Ф.Ф.“ с peг. № РВ **** КР се движи по ул. „П., с посока от ул. „П.“ към ул. „З.“, и в района на кръстовището с ул. „Г.“ водачът не пропуска движещия се по ул. „Г.“ лек автомобил „С.Ц.4.П.“ с peг. № СА **** ТА, вследствие на което реализира ПТП с него. Според вещото лице всички увреждания по лек автомобил „С.Ц.4.П.“ с peг. № СА **** ТА, отразени по описа на застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Към датата на ПТП – 31.12.2019 г. процесният автомобил е бил в експлоатация 7 години, 5 месеца и 14 дни, считано от датата на първоначална регистрация – 17.07.2012 г. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „С.Ц.4.П.“ с peг. № СА **** ТА, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 5700,59 лв.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства - представения по делото протокол за ПТП от 31.12.2019 г., носещ подпис за двамата водачи, неоспорени по делото, представените и неоспорени уведомление за настъпило застрахователно събитие, опис-заключение за вреди на МПС, опис на претенция, неоспореното от страните заключение на съдебно - автотехническата експертиза, се установява механизмът на ПТП – че на 31.12.2019 г., около 11:00 часа, лек автомобил „Ф.Ф.“ с peг. № РВ **** КР се движи по ул. „П., с посока от ул. „П.“ към ул. „З.“, и в района на кръстовището с ул. „Г.“ водачът не пропуска движещия се по ул. „Г.“ лек автомобил „С.Ц.4.П.“ с peг. № СА **** ТА, вследствие на което реализира ПТП с него. Така описаният механизъм на ПТП, както и вината за същия – на водача на застрахования при ответника лек автомобил „Ф.Ф.“ с peг. № РВ **** КР не се оспорват от ответника, нито в хода на производството е въведено възражение за съпричиняване на вредите.

Следователно въз основа на посочените доказателства и предвид извършеното прихващане на насрещни вземания, с което ответникът е признал сумата от 2580,68 лв. – застрахователно обезщетение по процесната шета, се налага извод, че по делото е установено, че процесното ПТП, при което на застрахованото при ищеца имущество е причинена имуществена вреда, е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ф.Ф.“ с peг. № РВ **** КР, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, който при извършване на маневра ляв завой е реализирал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „С.Ц.4.П.“ с peг. № СА **** ТА. От заключението на вещото лице се установява, че настъпилите щети по увредения автомобил са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.