Определение № 607 от 17.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 607 гр. П., 17.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. П. като разгледа докладваното от Николинка Н. П. Въззивно частно гражданско дело № 20265200500599 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.274 във вр.с чл.64 от ГПК.

Образувано по частна жалба на О. Д. Й. с адрес : гр. П. ул. „И.В. „ № 18 , ет.2, офис 6 чрез адв. А. Г. и Д. К. С. ЕГН ********** с адрес : гр. П., ул. „Г. С. Р. „ № 9, ет.12 , ап.58 против протоколно определение посочено в жалбата като постановено на 27.04.2026 г. от РС П., по гр.д. № 4336/ 2025 г., с което е оставена без разглеждане молбата на адв.Г. като техен процесуален представител,с която се иска възстановяване на срока за подаване на писмен отговор по чл. 131 ГПК.

Частният жалбоподател поддържа,че неправилно съдът е приложил разширително тълкуване на нормата за връчване на съобщението за пропуснат срок, като се развиват доводи, че такъв харатер не може да има връчването на определението по чл. 140 ГПК.Такова изрично съобщение в случая не е имало, а съставеният доклад по делото в определението по чл. 140 ГПК има съвсем различен характер и е със съвсем различно съдържание. Сочи се относима според жалбоподателя съдебна практика, като се подчертава, че се възразява за нередовно връчване на съобщението по чл. 131 ГПК и за двамата ответници. Изложени са подробни доводи в тази посока, според които не отговаря на истината удостоверения в съобщението по чл. 131 ГПК факт, че ответниците са отказали връчването, тъй като такова връчване изобщо не им е било извършено. Според жалбоподателя, районният съд неправилно не е допуснал събаране на доказателства в тази посока , а именно разпит на самия връчител , поради което не били изяснени обстоятелства, имащи значение за допустимостта на молбата по чл. 65 ГПК. Иска отмяната на обжалвания акт и възстановяване на срока за подаване на писмен отговор по чл. 131 ГПК или респективно – делото да се върне на районния съд за произнасяне по същество на молбата па чл. 65 ГПК и събиране на поисканите в това производство доказателства.

Въззиваемата страна – Е. К. Л. чрез своят процесуален представител изразява становище в подадения писмен отговор – за неоснователност на жалбата.

Пазарджишкият окръжен съд намира,че частната жалба е допустима,а по същество е неоснователна.

По делото е постановено определение, с като съдът в открито съдебно заседание от 04.05.2026 г./ заседание на 27.04.2026 г. не е имало по делото , парди което съдът приема , че се касае до техническа грешка допусната в частната жалба / , след като е обсъдил доводите на страните , е приел, че не следва да разглежда молбата подадена от ответниците чрез техният процесуален представител адв. Г., с искане за възстановяване на пропуснат срок за 1 подаване на писмен отговор по чл. 131 ГПК, тъй като тази молба е подадена 12-дни след изтичане на срока предвиден в нормата на чл. 64 ал.3 ГПК и поради това е процесуално недопустима. Ответниците са поискали възстановяне на срока за подаване на ипсмен отговор с твърдението,че на тях изобщо не им е било връчено съобщение за определението по чл. 131 ГПК. Поддържа се, че ответниците са узнали за пропускането на срока от съобщението за определението с изготвения доклад по чл. 140 ГПК, но не е било в техните възможности да разберат за този пропуск. Не били разбрали, защото тогава нямали адвокат.

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд в обжалваното определение.

Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК,страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.В молбата се посочват всички обстоятелства, които я обосновават и всички доказателства за основателността й /чл. 65, ал. 1 от ГПК/, като едновременно с нея се подават онези книжа, за подаването на които се изисква възстановяването на срока, а ако срокът е за внасяне на суми за разноски, съдът определя нов срок за внасянето им / чл. 65, ал.

2 от ГПК/.Следователно,за да подлежи на разглеждане молбата за възстановяване на срок за подаване на отговор по чл. 131 ГПК ,следва да е била подадена в срок и да е придружена с онези книжа , за подаването на които се иска възстановяването на срока.Неизпълнението на тези изисквания е достатъчно основание за оставяне на молбата по чл.64 от ГПК без разглеждане.

Действително , съгласно чл. 64 ал.3 ГПК е предвидено молбата за възстановяване на пропуснат срок да се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му, но при липсата на регламентирана процедура за съобщаване от съда на страната за пропускането на срок, то следва да се приеме, че съобщението представлява такова за предприетите от съда следващи процесуални действия, по който начин страната узнава за пропускането на установен от закона или определен от съда срок. / в този смисъл Определение № 496 / 15.11.2012 г. по ч.гр.д. № 454 по описа на ВКС за 2012 г. , ІІ Г.О. / В настоящия случай с получаване на съобщението за определението по чл. 140 ГПК и изготвения в него доклад , ответниците са узнали за пропуснатия срок за подаване на отговор. Правилно районният съд е приел датата на получаване на това съобщение , като най- благоприятна за ответната страна хипотеза на започване да тече, едноседмичния срок , извън който е подадена последващата молба за възстановяване на срока , поради което правилно и е приел , същата за просрочена.

Отделен е въпросът,че изтъкнатите обстоятелства за процесуални нарушения на първостепенния съд при връчване на съобщението на опрделелението по чл. 131 ГПК не представляват особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее и установяването на които да може да послужи за възстановяването на срок. При констатация за ненадлежно сезиране с искане за възстановяване на срок поради липса на твърдения за наличие на особени непредвидени обстоятелства по см. на чл.64, ал.2 ГПК, съдът не дължи проверка за спазване на едноседмичния срок по чл.64, ал.3 ГПК, нито провеждане на процедура по възстановяване на срок. Що се касае до преценката на първоинстанционния съд относно срока за отговор и евентуално, дали доводите и възраженията на ответника, обективирани в постъпил по делото отговор са преклудирани, тя би могла да бъде предмет на инстанционен контрол на съдебния акт по същество на материалноправния спор./ Определение № 9 / 04.01.2021 г. по ч.т.д. № 2460/2020 г. ТК , ІІ т.о. на ВКС /.Посочената от жалбоподателя съдебна практика, касае казус различен от процесния.

В тази връзка районният съд е изложил мотивирано своите довиди ,които изцяло се споделят и от настоящата инстанция,поради което тя препраща към тях на осн.чл.272 от ГПК.

По изложените съображения обжалваното определение е законосъобразно,а частната жалба срещу обжалвания акт като неоснователна следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът :

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 04.05.2026 г. на РС П., постановено по гр.д.№ 4336/2025 г.,с което е оставена без разглеждане молба вх. № 10463/14.04.2026 г. подадена от О. Д. Й. и Д. К. С. за възстановяване на срока по чл. 131 ГПК за отговор на искова молба вх. № 30781/11.11.2025 г. , по която е образувано гр.д. № 4336/2025 г. по описа на Пазрджишки районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3