Решение № 2701 от 17.08.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2701 гр. Варна, 17.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20223110103104 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „Ф. Т.“ ООД , действащ чрез адв. Р.Р. – *, срещу ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 100.00 лева, частично от общо 12 830.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня, ъгъл предна броня дясна рамка фар; степенка предна дясна; ъглов панел преден спойлер; калник преден десен предна част; калник преден десен задна част; странично огледало долно дясно; предна дясна врата; удължение предна дясна врата; външна дръжка предна дясна врата; капак кутия за вещи странично дясно; панел страничен задна дясна кабина; панел страничен десен долен; калник предна дясна задна долна част; спойлер кабина странична задна дясна; спойлер кабина странична задна дясна; спойлер кабина странична задна дясна долна част; тас преден десен; ветробран стъкло предна дясна врата; средна колона дясна; рог преден десен напречна греда под кабина; стълба задна кабина дясна; капак акумулатор; гума предна дясна C . *; праг десен кабина; капак резервоар гориво; стойка акумулатори на МПС влекач „Д. * * *“ с рег. № *, застрахован при ответното дружество по договор с полица № * за „Каско Стандарт“, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 10.12.2021 г. в Република Р., гр. Н., ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.03.2022 г. до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба ищецът твърди, че на 30.09.2021 г. е сключил застраховка „каско стандарт“, клауза „пълно“ на собственото ППС, а именно влекач „Д. * * *“ с рег. № * с ответното дружество със срок на действие от 03.10.2021 г. до 02.10.2022 г., за което е съставена застрахователна полица № *. Автомобилът е бил застрахован за 36 000.00 лева, като застрахователната премия съгласно полицата възлизала на 601.46 лева. Ищецът поддържа, че на 10.12.2021 г. в Република Р., гр. Н. между застрахованото МПС и автобус „М.“ рег. № * – с румънска регистрация е възникнало ПТП, като, движейки се по път с предимство, влекачът бил ударен странично от автобуса. За настъпилото ПТП с оглед 1 липсата на спор между участниците в ПТП бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 10.12.2021 г.

Ответникът бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие, като негови служители на 11.01.2022 г. и 19.01.2022 г. извършили огледи на застрахования автомобил, изготвили снимков материал и съставили опис на щетите по претенция № *, като в него описали увредените части, посочени по-горе.

Поддържа се в исковата молба, че на 25.01.2022 г. ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата в размер от 3 051.84 лева по заведената щета. Вследствие на оспорване на заплатеното обезщетение пред застрахователя, последният на 15.02.2022 г. е заплатил допълнително обезщетение в размер на 218.14 лева. Общо изплатеното застрахователно обезщетение извънсъдебно възлизало на 3 269.98 лева.

Всички увредени части на влекача представлявали оригинални части. След извършено проучване сред сервизите в гр. В. за възстановителната стойност ищецът констатирал, че същата възлиза на 16 100.00 лева.

Твърди се, че сумата, която следва да се изплати на ищеца възлиза на 12 830.00 лева, представляваща разликата над сумата заплатена до момента извънсъдебно /3 269.98 лева/ до тази, която е необходима за ремонта на МПС /16 100.00 лева/.

По същество се моли съдът да уважи предявения частичен иск като основателен.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който не оспорва твърденията на ищеца за учредено между страните застрахователно правоотношение по полица № * от 30.09.2021 г. със срок на действие от 03.10.2021 г. до 02.10.2022 г., както и настъпилото по време на действие на договора застрахователно събитие в Република Р., гр.

Н.. Не оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП и това, че описаните щети по МПС са резултат от застрахователното събитие. Не оспорва и заведената пред него щета, по която на ищеца е изплатена сумата в размер от 3 269.98 лева, представляваща обезщетение.

Не оспорва и твърдението на ищеца, че са заплатени всички вноски на уговорената застрахователна премия към датата на ПТП.

Исковата претенция обаче оспорва изцяло както по основание, така и по размер.

Сочи, че страните изрично уговорили в договора, че размерът на застрахователното обезщетение при настъпило събитие следва да се определи само по експертна оценка на оторизирано от застрахователя вещо лице по цени за части, материали, труд и начисления за отстраняване на щетите, съгласно Методика на застрахователя, доколкото процесното МПС е на повече от 7 години, считано от датата на първоначалната регистрация към датата на застрахователното събитие. Твърди се, че евентуалното заплащане на по-високи цени за труд и материали от страна на ищеца е въпрос на негова лична преценка, а не на реално настъпила вреда.

Ето защо счита, че заплатеното от застрахователя обезщетение е удовлетворило напълно интереса на застрахования ищец, като същото е съобразено с конкретиката на случая и приложимите законови норми. С оглед неоснователността на вземането за главница, оспорва претенцията за присъждане на законна лихва като акцесорно вземане.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, представлява се от адв. Р.Р., чрез който поддържа предявения иск, като на основание чл. 214 от ГПК увеличава размера му от 100.00 лева до сумата от 8 020.00 лева, частично от общо 12 830.00 лева.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С 2 молба от 11.07.2022 г. поддържа отговора на исковата молба и обективира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора, като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

По делото е безспорно, а и от ангажираните писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че между страните е учредено валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“, обективирано в полица № * от 30.09.2021 г. със срок на действие от 03.10.2021 г. до 02.10.2022 г. на влекач „Д. * * *“ с рег. № *; че ищецът е заплатил всички застрахователни вноски по договорената премия; че ППС е собственост на ищеца; че по време на действие на договора на 10.12.2021 г. е настъпило застрахователно събитие в Република Р., гр. Н. по описания в исковата молба механизъм; че по заявление на ищеца е заведена щета № * при ответното дружество, че е съставен опис техническа експертиза по щета № *; че щетите са по облицовка предна броня, ъгъл предна броня дясна рамка фар; степенка предна дясна; ъглов панел преден спойлер; калник преден десен предна част; калник преден десен задна част; странично огледало долно дясно; предна дясна врата; удължение предна дясна врата; външна дръжка предна дясна врата; капак кутия за вещи странично дясно; панел страничен задна дясна кабина; панел страничен десен долен; калник предна дясна задна долна част; спойлер кабина странична задна дясна; спойлер кабина странична задна дясна; спойлер кабина страничана задна дясна долна част; тас преден десен; ветробран стъкло предна дясна врата; средна колона дясна; рог преден десен напречна греда под кабина; стълба задна кабина дясна; капак акумулатор; гума предна дясна C . *; праг десен кабина; капак резервоар гориво; стойка акумулатори; че застрахователя-ответник по заведената щета е заплатил на ищеца преди завеждане на настоящото дело извънсъдебно сумата в общ размер от 3 269.98 лева.

От експертното заключение на вещото лице по назначената С АвТЕ се установява, че общата възстановителна стойност на влекача възлиза на 11 845.62 лева. Сумата е формирана по средните пазарни цени на резервните части от алтернативни доставчици и по средни те пазарни цени за нови оригинални части, както и п о средната пазарна цена на труда за отремонтиране на увредените автодетейли в три сервиза, които притежават европейски сертификат за качество и в три сервиза, които не притежават европейски сертификат за качество към датата на събитието.

В хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Районен съд – Варна е сезиран с осъдителен иск по чл. 405, ал. 1 от КЗ. За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав: 1./ наличието на облигационна връзка, учредена по силата на договор за застраховка „Каско“; 2./ настъпилото застрахователно събитие по време на действие на договора; 3./ причинно-следствената връзка между застрахователното събитие и щетите и 4./ размера на претендираните суми.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми.

В конкретния казус първите три правнорелевантни факта – наличието на договор по застраховка „Каско“; настъпилото по време на действие на договора застрахователно събитие и причинната връзка между събитието и щетите по автомобила не се оспорват от 3 ответника.

Предвид изложеното предявеният осъдителен иск се явява доказан по основание.

Основният спор, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав, е досежно размера на предявените граждански притезания, имайки предвид позоваването на ответника на Методиката, заложена в ОУ на застраховката „Каско Стандарт“ и стореното извънсъдебно плащане в полза на ищеца.

Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, и предвид трайната каузална практика на ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, т. о.; решение № 79/2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, т. о., относима към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г. не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само досежно минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката /Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК/. Ето защо, позоваването на ответника на Методиката е несъстоятелно.