Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 774 от 16.06.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 741/2022
Вид
Решение № 774
Подписан
16.06.2022
В сила
16.06.2022
Състав
Мая Недкова, мл.с. Ивалена Орлинова Димитрова, Константин Димитров Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.16, ал.7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 17, ал. 2, т. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.48, ал.3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.8 ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
  • параграф 1 т.9 · Закон за управление на етажната собственост

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 774 гр. Варна, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20223100500741 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 9793/14.02.2022г. от „ЕВРОМАТРАК“ ЕООД, ЕИК 103781377, със седалище гр.Варна, чрез процесуален представител срещу Решение № 26/06.01.2022г. по гр.д. № 11766/2021г. по описа на ВРС, 48 св., с което Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че ВЪЗЗИВНИКА дължи на Етажна собственост с адм. адрес гр. Варна, *** , представлявана от Д.М.Б., в качеството му на председател УС на ЕС, чрез процесуален представител, сумата от 2423,71 /две хиляди четиристотин двадесет и три лева и седемдесет и една ст./лева , дължима за извършен неотложен ремонт на покрива на сграда с адм. адрес в гр.Варна бул. „Януш Хуняди“ № 6 по взето решение на ОС на Етажната собственост проведено на 03.09.2020г.,за която сума е издадена Заповед за изпълнение №

1732/17.05.2021 год. по ч.гр.д. № 3634/2021г. по описа на ВРС.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен.

1

Излагат се съображения идентични с посочените в отговора на исковата молба, че покривът на сградата обслужва ЕС, но не и магазинът собственост на въззивника, поради което отношенията между него и ЕС следва да се уредят по правилата на ЗС, а не на ЗУЕС.Твърди се, че не са канени на ОС и не са присъствали на тях, поради което и взетите решения не ги обвързват.

Взетите от ОС на ЕС решения са без кворум и без ясна представителна власт.

Оспорва извършения ремонт на покрива да е неотложен по смисъла на параграф 1 т.9 от ДР на ЗУЕС. Оспорва да е осъществено действително плащане към фирмата изпълнител.Твърди, че няма издадена придружаваща фактура за претендираната сума.

В съдебно заседание по същество, въззивника редовно призован не се явява и не се представлява. След проведеното по дело открито съдебно заседание по делото е постъпило становище,писмени бележки от процесуалния му представител.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание по същество,въззиваемия редовно призован, не се явява,чрез процесуалните си представители поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представя подробни писмени бележки.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адрес гр.Варна, ***, представлявана от Д.М.Б., ЕГН ********** срещу „ЕВРОМАТРАК“ ЕООД, ЕИК 103781377, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, с правно основание чл. 415 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2423,71 лв., дължима сума за извършен неотложен ремонт на покрива на сграда с адм. адрес в гр.Варна бул. „Януш Хуняди" № 6 по взето решение на ОС на Етажната собственост проведено на 03.09.2020г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 1732/17.05.2021 год. по ч.гр.д. № 3634/2021г. по описа на ВРС,48 св.

В исковата молбата се твърди, че за сумите, дължими от ответника, е било подадено заявление и е издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. № 3634/2021г. на ВРС. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът възразил, поради което е налице правен интерес от завеждане на производството по чл. 415 и 2 сл. от ГПК. Ищецът твърди, че дължимата сума в размер на 2423.71лв. е формирана съобразно приетата оферта, сключения договор и извършения неотложен ремонт на покрива на сградата и притежаваните ид. части от общите части на сградата от „ЕВРОМАТРАК" ЕООД - собственик на Магазин №4. Същия притежава 8,5932% ид. части от общите части на сградата, като след изчисляване на притежаваните части от всеки собственик и сумата изплатена за ремонта на покрива в размер на 31706,68лв., ответника дължи сума в размер на 2423.71лв.Същата е начислена на основание т.3 от Решение на ОС на ЕС, проведено на 03.09.2020г. , обективирано в съставения протокол, с което е определено сумите за неотложен ремонт на покрив да бъдат разпределени между собствениците съгласно разпоредбите на ЗУЕС, а именно съгласно притежаваните от всеки собственик ид. части от общите части на сградата.

Твърди се, че изпълнителя на ремонта „БЕЛДО КОНСТРЪКШЪН" ЕООД е избран съгласно Решение по т.1 на предходно ОС на ЕС проведено на 12.08.2020г. Излага, че и двете решения на ОС са разгласени и не са обжалвани. Ищецът твърди, че легитимацията на етажната собственост да претендира дължимите суми от собственика на Магазин

№4 –

„ЕВРОМАТРАК" ЕООД произтича от прието по т.2 Решение на ОС на ЕС проведено на 12.08.2020г., с което е гласувано сумите за неотложен ремонт на покрива да бъдат заплатени в срок до 30.10.2020г., като след изтичане на срока да се образуват съдебни производства по реда на чл.410 ГПК срещу собствениците, които не са заплатили сумите за ремонт в определения срок.

Ответника, въпреки поканите не е заплатил дължимата сума за ремонт на покрива, поради което ищецът предявява претенцията си по съдебен ред.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответника „ЕВРОМАТРАК" ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска, с аргумент, че магазин № 4, находящ се в сграда на *** в град Варна, на който е собственик, доколкото е с обособен самостоятелен вход на нулево ниво от към булеварда и с директен достъп от паркинга, както и останалите магазини разположени на ниво сутерен, не са част от ЕС, поради което и не дължат направените от нея разходи за ремонт на покрива. Оспорва процедурата по свикване на ОС на ЕС, както и взетите по тях решения цитирани в исковата молба. Ответникът сочи, че взетото решение за ремонт би следвало да е по чл.

17, ал. 2, т. 3 от ЗУЕС, доколкото става дума за необходим, а не неотложен ремонт. Поради тази причина проведеното от ЕС на ОС 12.08.2020г. не е било с необходимия кворум за вземане на решенията по т. 1 и т. 2 от дневния ред на събранието, поради което и взетото решение е порочно. Ответникът оспорва реално извършените работи по Договор за доставка и полагане на хидроизолация от 29.09.2020г. между ЕС и "Белдо Кънстръкшънс " ЕООД и заплащане стойността по него. Твърди, че поканата, която е получил за заплащане на процесната сума е различна от тази, представена по дело. В същата не е фигурирала дори банкова сметка, по която да може да бъде 3 преведена сумата, което прави искането чрез поканата, практически неизпълнимо. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 12.03.2021г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ЕС с адм.адрес –гр.Варна бул. „Януш Хуняди" № 6, представлявана от Д.М.Б., в качеството му на председател на УС на ЕС срещу „ЕВРОМАТРАК“ ЕООД, ЕИК 103781377, за суми за извършен неотложен ремонт на покрива на сграда с адм. адрес гр.Варна бул. „Януш Хуняди" № 6 и за разноски по делото.

Образувано е ч.гр.д. № 3634 по описа за 2021г. на РС- Варна, по което съда е издал Заповед за изпълнение № 1732/17.05.2021 год.

В срока по чл. 414 ГПК длъжникът „ЕВРОМАТРАК“ ЕООД, ЕИК 103781377 е възразил срещу издадената заповед за изпълнение. Ищеца е предявил установителния си иск в срока по чл.415 от ГПК, с искова молба от 11.08.2021г.

Видно от представена справка №1495244 от СВ-гр.Варна, ответника „ЕВРОМАТРАК“ ЕООД е собственик на недвижим имот - магазин №4 с идентификатор №*** в гр.Варна, ***, ет.1, ап.4 в

4 сграда № 2 в ПИ с идентификатор №*** .

По делото са приети писмени доказателства – копие от списък собственици, неразделна част от протокол 12.08.2020 г.; копие от Протокол от проведено ОС на ЕС от 12.08.2020 г.; копие от списък собственици, неразделна част от протокол 03.09.2020 г.; копие от Протокол от проведено ОС на ЕС от 03.09.2020 г.; копие от Протокол за поставена съобщение по смисъла на чл.16, ал.7 от ЗУЕС; копие от Покана за свикване на общо събрание; копие от Договор за доставка и полагане на хидроизолация от 29.09.2020 г.; копие от Приемно-предавателен протокол към договор от 29.09.2020 г.; копие от преводно нареждане от 12.11.2020г.; копие от Фактура № **********/10.11.2020 г.; копие от Фактура № 0000000975/29.09.2020 г.; копие от списък; копие от Констативен протокол от 25.01.2021 г.; копие от Покана за доброволно изпълнение;копие от Разпределение на суми за ремонт на покрив; копие от преводно нареждане от 12.11. 2020 г.; копие от преводно нареждане от 11.11.2020г.; копие от преводно нареждане от 29.09.2020 г.; копие от площообразуване от 21.07.2009 г.;

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните правни изводи:

Предявен е по реда на чл.422 и чл.415 от ГПК иск от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение. Същия има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск, ищецът да докаже възникването на спорното право и дължимостта му спрямо ответника – длъжник към релевантния момент – датата на депозиране на заявлението му в съда, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

Ответника не оспорва, че е собственик на магазин № 4 с идентификатор №*** в гр.Варна, ***, ет.1, ап.4 в сграда № 2 в ПИ с идентификатор №***, т.е. не оспорва, че притежаваната от него недвижимост се намира в сграда, в която се помещава ЕС.

Възраженията му, че като такъв не е обвързан от решенията на ЕС, както и, че притежаваната от него недвижимост не е част от ЕС са неоснователни .

5

В правната теория и практика няма спор, че покривът на сградата, както и покривните тераси, които не обслужват всички обекти в сградата са общи части на всички етажни собственици - чл.38 ал.1 от ЗС. В конкретиката на настоящия правен спор не се твърди, а и не се установява от приетите доказатества, че процесния покрив обслужва само определени обекти на сградата, или ,че има постигнато между настоящите собственици на отделните самостоятелни обекти съгласие за промяна на режима на покрива като обща на всички съсобственици, по см. на чл.38 ал.2 от ЗС. Нещо повече дори в ЕС да има отделяне на входове за самостоятелно управление по см. на чл.8 ал.2 от ЗУЕС, доколкото покрива е цялостен и единен за ЕС , то отделянето не може да му придаде друга правна характеристика , освен такава на обща за цялата ЕС част.