Решение № 161 от 12.04.2018, Окръжен съд - Плевен

Р Е

Ш Е

Н И

Е

№ /12.04.2018 гр. Плевен 12.04.2018г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

І-ви гр.с. в публичното заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ СПАРТАНСКА при секретаря Дафинка Борисова и в присъствието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр. дело № 817 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното :

Иск с правно осн.чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ .

Постъпила е ИМ от Л.В.В. ,чрез пълномощника му адвокат А.М. от САК срещу Прокуратурата на РБ.В ИМ се твърди,че на 15.02.2012г.ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП 20-П/2011г. по описа на СО при СГП ,заедно с негови колеги,всички служители на ОД на МВР Плевен, затова,че на 01.08.2011г.около 01.00 часа в качеството си на длъжностно лице-полицай Е-ІІ степен в група ООР към 02 РУП към ОД на МВР Плевен,в съучастие и като съизвършител с колегата му П.С.П.при извършване на рутинна проверка са поискали дар,който не им се следва и са приели такъв в размер на 100лв. Твърди се, че след привличането му ищецът е бил отстранен от работа и срещу него е образувано дисциплинарно производство ,като със заповед №624/24.02.2012г.на директора на ОД на МВР Плевен на основание установено тежко дисциплинарно нарушение по чл.227 ал.1т.10 ЗМВР във вр.чл.230 ал.2т.4 от ППЗМВР е бил временно отстранен,а след това и дисциплинарно уволнен. Посочено е,че ищецът е ангажирал адвокат М. от САК както по наказателното,така и по административното производство, че е обжалвал заповедта за наложеното му дисциплинарно наказание пред Административен съд Плевен пред който е образувано адм.д. №737/2012г.,че по това дело са проведени няколко заседания и ПАС е отхвърлил жалбата на ищеца.Твърди се ,че ищецът е обжалвал решението на Административен съд Плевен пред ВАС,като

ВАС е признал заповедта за неправилна и незаконосъобразна ,че такива решения са постановени и по отношение на останалите уволнени служители на ОД на МВР Плевен,след което всички са възстановени на работа.В ИМ се твърди,че във вр.с образуваното ДП ищецът няколко пъти е бил призоваван за разпит и за коригиране на обвинението в София,че е имало три постановления за привличането му като обвиняем,че след две години разследване ,с постановление от 27.01.2014г.прокурорът частично е прекратил наказателното производство и срещу ищеца е внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.301 ал.1,пр.2,алт.2 във вр.чл.20 ал.2,вр.ал.1 НК,въз основа на което пред ПОС е образувано НОХД №379/2014г.,по което подсъдими са били общо 6 лица,като обв.акт е внесен едновременно и срещу шестимата в едно наказателно производство,въпреки,че между деянията не е имало нищо общо.В ИМ е посочено,че по НОХД №379/2014г.по описа на ПОС са проведени общо 13 съдебни заседания и на всяко от тях се е явявал упълномощеният от ищеца защитник –адвокат М. от САК,на когото са заплащани пътни и дневни разходи.Посочено е,че ПОС е постановил оправдателна присъда,че същата е протестирана от Окръжна прокуратура Плевен пред ВТАС,че с решение на ВТАС №124/03.05.2017г.по ВНОХД №69/2017г. оправдателната присъда е потвърдена. Изложени са доводи,че в резултат на инициираното от Прокуратурата наказателно производство и внесено обвинение ,на ищеца се е наложило да ангажира защита в две нак.инстанции и в две административни инстанции,че съдебните производства са му коствали значителна сума пари за адвокат и пътувания при повикване от страна на разследващите или при явяването му в съдилищата.Твърди се ,че след дисциплинарното му уволнение ищецът временно е бил отстранен от длъжност ,а по-късно наказан с „уволнение“,поради което е останал без работа за периода от 24.02.2012г.до 13.06.2013г.или общо 16 месеца,като размерът на БТВ към м.януари 2012г. е 790,96лв.,че след отмяната на заповедта за налагане на дисциплинарното му наказание е възстановен на работа и му е изплатено трудово възнаграждение за 6 месеца,но в продължение на 10 месеца е бил безработен. Твърди се ,че привличането му като обвиняем и внасянето на обвинителен акт в съда се е отразило отрицателно на реномето на ищеца сред колегите ,хвърлило е петно на отношенията му с близки и роднини,че през целия си стаж като полицай се е старал да изпълнява задълженията си стриктно ,да заслужи уважението на колегите и преките си началници,а приписаното му престъпление го е принизило до нивото на престъпниците,на които противодейства.Навеждат се доводи,че на ищеца се е наложило да обяснява на близки и роднини,за да ги убеди в невинността си,че баща му не е издържал на напрежението и през 2013г. е получил мозъчен инсулт,който се е повторил през 2014г.,като според ищеца влошаването на здравословното състояние на баща му е пряка последица от неправомерното му привличане като обвиняем от Прокуратурата.Изложени са твърдения,че емоционалното и здравословното състояние на близките му хора се е отразило на ищеца,на личностната му самооценка и на положението му в семейството и обществото,че уволнението му от работа се е отразило на бюджета на семейството и на ищеца се е наложило да тегли банков кредит в края на 2010г.В ИМ се твърди,че привличането на ищеца като обвиняем и последвалите във вр.с обвинението дисциплинарно уволнение и наказателни дела са били унизителна и мъчителна страница от живота му,която се е отразила на семейството,на отношенията с приятели,колеги и е внесла неудобства в ежедневието му. В заключение ищецът моли съда да постанови решение,с което Прокуратурата на РБ да бъде осъдена да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на

50 000лв.и обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 8 000лв.,от които 7 000лв.заплатени адвокатски хонорари,пътни и дневни в хода на нак. производство и 1000лв.пътни разходи за пет пътувания до София,по 200лв.за всяко пътуване.Претендира се и законна лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди ,считано от 15.02.2012г.-датата на привличане на ищеца като обвиняем до завеждане на ИМ и лихва за забава върху двете обезщетения от датата на депозиране на ИМ до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и направените по делото разноски.В съдебното заседание на 13.03.2018г.,на което бе даден ход по същество ищецът Л.В. поддържа предявените искове и моли съда да постанови решение, с което претенциите за неимуществени и имуществени вреди бъдат уважени в пълен размер,като навежда доводи,че воденото срещу него наказателно дело е попречило на кариерното му развитие.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираните писмени бележки от пълномощника на ищеца –адвокат А.М. от САК.Претендират се и направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратурата на

РБ,представлявана от Главния прокурор,чрез прокурор от ОП – Плевен И. Ш..В отговора предявеният иск се оспорва по основание и размер.Посочено е,че срещу ищеца през 2011г. е образувано ДП №20-П/2011г. по описа на СО при СГП за престъпления по чл.302 т.2 и т.1 алт.2 вр. чл.310, предл. 1 вр. с ал.1 вр.с чл.20 ал.2 и чл.387ал.1,предл.2,алт.1 от НК,че на 15.02.2012г. В. е бил привлечен в качеството на обвиняем за гореописаните деяния и му е определена мярка за неотклонение“Парична гаранция“,а на 27.01.2014г. с постановление на СГП ,нак.производство е било частично прекратено за престъплението по чл.387 ал.1,предл.2,алт.1 от НК,че наказателното производство е приключило с влязла в сила на 14.06.2017г. оправдателна присъда по НОХД №379/2014г.по описа на ПОС за престъпление по чл.301 ал.1,предл.2 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК.В отговора е направено възражение,че е налице несъответствие между основание и петитум,тъй като вземането за обезщетение за търпени вреди от необоснованото обвинение за престъпление по чл.387 НК възниква от момента на придобиване стабилност на постановлението на СГП за частично прекратяване на нак.производство от 27.01.2014г.,а вземането за обезщетение за престъпление по чл.301 НК от деня на влизане в сила на оправдателната присъда по НОХД № 379/2014г.на ОС Плевен.Изцяло по основание и размер се оспорва претенцията за неимуществени вреди.Направено е възражение ,че размерът на обезщетението за неимуществени вреди от 50 000лв. е прекалено завишен и не е в съответствие с критерия за справедливост на чл.52 ЗЗД ,като претенцията на ищеца не съответства на претърпените вреди,на икономическия стандарт на Р.България и съдебната практика по аналогични случаи,вкл.и тази на ЕСПЧ.В отговора ответникът се позовава и на дадените разяснения в т.2 от ППВС №4/1968г.

Направено е възражение,че обвинението по чл.387 НК не е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 НК,че обвиняеми/подсъдими по делото са били и други лица и тяхното процесуално поведение също е имало значение за продължителността на нак.производство.Направено е възражение,че отстраняването от длъжност и прекратяването на служебното правоотношение е станало със заповеди на директора на ОД на МВР Плевен във вр.със започнало срещу ищеца дисциплинарно производство,а не по искане на органи на Прокуратурата, поради което Прокуратурата на РБ не може да носи отговорност за търпените неимуществени вреди от акт на орган на МВР.В отговора е посочено,че ищецът не е ангажирал доказателства за твърдените негативни последици-стрес, емоционален и волеви срив,теглене на банков кредит ,невъзможност да си намери работа,че тези вреди са пряк резултат от повдигнатото му обвинение,че няма доказателства и за твърдените медийни публикации относно нак.производство, респ.няма данни обвинението да е разпространено от органи на Прокуратурата. Направено е възражение,че търпените от трети лица вреди-бащата на ищеца ,не подлежат на обезвреда в това производство,че не е доказана и причинната връзка между тях и обвинението.Посочва се ,че Прокуратурата не следва да отговаря за отстраняването от работа на ищеца и последвалото дисциплинарно уволнение . Оспорва се претенцията за законната лихва.Оспорва се като неоснователен и иска относно обезщетението за имуществени вреди,поради липса на доказателства за уговореното и реално изплатено на адвоката възнаграждение в нак. производство.

В срока по чл.131 ГПК от

Прокуратурата на РБ е постъпил допълнителен отговор ,в който е направено възражение срещу началния момент от който се претендира законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди-15.02.2012г.,датата,когато ищецът е привлечен като обвиняем.Посочено е,че според съдебната практика законна лихва се дължи от датата на влизане в сила на оправдателната присъда,която е 14.06.2017г.В съдебното заседание на 13.03. 2018г.ответникът Прокуратурата на РБ чрез прокурор от ОП Плевен И. Ш. поддържа изцяло депозирания отговор на ИМ като излага съображения,че отстраняването на ищеца от длъжност и прекратяването на служебното му правоотношение е станало със заповед на директора на ОД на МВР Плевен във вр.със започнало дисциплинарно производство и наложено дисциплинарно наказание “уволнение“ ,че при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, ОД на МВР е действал в условията на оперативна самостоятелност,а не в условията на обвързана компетентност,поради което Прокуратурата не следва да носи отговорност за претърпените неимуществени вреди от уволнението на ищеца,произтичащи от акт на орган на МВР.

Окръжният съд като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено следното :

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове от Л.В. В. срещу Прокуратурата на РБ по чл. 2 , ал.1 т.3 от ЗОДОВ.Претендира се обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв., на основание обвинение срещу ищеца в извършване на престъпление за което същият е признат за невиновен и оправдан с присъда на Плевенски Окръжен съд от 16.11.2016г.по НОХД №379/2014г.,потвърдена с решение №124 от 03.05.2017г. на ВТАС по ВНОХД №69/2017г.,влязла в сила на 14.06.2017г.На същото основание чл.2,ал.1т.3 от ЗОДОВ се претендира и обезщетение за имуществени вреди в размер на 8 000лв.,от която сумата 7 000лв.представлява заплатени разходи за адв.възнаграждение в наказателното производство и сумата 1 000лв.пътни разходи за пет пътувания до гр.София. Върху всяко от обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди се претендира законна лихва, считано от 15.02.2012г.-датата на привличане на ищеца като обвиняем до завеждане на ИМ и законна лихва върху сумите от датата на завеждане на ИМ-01.11.2017г.до окончателното им изплащане.Така предявените искове са допустими. Искът за неимуществени вреди с оглед цената е родово подсъден на ПОС като първа инстанция,като съгласно чл.104 ал.6 ГПК двата иска следва да се разгледат от ПОС по реда на същото производство.