Решение № 7 от 19.01.2022, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Тетевен, 19.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Б. Георгиева при участието на секретаря Виолета Й. Монова като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело № 20214330100656 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод предявен иск от С. М. П. от гр. Тетевен срещу „Профи Кредит България”ЕООД В исковата молба се твърди ,че ищцата е страна по Договор за потребителски кредит № 3031939094, подписан с ответното дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България „ ЕООД. Съгласно договора за потребителски кредит, същата трябва да върне сумата по кредита в размер на 7026.48 лева., при срок кредита от 47 месеца. Наред с това съгласно договора за потребителски кредит № 3031939094, ищцата трябва да заплати възнаграждение за закупена/ни допьлнителна/ни услуга/ги в размер на 3522.96 лева, разпределени на 47 месечни вноски. По този начин общата сума, която ищцата следва да заплаща е в размер на 10549,44 лева, разпределени на 47 месечни вноски. Счита, че клаузата от Договор за потребителски кредит № 3031939094, сключен между С.П. ми и ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги в размер на 3322.% лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.И, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.Твърди ,че става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение- чл.8, ал.2 н чл.9 от ЗЗД.Поради накърняването на принципа на добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна не еквивалентност на насрещните престнции по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора.Твърди ,че възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по своето естество, били част от възнаграждението за предоставения заем, като същите водят до заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите и били в явно противоречие с разпоредбата на чл10а от ЗПК.Допълнителните услуги предвидени в Договора за кредит представляват по своята същност "такси за усвояване и управление на кредита". Улеснената процедура за получаване 1 на допълнителни парични средства, реално, не е предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсвало конкретно задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и условията по него, става по съгласие на страните.Твърди ,че уговореният допълнителен пакет от клаузи от Договор за потребителски кредит, които предвиждали заплащането на възнаграждение в размер на 3522.% лева е нищожен като противоречащ на добрите нрави и неравноправен по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Предвидената клауза била нищожна по смисъла на чл. 143, т 5 ЗЗП, тъй като същата била необосновано висока .В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит; да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредита. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесната клауза предвиждаща заплащането на допълнителни услуги в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително възнаграждение в размер близък до размера на отпуснатия кредит. По този начин, клаузите предвиждащи заплащането на допълнителни услуги са неравноправни по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй като същите били необосновано високи. Основната цел на така уговорената клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още .С предвиждането за заплащане на допълнителни услуги в размер на 3522.96 лева се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Заявява ,че съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване па договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. твърди се ,че реално, чрез нарушаване на добрите нрави и «чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е нито бил прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело с-453/10 било прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.

Същевременно - посочването на по - нисък от действителния ГПР, представлявало невярна информация относно общите разходи по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на лоен 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това oт своя страна означава, че клаузата за допълнителни услуги е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО, /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/. Твърди ,че има нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора- В Директива 93/13/ЕИО –било регламентирано, 2 че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, каквато е клаузата за заплащане на допълнителни услуги. В тази насока била и практиката на Съда на Европейския съюз- Решение по дело С-618/10, Решение по дело С-415/11, и цитираната в него практика.Твърди нарушение на на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит; като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Счита ,че годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и вьзнаградителна лихва и се изчислява но специална формула. Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В процесния договор била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвало ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвали. Въз основа на изложеното, счита, че клаузата от Договор за потребителски кредит № 3031939094, сключен между ищцата и „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги в размер на 3522.96 лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Моли съдът да приеме, че клаузата от Договор за потребителски кредит № 3031939094, сключен между ищцата и ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД предвижда заплащането на възнаграждение за закупена/ни до пълните лна/ни услуга/ги в размер на 3522.96 лева, е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.10 а, чл.11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност моли да бъде прогласена, претендира разноски

В законово установеният срок е постъпил отговор от ответника. В отговора се твърди ,че с ищеца С. М. П. в качеството и на кредитополучател сключила договор за потребителски кредит (ДПК) № 3031939094 , с параметри, видни от приложеното към настоящия отговор умалено копие на същия. Видно било представенитe кьм настоящия отговор стандартен европейски формуляр и допълнителна пред-договорна информация, предоставени на ищеца в най-ранния етап на пред-договорните отношения с ответника, искане за отпускане на потребителски кредит, съдържащо заявените от кредитополучателя параметри, стандартен европейски формуляр и допълнителна пред-договорна информация, предоставен на ищеца непосредствено преди подписване на процесния договор за кредит, още преди встъпване в договорни отношения с ответника, на ищеца е предоставена цялата необходима за нея информация, съдържаща всички параметри на продуктите, които дружеството предла1а на своите потребители. Отделно от изискуемите по ЗПК и ЗЗП документи, ищеца бил получил и допълнителна пред-договорна информация, включваща информация относно допълнителните услуги, които дружеството предлага и от които потребителите могат да се възползват. Параметрите на предложението, е посочено в стандартния европейски формуляр, е направено въз основа конкретно искане на ищеца.

Видно било от приложеното към делото копие на искане за отпускане на потребителски кредит, именно кредитополучателят е поискал да сключи договор за кредит с определени параметри, като същият е имал възможност да вземе информирано решение въз основа на представения му СЕФ и допълнителна пред-договорна информация дали желае сключване 3 на договор за кредит, с какви параметри следва да бъде то, дали да сключи договора с ответника или с друго дружество, като е разполагал с цялата му необходима информация, за да направи своето волеизявление и да депозира същото при дружеството. Ищецът е получил, попълнил и подписал общо 3 документа преди подписването на самия договор за кредит. Общите условия на дружеството, които съдържат отново информация досежно предлаганите от него продукти, също се намирали във видно място във всеки офис на компанията. Т.е. същият е получил цялата му необходима информация, възползвал се е от възможностите, които дружеството предлага и едва след това е преценил, че изборът му всъщност не го удовлетворява.