Решение № 165 от 26.03.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20241800500408 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 61 от 18.03.2024 г., постановено по гр. д. № 844 / 2022 г., по описа на Сливнишки районен съд, е осъдил:

-на основание чл.200, ал.1 от КТ „ЮСК Бул“ ЕООД, ЕИК 131470112, със седалище и адрес на управление: гр. Божурище, ул. „Ларс Ларсен“ № 1 да заплати А. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Г.“, вх.10-А сумата в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, от трудова злополука, настъпила на 15.07.2022 г., както и сумата в размер на 219.44 лева - лихва за забава върху главницата за периода 15.07.2022 г. до 19.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на постъпване на исковата молба в съда 22.12.2022 г. до окончателното плащане;

-на осн.чл.78, ал.6 ГПК „ЮСК Бул“ ЕООД, ЕИК 131470112 да заплати н а Районен съд - Сливница сумата в размер на 758.78 лева - разноски по делото;

-на осн.чл.38 от ЗАдв „ЮСК Бул“ ЕООД, ЕИК 131470112 да заплати на 1

Адвокатско дружество „Милованови“, Булстат 177253355 сумата в размер на 840 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение.

Решението е било постановено при участие на ЗК „Уника Живот“ АД, ЕИК 831626729, в качеството си на трето лице - помагач на страната на ответника „ЮСК Бул“ ЕООД, ЕИК 131470112.

Недоволен от решението е останал ответникът, настоящ въззивник.

Депозира въззивна жалба, чрез адвокат Богданова от САК, като изтъква доводи за неговата неправилност, неоснователност и незаконосъобразност в частта, касателно определянето на процента на съпричиняване от страна на работника, поради проявена груба небрежност от негова страна при осъществяване на трудовата злополука. Моли настоящия въззивен съд да измени обжалваното първоинстанционно решение, като определи процент на съпричиняване на настъпилата трудова злополука от А. Б. вместо 50 %, поне 75 % и справедлив размер на обезщетението не повече от 3000 (три хиляди) лева, преди намаляването му по чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ. Претендира разноски.

Въззиваемата страна и ищец А. Б., чрез адвокат В. оспорва въззивната жалба, като неоснователна и моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага съображения в тази насока. Претендира разноски.

За да постанови решението си, Сливнишкият районен съд е приел следното:

Прието за безспорно между страните е, че ищецът е полагал труд при ответника по силата на трудов договор към дата 15.07.2022 г., като е заемал длъжността „склададжия“, както и че на 15.07.2022 г., в работно време, при изпълнение на трудовите си задължения е претърпял трудова злополука, като при управление на електрическа палетна количка паднал и получил счупване на долния край на лъчевата кост закрито на дясна ръка.

Злополуката е била приета за трудова от НОИ с влязло в сила Разпореждане от 25.07.2022 г.

Ищецът признал, че е получил обезщетение от третото лице – помагач на страната на ответника - ЗК „Уника Живот“ АД по задължителна застраховка на работниците и служителите при ответника за риск от трудова злополука, сумата в размер на 838.28 лева.

От епикризата по делото е видно, че ищецът е бил приет в УМБАЛСМ 2

„Пирогов“ на следващия ден - 16.07.2022 г. и бил изписан с диагноза „счупване на долния край на лъчевата кост, закрито“, като му е извършено оперативно лечение - закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, радиус и улна и счупване на ладиевидната кост на китката, закрито.

Поставена била гипсова имобилизация.

От представените по делото болнични листове за временна нетрудоспособност на ищеца се установява, че му е било предписано домашно лечение, във връзка с претърпяната от него трудова злополука за периода от 16.07.2022 г. до 14.09.2022 г.

От показанията на свидетеля И. А. Б.а - З. (дъщеря на ищеца) се установява, че след претърпяната от него злополука той й се обадил, споделил за инцидента и за последствията. Свидетелката полагала грижи за ищеца, тъй като той живеел сам и се наложило да го посещава често, за да му пазарува, да го обслужва, да го бръсне, да го постригва и да го храни първите дни, тъй като много го боляла ръката и не можел да се обслужва сам. Баща й изпитвал остри болки, налагало се да взима болкоуспокояващи, защото не можел да спи през нощта. След като му свалили гипса имал остатъчна болка от травмата.

Постепенно раздвижвал ръката си, като около 2-3 месеца след сваляне на гипса също го боляла. И към момента понякога усещал болка. Изпитвал притеснение и неудобство някой да се грижи за него.

Горното се потвърждава от приетата по делото СМЕ, от която става ясно, че в резултат на трудовата злополука на ищеца е причинено телесно увреждане- счупване на лъчевата кост на предмишницата на дясната ръка и счупване на ладиевата кост на дланта на дясната ръка. Вещото лице установява, че тези увреждания са в причинно-следствена връзка с механизма на настъпване, описан в исковата молба, а именно при управление на електрическа палетна количка пада на твърда повърхност. Вещото лице установява и обсъденото по-горе, отразено в медицинските документи, безкръвно, ръчно наместване на счупването и обездвижване с гипсова ортеза.

Установява се, че възстановителният период при счупване на лъчевата кост в долния край е от 2.5 - 3 месеца, а при счупване на ладиевата кост - 4-5 месеца, като при този вид счупване се усеща интензивна болка, особено силна в първите 7-10 дни /остър период на травмата/ и постепенно стихващи до края на пълния възстановителен период. Вещото лице обосновава, че доколкото 3 зоната на счупване е свързана с интензивни, ежедневни натоварвания и голям обем на движение, с оглед ролята на увредения крайник, пълно възстановяване не се очаква, като е възможно да е налице лека до средна по сила болка при по-големи натоварвания и при влошаване на атмосферните условия /ниска температура, повишена влажност/, включително с вероятност за постоянен характер.

Установено е, че ищецът притежава съответната правоспособност да управлява електрокара, от който е паднал на процесната дата, както и че е преминал инструктаж за това.

От показанията на свидетеля Б. Г. Б. (експерт по безопасност от риск от 2018 г.) се установява, че той е провел инструктаж на ищеца за управлението на електрическата палетна количка - първоначален, периодичен на три месеца и извънреден.

Спореуд САТЕ скоростта на електрическата количка в момента на падането на ищеца е била 11 км/ч. при максимална скорост на движение на електрокара, съобразно техническите му характеристики от 12 км/ч.

Доказва се, че към момента на падане ищецът е управлявал електрокара с една ръка, а с другата извършвал друга дейност - сканиране на баркоди, след което завил надясно с наведено тяло към земята и от центробежната сила при завоя загубил равновесие и скочил от количката, като се държал с лявата ръка за кормилото, паднал назад, при което завъртял кормилото още надясно, количката завила по-рязко надясно, а водачът паднал назад върху бетоновия под, като се опрял първо на дясната ръка, след това и на двете си ръце.

Гореописаната фактическа обстановка е установена като безспорна от първостепениия съд.

Съдът е определил разноските, съобразно изхода на спора и дължимата държавна такса.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Софийски окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното 4 решение, Софийски окръжен съд намира следното :

Обжалваното решение не се явява нищожно. Същото е постановено от районен съдия, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Обжалваното решение се явява процесуално допустимо. Налице е гражданскоправен спор, между процесуално правоспособни и дееспособни страни, подведомствен на съда, като родово и местно компетентен да разгледа делото, се явява Сливнишки районен съд. При предявяването на иска са били налице положителните процесуални предпоставки за това и не са били налице отрицателни процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване.

Районният съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Софийският окръжен съд следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата .

Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СлРС, тъй като фактическите и правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от районния съд в атакувания съдебен акт.

При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата съдебна инстанция намира, че към изложените правни и фактически констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 200, във връзка с чл. 358, ал. 1, т. 3 вр. с ал.

2, т. 1 от КТ за вреди от трудова злополука, причинили временна нетрудоспособност, 50% ТНР, инвалидност или смърт работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник има вина за настъпването им, като искът следва да се предяви до 3 години от деня, в който правото е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено.

5

Разпоредба на чл. 200 от КТ е с материално-правен характер и урежда взаимоотношенията между работодател и работник занапред, като за всички вреди, настъпили преди влизане в сила на КТ (ДВ, бр. 26 и бр. 27 от 1986 г., в сила от 01.01.1987 г.) отговорността на работодателя се е реализирала по реда на чл. 49 от ЗЗД, а настъпилите след това вреди - по реда на чл. 200 от КТ (В този смисъл т. 1 и т. 2 от ТР № 45/19.04.1990 г. по гр. д. № ЗЗ/1989 г.).

В случая се претендират вреди от трудова злополука, настъпила на 15.07.2022 г., след влизане в сила на КТ, поради което съдът приема, че приложимия закон се явява КТ.

Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е безвиновна отговорност, с по-широк обхват и по-облекчен фактически състав от деликтната отговорност по ЗЗД. За се ангажира отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е достатъчно да се установи наличието на трудово правоотношение между страните, факта на трудовата злополука и наличието на вреди – имуществени и неимуществени, в причинна връзка със злополуката.

Дължимото обезщетение обхваща разликата между претърпените от работника/служителя вреди, вкл. пропусната полза и получената пенсия/застрахователна сума – арг. по чл. 200, ал. 3 и ал. 4 от КТ. При хипотезата на иск на пострадал работник размерът на вредата се съобразява с този на трудовото възнаграждение, които би получил, ако не беше увреден от трудовата злополука.

Съдът приема, че в конкретния случай по безспорен и несъмнен начин се установи от приетите гласни и писмени доказателства, както и от заключенията на САТЕ и СМЕ, че през време на трудово правоотношение между страните, възникнало на основание на валиден писмен трудов договор, ищецът, по време, при и по повод на изпълнение на трудовите си задължения при ответника като "склададжия" е претърпял трудова злополука, като е получил подробно описаните в СМЕ травматични увреждания.

При така установеното съдът приема, че отговорността на ответника по чл.200 от ГПК може да се ангажира, ако се установят останалите предпоставки от фактическия състав по чл. 200 от КТ, а именно, че ищецът е претърпял конкретни вреди от тази трудова злополука.