Определение № 31493 от 28.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31493 гр. София, 28.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20231110129764 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Първоинстанционното решение е приключило с постановено решение по същество на спора от 04.08.2026 г.

С молба с вх. номер 266602/27.08.2026 г., подадена след постановяване на решението по съществото на спора, съделителят В. Т. е поискал да бъде освободен от държавни такси за делбата в размер на 11509,36 евро, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Към молбата са представени доказателства, в подкрепа на твърдението на страната, че няма материална възможност да заплати посочения размер на определената от съда държавна такса.

Съгласно чл. 71, ал. 1 ГПК по водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството, а по силата на чл.

73, ал. 3 ГПК държавната такса се събира при предявяване на искането за защита или съдействие. Следователно задължението за внасяне на държавната такса за първоинстанционното производство възниква при сезиране на съда и е свързано с редовното развитие на производството в съответната инстанция.

Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК предвижда, че такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По смисъла на закона освобождаването има за цел да обезпечи достъпа до правосъдие занапред в рамките на висящото производство, а не да заличи с обратно действие вече възникнало задължение за държавна такса по приключила инстанция.

В задължителните разяснения на ВКС е прието, че когато молбата по чл.

83, ал. 2 ГПК е уважена, освобождаването важи до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата, както и че за първи път такава молба може да бъде подадена и пред по-горната инстанция, но с отражение върху дължимата такса по жалбата, по която е образувано производството – в този смисъл вж.

Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. От тези разяснения не следва възможност след постановяване на 1 първоинстанционното решение за пръв път да се постановява освобождаване със задна дата именно за държавната такса на приключилото първоинстанционно производство.

Следва да се има предвид, че производството по чл. 83 ГПК, макар и да се развива в рамките на исковия граждански процес, е самостоятелно и има белезите на охранително; съдът се произнася по отправена молба за съдействие по смисъла на чл. 2, ал. 1 предл. 2 ГПК; искането на ищеца за освобождаване от такса и разноски следва да бъде разгледано и съдът дължи изрично преценка по този въпрос, който е от значение за достъпа на гражданите до правосъдие /Определение № 173/15 по ч. г. д. № 866/15, І ГО, опр. № 120/18.04.17 по ч. г. д. № 873/17, ІІІ Г0/.

Съществено в настоящия случай е следното. Съгласно мотивите на т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК н а ВКС, макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция.

От това следва извода, че към този момент следва да бъдат представени както доказателствата за извършването на разноските, така и да бъдат направени всички възражения на насрещната страна ( в този смисъл Определение № 624 от 14.10.2019 г. на ВКС по ч.т.д. № 2067/2019 г., II т.о., ТК). Настоящият съдебен състав приема, че това разрешение напълно се съотнася и към претенцията по чл. 83, ал. 2 ГПК, която също е изцяло свързана с отговорността за разноски в производството.

С оглед гореизложеното, съдът преценява, че молбата не е своевременно подадена. И това е така, според настоящия съдебен състав, тъй като след постановяване на решението по съществото на спора страната може да иска освобождаване з а новоопределени такси във въззивното или касационното производство, с оглед наличие на нововъзникнали в правния й мир обстоятелства, свързани с нейното финансово положение. Недопустимо е обаче страната, след приключване на устните състезания, дори след постановяване на съдебния акт, респективно след разпределяне на деликтната отговорност за разноски измежду всички страни, да претендира основанията по чл. 83, ал. 2 ГПК, относно за таксата, дължима за вече приключилото първоинстанционно разглеждане. Обратното разбиране би могло да породи недобросъвестни практики.

По изложените съображения първоинстанционният съд намира молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК за неоснователна.

Така мотивиран, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. номер 266602/27.08.2026 г., подадена от съделителя В. Т., с която същият е поискал да бъде освободен от държавна такса за първоинстанционното производство в размер на

2 възложените му в тежест 11509,36 евро, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК .

Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок съобщението пред Софийски градски съд. от

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3