Протокол № 31 от 02.02.2022, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 31 гр. Пещера, 02.02.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. ПавловаСтоименова при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова

Сложи за разглеждане докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско дело № 20215240100494 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищцата Р. П. Б., редовно призована чрез адв. Т. В., се явява лично.

Ищцата Д. П. П., редовно призована чрез адв. Т. В., се явява лично.

Двете ищци се представляват от адв. В. с пълномощно по делото.

Ответницата Л. П. М., редовно призована чрез адв. И. Л., се явява лично и се представлява от адв. Л. с пълномощно по делото.

АДВ. В. – Да се даде ход на делото.

АДВ. Л. – Да се даде ход.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което и на основание чл.142 ал.1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 143 ал.1 от ГПК се премина към изясняване на фактическата обстановка.

АДВ. В. – Поддържаме исковата молба. Поддържаме доказателствените 1 искания, които сме направили. В предното заседание бе внесена яснота във фактическата обстановка, но в случай, че е необходимо ще внесем пояснения на съда. Свидетелите, които са ни допуснати не се явяват днес, тъй като имат физически неразположения предвид на епидемичната обстановка в страната, затова ще моля да бъдат призовани за следващото съдебно заседание, тъй като в момента са допуснати при режим на довеждане. Ако съдът допусне това искане ще дадем имена и адреси. Държим също и за прилагането на нотариалното дело.

АДВ. Л. – Госпожо Съдия, поддържам становището, изразено в писмения отговор на исковата молба. И още веднъж моля да приемете, че тази искова молба е недопустима, а и освен това е и неоснователна и следва на основание чл. 130, ал. 1 от ГПК да се върне на ищците, а ако не приемете това становище респективно да се отхвърли като неоснователна. Според практиката на Върховния съд, както и на ВКС лице, което не може да се легитимира като собственик на един имот или част от един имот не може да предявява иск от 108 от ЗС. Както ви е известно този текст съществува още от римското право и това е иска на невладеещия собственик против владеещия несобственик. Лице, което не е собственик и не може да се легитимира като собственик няма правен интерес да завежда такъв иск. Затова още веднъж моля на основание чл. 130 от ГПК да върнете исковата молба.

АДВ. В. /Реплика/ – Госпожо Съдия, практиката също така е категорична, че когато ищеца има възможност да води осъдителен иск, то е недопустимо да предявява само установителен. Тогава би било налице липсата на правен интерес, ако ние в момента предявим само установителен иск, което принципно теоретично също в някои хипотези би било възможно.

Дори и да се приеме, че някои лица в някои ситуации лица нямат титул за собственост, то тогава такива искове установителни или съчетани с осъдителни искове, предявени към съда, единствената възможност за защита правата на лицата, които твърдят, че са собственици. Ако едно лице няма какъвто и да е документ за собственост, това не значи, че закона не му дава право да предяви иск, за да предяви правата си именно като такъв. И в случая между другото настоящото дело е комбинация именно от установителен и осъдителен иск, защото няма как да се постанови осъдителен иск без преди това съдът да установи обстоятелствата, които ние твърдим и на базата, на 2 които считаме, че сме собственици. Всички предходни дела, за които е станало въпрос и предния път и сега от части нямат нищо общо със сегашното дотолкова, доколкото се касае за различен предмет на самото дело, така че считам, че иска е допустим.

АДВ. Л. /Дуплика/ – Недопустимо е да завеждаш иск по чл. 180 от ЗС, а искам да вметна, че в самата искова молба не се говори за установителен иск, а директно се иска от Вас да постановите решение, с което да приемете, че те са собственици. На практика с какви доказателства и доказателства средства ще докажат това, със свидетели ли? Аз не виждам как ще стане. Приложените по делото писмени доказателства в никакъв случай не водят до извода, че те са собственици на част от тази вила, да не казвам колко, защото това в момента няма значение. Единствено правилното решение е прилагането на чл.

130 от ГПК. Няма писмени доказателства, от които може да се направи извод, че те са собственици, защото има две влезли в сила съдебни решения. Те претендират в исковата молба, че са собственици по наследство, вече не говоря за каква част претендират, това е друг въпрос. Обаче две влезли в сила решения на съд имаме, в които съвсем ясно е казано, че бащата, от който те търсят наследство на тази вила никога не е бил собственик на този имот.

Нещо повече, те имат по едно от делата и въззивна жалба, която не е приета за разглеждане от ВКС. Така, че не виждам как може да се проведе този процес за установяване на собственост.

Съдът след като изслуша страните,като се запозна с материалите по делото, намира че настоящото производство е недопустимо, по следните съображения: На първо място част от предмета на настоящото производство касае установяване на право на собственост на ищците върху имот, за който се твърди, че е останал в наследство от техния общ наследодател П.Д.Ц/техен баща/. Друго придобивно основание по отношение на този имот / вилна сграда/ не се твърди от ищците в исковата им молба. С решение № 140 от 12.04.2018 г. на Пазарджишки окръжен съд по въззивно гр. дело № 162/2018 г. въззивният съд е изложил подробни мотиви защо установяване на право на собственост на основание наследство е недопустим да се разглежда още веднъж и в този аспект е обезсилил първоинстанционното решение на Районен съд – Пещера в делбеното производство по гр.д.1031/2016 . След 3 като с решение № 25 от 21.03.2008 г. по гр. дело № 608/2007 г. на Районен съд – Пещера, първоинстанционният делбен съд е признал и това решение е влязло в законна сила, че наследодателят на страните по делото не е собственик на процесната сграда, за която се твърди че е останала в наследство от него, след като с въззивното решение на Окръжен съд – Пазарджик е установил същото, то на основание чл. 299 от ГПК настоящия състав в това производство не бил могъл да пререши този въпрос още веднъж, тъй като в диспозитивната част на едно решение по чл. 108 от ЗС първата част е установителна и касае именно установяване правото на собственост на страните, а този въпрос вече е решен. Ето защо намира, че настоящото производство е недопустимо, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 494/2021 г. по описа на Районен съд – Пещера.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от днес пред Пазарджишки окръжен съд.

АДВ. Л. – Госпожо Съдия, моля да ни присъдите направените разноски по делото. Представям списък.

АДВ. В. възнаграждение.

–

Възразявам за прекомерност на адвокатското

Във връзка с направеното искане от ответната страна чрез адв. Л., като съобрази и възражението за прекомерност, предвид минималните размери на адвокатските възнаграждения и фактическата и правна сложност на настоящето производство, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК съдът О П Р Е Д Е Л И:

ОСЪЖДА ищците Р. П. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Радилово, общ.

Пещера, ул. „*“ № 77 и Д. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Раднево, обл.

Стара Загора, бул. „*“ № 26, ет. 8, ап. 21, да заплатят на ответницата Л. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „*“ № 30 разноски в размер на 500.00 лева за адвокатско възнаграждение.

4

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от днес пред Пазарджишки окръжен съд.

Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 10:20 часа.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ Секретар: _______________________

5