Решение № 8430 от 12.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8430 гр. София, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20211110146020 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. Л.

Н. и В. Л. С. кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят разделно следните суми: сумата от 116,44 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: адрес, аб. № 148665 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за топлинна енергия, считано от датата на депозиране на исковата молба (05.08.2021 г.) до окончателното изплащане на паричните задължения; сумата от 21,63 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 21.07.2021 г.; сумата от 13,80 лв. – главница, представляваща стойността за извършване на услугата дялово разпределение за периода от месец 07.2018 г. до месец 04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за услугата дялово разпределение, считано от датата на депозиране на исковата молба (05.08.2021 г.) до окончателното изплащане на паричните задължения; сумата от 3,44 лв. – мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 21.07.2021 г., които суми се претендират в режим на разделност от двамата ответници, дължими при квоти ½ от всеки от тях, както следва:

1

- за Р. Л. Н. – сумата от 58,22 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: адрес, аб. № 148665 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за топлинна енергия, считано от датата на депозиране на исковата молба (05.08.2021 г.) до окончателното изплащане на паричните задължения; сумата от 10,82 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 21.07.2021 г.; сумата от 6,90 лв. – главница, представляваща стойността за извършване на услугата дялово разпределение за периода от месец 07.2018 г. до месец 04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за услугата дялово разпределение, считано от датата на депозиране на исковата молба (05.08.2021 г.) до окончателното изплащане на паричните задължения; сумата от 1,72 лв. – мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 21.07.2021 г.;

- за В. Л. С. – сумата от 58,22 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: адрес, аб. № 148665 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за топлинна енергия, считано от датата на депозиране на исковата молба (05.08.2021 г.) до окончателното изплащане на паричните задължения; сумата от 10,82 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 21.07.2021 г.; сумата от 6,90 лв. – главница, представляваща стойността за извършване на услугата дялово разпределение за периода от месец 07.2018 г. до месец 04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за услугата дялово разпределение, считано от датата на депозиране на исковата молба (05.08.2021 г.) до окончателното изплащане на паричните задължения; сумата от 1,72 лв. – мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 21.07.2021 г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в качеството им на собственици процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са 2 престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от публикуването им на интернет страницата на дружеството. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. Л. С., подаден чрез назначения му особен представител. В него е направено възражение за погасяване по давност на процесните задължения, както и се оспорва публикуването на ежемесечните фактури в сайта на ищцовото дружество. Оспорва размера на твърдените вземания на ищеца.

Моли за отхвърлянето на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Р. Л. Н..

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

От представеното писмо от 17.05.2021 г. от Столична община, район „Люлин“ се установява, че процесния топлоснабден имот е продаден на ответниците с Договор за покупко-продажба от 24.06.1997 г., издаден на основание Заповед № 163/96 г.

Представен е Акт за изключване на отопление от 03.02.1997 г., от който се установява, че на посочената дата е изключено безсрочно отоплението в дневната и антрето на процесния топлоснабден имот.

По делото е представен протокол от проведено на 12.09.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: адрес, на което те са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ООД за индивидуално разпределение на топлинната енергия, с приложен към него списък на етажните собственици и титулярите на сметката при ищеца.

3

Представен е договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между ЕС като възложител и „Техем Сървисис“ ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

По делото е представен договор от № 97/02.11.2007 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Техем Сървисис“ ООД изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представени са съобщения към фактури от 31.07.2018 г., 31.07.2019 г. и извлечение от счетоводството на ищеца за дължими суми.

Представени са Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР и тези, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

Съгласно молба вх. № 369519/15.11.2024 г. „Техем Сървисис“ ООД не е извършвало дялово разпределение по отношение на процесния топлоснабден имот за процесния период.

От заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява, че за периода от 28.05.2018 г. до 30.04.2019 г. по отношение на процесния топлоснабден имот са дължими следните суми: 109,92 лв. – главница за ТЕ, 19,81 лв. – мораторна лихва, 13,80 лв. – главница за ФДР, 3,44 лв. – мораторна лихва.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 4

ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Същите са процесуално допустими.

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е престирал и за тях е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да докажат плащането на дълга.

Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в тежест на ответника е било да докаже правопогасяващото си възражение, като установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на претендираните вземания. В тежест на ищеца е било да докаже наличието на обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона погасителна давност.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

5

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.

153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).